Музика, която се ражда на върха. Там, където се чувстваш свободен, където си готов да летиш, където виждаш надалеч, където сбъдваш мечтите си и си толкова силно със себе си и с природата. Музиката на Петър Георгиев се появява по високите снежни върхове и след това е изпълнена и в студиото с приятели. Преди година излезе неговият албум „Вдъхновения“ и докато музикантът е почти всяка вечер на сцената на джаз клубовете (сред проектите са участията му с Павел Терзийски, Harlem Jazz и Dessy and The Shiny Stockings на Деси Андонова), довечера той ще застане пред друга публика. На Дните на предизвикателствата Петър Георгиев ще разкаже за преживяването да си височинен музикант – да създадеш музика с участието на Природата, да я изпълниш и заснемеш сред ледените простори и след това да я запишеш в студиото. Историята на албума можете да откриете на сайта на музиканта тук.
Петър Георгиев с Росен Захариев и Димитър Льолев
Албумът „Вдъхновения“ на Петър Георгиев е с участието на Димитър Карамфилов (бас) и Борислав Петров (ударни) и със специални гости пианистите Антони Дончев и Милен Кукошаров, саксофониста Димитър Льолев и тромпетиста Росен Захариев – Роко. Пиесите в него идват от общуването му с природата, в любов и уважение към която е възпитан от малък, когато всеки уикенд родителите му го водят или на Витоша, или в Рила. „От малък свикнах, че природата е място, където прекарваш страхотно време, където има спокойствие и тишина. Възхищаваш се на всичко, което ти се случва, защото все пак ние сме прашинка в сравнение с величието на Природата.“ – споделя Петър Георгиев в студиото ни.
Петър Георгиев
Разбира се, любовта му към планината остава за цял живот, а в професионален план той се посвещава на музиката. Докато двете му страсти не се сливат през 2013 г.: „Предприех драстично действие – да преследвам своята мечта и да се кача в някоя планина.“ Целта му е връх Монблан в Алпите. „Толкова обичам планината, толкова книги съм изчел, че исках да се докосна веднъж до това усещане. Мислех, че така ще приключи всичко.“
Животът му е определил друго… Той го среща с хора, запътили се в неговата посока, приятелството с които продължава и досега. Сред тях е катерачът и планински водач Момчил Дамянов, който му дава ценни уроци за планината, които Петър Георгиев внася и във всеки елемент от ежедневието си. „Тогава изпитах удоволствието да бъда високо в планината, да вкуся от живота на великите алпинисти, за които съм чел. За мен това беше моят Еверест. Велико усещане – да си поставиш цел, да стигнеш до там и всичко да е наред!“
Борислав Петров
Два дни след завръщането му в България с емоциите от седмицата в Алпите се случва нещо необяснимо: „Хванех ли китарата, имаше силна емоция, която излизаше и нямах никакъв контрол върху нея. Бях в парка „Заимов“ с приятели, те си говореха, аз хванах китарата и без да знам как се появиха две цели песни – готови. Единственото, което си обяснявам е, че съм имал толкова силен емоционален заряд, че е трябвало да го изразя чрез китарата и музиката.“ Така се ражда пиесата Summit Fever. Солист в студийното й изпълнение е Антони Дончев.
Антони Дончев
Албума „Вдъхновения“ открива пиесата Body and Soul. В нея чувстваш момента, в който тялото и душата са в едно, както са предназначени да бъдат, а в лудостта на ежедневието ги разделяме. Но има ги планините и върховете, чистата природа, където усещанията са кристално ясни и тялото и душата се сливат в спокойствие и радост. Върховете вдъхновяват музиканта да пресъздаде това, което изживява. За него е важна не крайната цел, а пътят към нея: „Самата идея, че ти предстои нещо интересно и значимо те зарежда още преди това да се случи – да отидеш до Хималаите за трекинг, да видиш мечта. Ти дори да не заминеш за Хималаите, половин година преди това си живял с тази идея и си водил много по-интензивен живот, защото ти предстои нещо велико. Стигайки там, бидейки на върха, е кулминацията на едно очакване, което нямаш идея дали ще се осъществи и как, дали всичко ще бъде наред, дали ще е забавно или не. В общия случай винаги и всичко е наред и е забавно, но това е дълъг процес, който минава в главата ти – да си поставиш цел, да живееш с нея, да се подготвиш, да го планираш, да заминеш там, да импровизираш на място. Стигайки до върха, това не е просто издкачване от 4 часа, а е по-скоро повратна точка в дълъг процес, продължил няколко месеца или години. Затова, когато то се случи, вдъхновението е разтърсващо.“
В тези моменти идват идеите за музика, която слушаме в албума „Вдъхновения“. „Това е вдъхновението, което човек изпитва, преследвайки своята мечта, откачената идея да отидеш на висок планински връх с преносима китара и да запишеш песен на върха, която да изрази това, което изпитваш. И то не толкова самото физическо изпълнение на тази мечта, а процесът да гориш с тази идейка и тя да ти дава леко луда усмивка… Вечер, когато си лягаш, си казваш: „Охо, след няколко месеца къде ще бъда!“
Петър Георгиев
Междувременно пред погледа му е Витоша и той често извървява пътеките в планината. Любими са му Драгалевци – Голи връх и Княжево – Копитото, по която тренира Боян Петров. Любовта към Пирин е в Sunlight Bossa, която Петър Георгиев написва преди повече от 10 год., когато и не предполага, че някой ден ще отиде до Хималаите, до Алпите и Андите. Тогава прекарва много време на връх Вихрен, а слънцето в заглавието разказва за изпълнените със светлина дни на лятото на 2004 г. Солист в записа е Росен Захариев – Роко.
Росен Захариев
Крачката между Витоша и Алпите поставя в основата на възприятията му за света важно знание. „Дотогава единствено бях правил преходи в планините, дори с тежка раница, но не бях ползвал пикел, котки… Момчил ме извика на последната им тренировка в местността Трионите в Рила – това е доста стръмен скален ръб. Не подозирах в какво се забърквам! Отидох оптимистично настроен, с усмивка. Беше абсолютно страхотно, докато не достигнахме до този скален ръб с пропасти от по 200 – 300 метра от двете страни. И е достатъчно широк, колкото да стъпиш крак пред крак. Изпитах първия сериозен страх в живота си и изпаднах в ступор. Трябваха ми 30 секунди да се осъзная, да се мотивирам и да премина през тези трудни ръбчета, които са доста коварни. Понякога животът ни изправя пред стръмен ръб, пред който трябва да се отпуснеш и да си кажеш: „Мога да премина, не е проблем!“ Това го научих тогава – изправянето пред сериозен страх за здравето и живота бе много разтърсващо и ме мотивира да мисля как да съм по-спокоен, как да имам вътрешната сила да преодолявам сериозни трудности.“ – разказва Петър Георгиев.
Росен Захариев и Петър Георгиев
Той преминава по скалния ръб, както с усмивка казва днес „по някакъв начин, изключително нескопосан и грозен, но важното е, че оцелях“. С изречени на място и с добра преценка думи от приятел: „Бях се запънвал. Момчил ми каза: „Чака ни дълъг преход, така че тръгвай, ако ще падаш – падай, но нас път ни чака.“ Чашата преля и си казах: „Каквото – такова.“ За мен бе освежаващо да усетя как се изправям пред най-големите си страхове. Аз се пречупих и дори по нетехничен начин преминах през тази трудност. В крайна сметка стигнах до другата страна невредим, дори не си скъсах панталона, лазейки по ръба. Всичко беше наред! Тогава си казах – всеки може да постигне всичко, дори да е изправен пред най-големите трудности – единствено трябва да се успокои, да си поеме дълбоко въздух, да си каже, че всичко ще бъде наред и да премине напред. Осъзнавайки това, имаме много по-сериозен контрол върху живота си.“ И сега Петър Георгиев тренира чувството си за баланс и координация по ръбовете на софийските тротоари и трамвайните релси по „Граф Игнатиев“.
Димитър Карамфилов
Summit Fever се появи непосредствено след изкачването на Мон блан: „Вече бях планирал през пролетта на 2014 г. да отида на Хималаите – бях си избрал два различни трека до базовия лагер на Анапурна и базовия лагер на Еверест. Трекът към втория дава възможност да се качиш на вр. Калапатар в подножието на Еверест. Височината е 5550 м. Ако го видите на снимка – то е прашно хълмче пред осемхилядниците около него. Но за мен това беше най-високата точка, на която бях стъпвал до този момент.“ Стига там сам с преносимата китара, с която е винаги в планината след първото изкачване през 2013 г. Действието се развива в годината, в която е паднала голяма лавина, причинила смъртта на мнозина, затова и почти няма експедиции. „Два дни преди да стигна сам до този връх, нямайки идея как ще се случи – просто имах желанието да се кача горе и да изсвиря тази пиеса – се запознах с момче и момиче, които също бяха на трек. Животът ме срещна с тях. Разпитаха ме за китарата. Казах им, че съм решил да се кача на Калапатар и да запиша тази пиеса, а дори нямам идея как. Момчето отговори: „Това звучи като страхотна идея! Аз съм професионален оператор на Би Би Си в Лондон и си нося фотоапарата, с който мога да запиша видео.“ Благодаря ти, живот! Дейвид Браун направи видеото със своя фотоапарат.“
Тогава се появява и заглавието на пиесата. „Summit Fever е състояние на съзнанието на височинните алпинисти, в което изпадат, когато се качат прекалено нависоко и от липсата на кислород губят трезвата преценка. Толкова малко кислород стига до мозъка, че той оставя само най-важните функции. Мозъкът „изключва“ всичко останало, включително и адекватността. Summit Fever е състояние, в което алпинистите вярват, че могат да се качат на върха, каквото и да е, а не осъзнават опасностите, на които са изложени. Това е пиеса, която написах в чест на високата планина. Затова и започва с мотив като в транс и се развива в щастлива мелодия. Тя е за момента, в който стъпиш на върха и се открие големият хоризонт. Както казва Боян Петров: „Най-хубавото, когато се изкачиш на един връх, е че от там можеш да видиш следващата си цел.“
Росен Захариев и Димитър Льолев
