Вокалистът на Sofa Surfers Мани Обея за музиката, революцията, честността и света, в който живеем

Вокалистът на Sofa Surfers Мани Обея за музиката, революцията, честността и света, в който живеем

Второто издание на серията NightLive, което ще се проведе на 21 ноември в клуб Mixtape 5, ще ни срещне с две от най-вълнуващите европейски формации - Hidden Orchestra и Sofa Surfers. Началото на вечерта ще бъде поставено с театралното представление „Концерт за френски ключ“, част от тазгодишното издание на „Нощ на театрите“. Повече за програмата на NightLive може да прочетете тук.

Дни преди третото гостуване у нас на Sofa Surfers вокалистът на групата Мани Обея даде интервю за Джаз ФМ радио. Sofa Surfers са подготвили специално аудио-визуално шоу, по време на което ще представят новия си албум Scrambles, Anthems and Odysseys. Австрийската формация, която започва кариерата си в края на 90-те години, често е сравнявана с Massive Attack. Sofa Surfers залагат на въздействащ саунд и провокативни текстове, те са известни със социалната си ангажираност, а новият им проект отново връща на дневен ред темата за ролята на музиката като двигател за постигане на истинска революция.

Мани Обея, гласът на Sofa Surfers, е от Нигерия и неговите корени са определящи не само за начина, по който пее, но и за опита и отношението му към света. Преди първите си изяви като вокалист той работи като танцьор и хореограф. Присъединява се към Sofa Surfers през 2004 г., а феновете оценяват неговия принос за характерното звучене на формацията.

В началото на нашия разговор Мани Обея прави уточнението, че текстовете на групата са комплексни, трябва да бъдат разглеждани цялостно, за да бъде разбрано посланието им. „Ако извадите един стих от контекста, може да правите с него каквото поискате. Това е нещо, което виждаме по медиите през цялото време. Те изваждат по нещо от контекста, за да нарисуват картината, която искат.“ – казва Мани. А това може да доведе до неразбиране и грешки. Така стоят нещата и с хората, които срещаме. „Когато видите бежанци, бягащи от Сирия, вие виждате ефекта върху тях, добивате представа, че техният град е атакуван, а контекстът е, че тези хора бягат, за да спасят живота си, защото животът им е бил разрушен в страната, от която идват. Ние добиваме само малка представа за това какво са преживели. Така стоят нещата и с Париж, това е ужасно, ужасно нещо, но ни дава представа за това, което някои хора преживяват ежедневно.“ – споделя още Мани Обея в интервюто си за Джаз ФМ. Разговора ни с вокалиста може да прочетете в следващите редове и да го чуете чрез бутона „Аудио“.

Няколко дни след ужасните терористични атаки в Париж мислите ли, че музиката може да бъде двигател за революционна промяна?
Определено може да доведе до промяна, но не знам дали е възможно да доведе до революция. Мисля, че думите имат сила, а музиката е добро средство за предаване на думите и посланията.

Говорейки за революция, как виждате своя личен принос?
Живея живота си по начин, по който виждам света. Отнасям се честно с всички хора. Знам, че звучи като не особено ефективен начин на живот, но мисля, че, ако всеки се отнася така с другите, това би било революционно, защото хората като цяло не постъпват така.

В музиката е важно да бъдеш разказвач на истории, а Вие сте именно такъв. Как създавате музика, кое е по-важно – Вашите чувства и мисли или историите на другите хора, а може би и двете?
Зависи от песента. Понякога хората ми дават идея, но перспективата е моя, защото аз пиша песента. В повечето случаи поглеждам навън и след това анализирам, задавам си въпроси, питам се какво аз бих казал за това. Мисля, че само в няколко от песните съм изцяло аз, те са по-лични. В албумите ни има може би по две мои песни, останалите са плод на наблюдения, но все пак в тях е заложена личната ми гледна точка.

Тъй като това е интервю за Джаз ФМ, искам да Ви попитам дали харесвате джаз музиката и има ли джаз музиканти, които са оказали влияние върху Вас?
Да, слушах джаз. Имах такъв период, когато живеех в Ню Йорк – тогава бях 20-21-годишен. Слушах Били Холидей, Сара Вон, Ела Фицджералд, Майлс Дейвис, предимно артисти от тази епоха. Не съм слушал толкова много модерните джаз музиканти. Слушал съм музиканти от т.нар. класически джаз. Много харесвам написаното в този период – харесвам симбиозата между текстовете и музиката. Една от най-любимите ми песни е Strange Fruit на Били Холидей. Тя беше много актуална за времето, в което живеех в Ню Йорк – това беше времето на Родни Кинг, който беше пребит, атмосферата в страната беше много мрачна. И сега полицейската бруталност е нещо често срещано, и сега се отделя много внимание на начина, по който полицията в САЩ се държи с хората с друг цвят на кожата. Това е нещо, което се случва по цял свят, но специално в Америка много се говори за това. Невероятно е, че 20-25 г. по-късно ние водим същия разговор. Полицията продължава да използва наказанието в отношението си към чернокожите хора. Разбира се, подобно е отношението и към други хора и си давам сметка, че става въпрос за определена група от хора, която се отнася зле с всички, но някои хора стават мишена по-често от другите. Мисля, че всички сме подложени на това, но не всички го осъзнават. Някои хора го усещат повече от другите.

Почитателите на Sofa Surfers говорят за Вас като за мистичен глас. Откъде идват тази дълбочина, това възприятие и начин на изразяване?
Мисля, че настъпи подходящият момент за нигерийските певци. Забелязах това, всъщност го осъзнах. Не знам дали това има нещо общо с физиологията, така както е с гласните струни… Не знам. Певците от Мали имат характерно звучене, аз мога да ги разпозная, въпреки че също са от Западна Африка, те все пак звучат специфично. Такъв е случаят и с нигерийския саунд. Не съм си давал сметка за това, но го имам в себе си. Често ме сравняват със Сийл. Не съм се повлиявал от него, не съм го слушал, когато се превръщаше в звезда, но си дадох сметка, че на моменти звуча като него. Мисля, че мракът в гласа ми има общо с това, че съм нигериец. Аз съм щастливец в сравнение с много други хора, но моята нагласа е: аз си оставам чернокож мъж в Европа и света. Моят житейски опит е особен и знам това. Отраснах с мечтата да стана танцьор. Всъщност аз съм танцьор, но от мен като чужденец се очакваше да танцувам само определени неща. Имах достатъчно поводи да осъзная това и така се оформи представата ми за начина, по който функционира света. Мисля, че съм насяно как функционира той. Докато разговарям с вас, в момента съм по средата на репетиция с полски хореограф и шестима бежанци – двама африканци и четирима афганци. Това са млади, 16-годишни момчета. Ние подготвихме спектакъла преди 3 месеца и сега репетираме, защото ни поканиха да го представим. Три месеца след като сме били заедно и сме споделяли усещането от това да сме заедно и да се занимаваме с нещо, те бяха принудени да заминат в различни градове, тъй като са в процедура по получаване на убежище. След като усетиха духа на това да бъдат заедно, те бяха разпръснати без да се съобразяват с чувствата им. Когато растеш и отрано ти се случва нещо подобно, това се отразява на начина, по който гледаш на живота.

В края на нашия разговор бихте ли ни казали повече за предстоящия концерт на Sofa Surfers в София?
Ние винаги се опитваме да структурираме нашите сетове така, че те по някакъв начин да бъдат енергични, да бъдат като енергично пътешествие за публиката, за слушателите. И сега няма да е по-различно. Дори тези, които са скептични по отношение на музиката ни, защото са по-свързани с това, което сме правили през 90-те г., осъзнават колко е цялостна музиката, която правим сега. В края на шоуто ни се случва нещо подобно на катарзис. Това е нашата цел – да създадем катарзисно преживяване за хората, които слушат. Мисля, че това се получава – съдя по реакциите на хората след нашите гигове.

Фотография: Anja Jahn