Преди 8 г. в нашия ефир ви срещнахме с шотландския режисьор Дейвид Макензи. По онова време той беше гост на „София филм фест“, за да представи пред българска публика филма си Perfect Sense - „Перфектно чувство“. Сега, когато апокалиптичните и мрачни сценарии от филмите излязоха извън киносалоните и засегнаха пряко живота ни, хората все по-силно се обръщат към изкуството в търсене на отговори и смисъл. Тези дни в няколко филмови форума забелязахме, че киноманите споменават лентата на Макензи и затова решихме да припомним разговора с режисьора в нашето студио, опитвайки се да погледнем от друг ъгъл и с нови очи на всичко, което преживяваме в момента.
Премиерата на „Перфектно чувство“ у нас беше на „София филм фест“ през март 2012 г. Година преди това лентата беше показана за първи път на Филмовия фестивал в Сънданс. Главните роли се изпълняват от световноизвестните актьори Ева Грийн и Юън Макгрегър. Техните герои са изправени пред невероятно изпитание - двамата се влюбват в момент, когато човешкият род е жертва на разрастваща се епидемия и е напът да изгуби всичките си сетива. „Този сценарий проследяваше една епично голяма сюжетна линия, която беше разказана по един много прост, обикновен и интимен начин и точно това ме грабна. Затова го наричам големия ми малък филм или малкия ми голям филм. Харесва ми този контраст между епичното и интимното.“ – казва Макензи за това какво го е подтикнало да създаде „Перфектно чувство“ и допълва: „Може би истинската причина да работя по този проект е това, че го намирам за много емоционален.“
В интервюто за Джаз ФМ радио Дейвид Макензи разказва, че когато е прочел сценария, веднага си е представил Юън Макгрегър в главната роля. Двамата са работили заедно и друг път и за Мекензи е била добра идея да продължат сътрудничеството си. Другият човек, който е искал да покани, е композиторът Макс Рихтер – той създава музиката за филма. Ева Грийн е била по-млада от героинята си и затова не е била име, което веднага да изплува в съзнанието на режисьора, но с качествата, които притежава, се е оказала много подходяща за ролята.
Откъси от интервюто с Дейвид Макензи:
Мислите ли, че ставаме все по-малко чувствителни към дребните, но все по-важни неща в живота?
Мисля, че някои неща трябва да изкрещят на все по-висок глас, за да бъдат чути. Моята теория е, че поп културата е толкова голяма и толкова тежка, че успява да потисне и заглуши всички останали гласове. Колкото повече технологиите и медиите навлизат в нашия живот – сега всеки има камера, популярната култура расте все повече и повече и колкото повече нараства, толкова повече се изпразва от съдържание, но затова пък успява да затъмни, да хвърли сянка върху всички останали сфери и детайли от живота ни. Затова измислих един нов израз Pop Kills – поп културата убива всичко друго.Кои са виновниците, които притъпяват сетивата ни?
Във филма има един дълъг монтаж, в който всички търсят вината, търсят кой е виновникът. И в края се появява една летяща чиния, която се поклаща на хоризонта като от филм от 50-те и 60-те г., с което загатваме, че има и други възможни теории. Идеята е, че всъщност ние не можем да открием източника на тази епидемия, която толкова много затруднява учените. Макар че филмът е художествена измислица, той почива и на конкретни факти. Разговаряхме с учени и ги попитахме как биха реагирали в такава ситуация. Какво би направила науката? И един от водещите членове на Организацията за защита на общественото здраве в Шотландия сподели опита си с такива масови заболявания като свинския грип, например. Той каза, че най-плашещото нещо е, че тези болести не се подчиняват на правилата, не се развиват така, както очакваме. Затова за нас беше важно фикцията да се докосне до реалността.
Дейвид Макензи си дава сметка, че „Перфектно чувство“ носи потенциала да потърси отговори на глобани човешки проблеми и въпроси. Режисьорът споделя, че докато са снимали, е имал усещането, че нещо липсва, че има нещо по-дълбоко, което се крие зад ъгъла, но създателите на филма са били ограничени от сюжета и продължителността на лентата. Това като че ли не се е отразило на нейното въздействие, особено сега, когато продължава да се говори за „Перфектно чувство“ - вече девет години след премиерата му. Дейвид Макензи твърди, че идеалната реакция на хората, която си представя, е как след филма те ще почувстват нуждата да се прегърнат с приятелите до себе си. Затова след една от прожекциите в Единбург преди години са пуснали соул класиката на Уилям ДеВон от 1972 г. Be Thankful for What You Got - „Бъди благодарен за това, което имаш“. „Като че ли тази песен се докосва до настроението на филма.“ – казва още Макензи. Целия разговор на Таня Иванова с него може да чуете чрез бутона „Аудио“. За превода съдейства Светослав Николов.
