Пианото и гласът на Таня Мария са вълшебство. А вълшебствата са част от живота й и от пътя й в музиката. Благодарение на това, че Чарли Бърд се е възхитил на нейните изпълнения, тя записва първия си албум в Съединените щати. Въздействието на своя глас пък открива на участие с баща си, за което не се появява вокалистката. Макар да смята, че най-важното, което иска да каже с музика, го казва с пианото си, пред Джаз ФМ Таня Мария обяснява: „Мисля, че е един вид добър брак, в който пеенето е жената, а пианото е мъжът.”
Таня Мария е една от легендите на световния джаз, която ще имаме щастието да чуем на живо на 12 август на новото издание на Джаз фестивала в Банско. Какво ще съдържа програмата й обаче тя все още не знае – този въпрос решава половин час преди началото на участието си. „Утрото ме пита: „Здравей, Таня! Как си?”, а аз отговорям: „О, добре!”. Като следствие от този разговор, който аз водя с деня, мога да реша какво ще изпълня”, разказва музикантката пред Джаз ФМ.
За нейните срещи с публиката най-важни са усещането за щастие и споделянето на любовта. „Интересува ме да бъда много щастлива от ставащото на сцената и да предам чувството на публиката. Важното е това, което бих могла да дам, и това, което бих могла да получа – това за мен е магията на музиката. Аз ви обичам! Добре, аз ви обичам съвсем мъничко. Но това е любов! Ти даваш мъничко любов, а мъничко любов за мен би могла да бъде много...”, казва Таня Мария в интервюто на Емил Войников, което можете да чуете чрез бутона „Аудио”.
Таня, Вие сте се срещали с големия китарист Чарли Бърд. Можете ли да ни разкажете един или два от Вашите спомени за него?
Да, Чарли Бърд беше човек, който обичаше бразилската музика. Един ден аз свирех в Австралия и той изпрати на някого в САЩ касета с мои записи – така започна моят живот в САЩ. Този човек ми се обади да отида в Сан Франциско и записах своя първи албум в Съединените щати за компанията Concord.
Във Вашия албум Tempo Вие свирите в дуо с басиста Еди Гомес.
Да.
Неотдавна представих друго дуо пиано – контрабас: Кийт Джарет и починалият междувременно за съжаление Чарли Хейдън. Подготвяйки предаването, прочетох любопитна бележка, която гласеше: „Джарет и Хейдън правеха нещо, докато очакваха да се появи барабанистът”. Това, разбира се, беше шега, но какво мислите все пак за дуета пиано – бас?
За мен той е сполучлив, защото ние харесваме хармонията и красотата на мелодията. Това е добро съчетание, мисля, че е по-важно от комбинацията пиано – ударни или бас – ударни. Мисля, че това е идеално музикално съчетание между пианиста и басиста, тъй като с Еди Гомес споделяме едно и също разбиране за определен вид музика, както и за пътя, който трябва да извървим заедно. Ако поемем заедно по един път, ние можем да покажем прекрасни неща.
Вие харесвате скат пеенето в бразилските песни. Имате чудесен дует пиано и скат в пиесата Samba do Gato. Откъде идва любовта Ви към скат пеенето?
Ами... Не знам... Бях в Бразилия, когато започнах да пея скат и го направих не защото обичам да пея. Имахме участие с баща ми и чакахме певицата да се появи. Това беше някакъв бал... Само че певицата не дойде и баща ми каза: „Ще трябва да пееш тази вечер.” Не знаех нищо за това изкуство, спомням си че знаех 4 – 5 песни в този 4-часов гиг и ги изпълних в много различни стилове, като самба, болеро и други. Баща ми каза: „Добре, нямаме нужда от другата певица. Ти ще пееш”. Той ми каза: „Ти можеш да свириш и да пееш”. Така че, когато правя вокални импровизации, те са някакво допълнение към изпълнението ми на пиано. Може да прозвучи невероятно, но аз не мисля, че моето пеене е най-важното, мисля че изпълненията ми на пиано са най-важни за това, което искам да кажа. За това, което искам да изпея, мисля, че това е един вид добър брак, в който пеенето е все пак жената, а пианото е мъжът.
Имам Вашия последен албум Canto. Там изпълнявате версия на португалски език на Petit Fleur от Сидни Беше. Ще я представите ли в Банско? Решили ли сте какво ще изпълните на фестивала през август – искаме да знаем какво да очакваме?
Не знам... (Смее се.) Когато видя мястото, където ще свиря, и ако мога да почуствам някакво вдъхновение или пък не... Тогава правя репертоара – в същия ден и даже половин час преди да изляза на сцената. Това е моят начин. Никога не планирам това, което ще пея след месец, след три дни или дори утре. Предпочитам, когато това утре пристигне и ми каже: „Здравей, Таня! Как си?”, аз да отговоря: „О, добре!”. Като следствие от този разговор, който аз водя с деня, мога да реша кои песни ще пея. Тогава правя списъка с пиесите, които ще изпълня.
Бихме ли могли да кажем, че взимате решенията, които засягат музиката, интуитивно?
Да, винаги има интуиция, но аз смятам, че „интуиция” е много силна дума. По-скоро това е някакъв вид кулминация, която настъпва. Когато ще свириш, трябва да почувстваш нещо наоколо и да си кажеш – да, съгласен съм с това, или – аз съм против това. Някои казват: „Ще изпълня тази пиеса, защото публиката го очаква”. Но аз изпълнявам това, което ме прави щастлива, за да мога да споделя щастието със слушателите. Може би е прекалено егоистично – не знам, можете да го наречете както искате, но мен не ме интересува! Интересува ме да бъда много щастлива от ставащото на сцената и да предам това чувство на публиката. Мисля, че всеки може да почуства и да разбере, дори ако не говорим един и същи език. Но не това е важното. Важното е това, което бих могла да дам, и това, което бих могла да получа – това за мен е магията на музиката. Аз ви обичам! Добре, обичам ви съвсем мъничко. Но ви обичам! Ти даваш мъничко любов, а мъничко любов за мен би могла да бъде много...
Нещо друго, което бихте желали да кажете на нашата аудитория?
Това, че съм много щастлива, че ме поканихте. Мисля, че съм била във вашата страна може би веднъж и ако се върна за втори път, аз съм победителят. Ще бъда много щастлива да се върна във вашата страна и да споделя мислите и сърцето си с вас.
