Гласът ѝ е като мед – мек, чувствен и изкушаващ, а нейното име е Карън Соуза. Аржентинската вокалистка бързо набира популярност сред почитателите на джаза със своите въздействащи кавърверсии на някои от най-големите световни хитове, а успехът ѝ дава възможност впоследствие да разгърне и своя потенциал като автор на песни. Днес музиката ѝ звучи навсякъде по света с регистрирани 250 милиона слушания в Spotify.
Соуза гостува за първи път в България, за да вземе участие във второто издание на Jazz & Art Festival, който се провежда в Орешака близо до Троян. Концертът на вокалистката е на 13 юли. Още с пристигането си у нас тя беше гост на Jazz FM радио. Интервюто, което направиха с нея Георги Митов – Геми иТаня Иванова, може да прочетете по-долу или да го чуете чрез плейъра под основната снимка.
Казват, че с гласа си може да направите така, че всяка песен да звучи като интимна изповед. Кога си дадохте сметка за въздействието, което гласът ви оказва върху другите?
Мисля, че голяма част от отзвука в социалните мрежи и платформи помага за това да си дадеш сметка за местата, до които достига музиката ти и за хората, които я слушат. За да видим общата картина, ни помага броят последователи. От общо 194 страни съм впечатлена, че ме слушат в 178 от тях, както сочат данните от Spotify за миналата година. Щом видях този анализ, си казах „Уау, значи звуча навсякъде!“.
Преди да постигнете първите си успехи в джаза сте имали изяви на електронната клубна сцена. Какво ви накара да се насочите към джаз музиката?
В действителност харесвам много жанрове. Израснах в дом, в който имаше различни музикални вкусове – на баща ми, майка ми, двете ми по-големи сестри. Това ме изгради самата мен и ми харесва да се сдобивам с нови музикални звуци и мелодии. Започнах да се занимавам с електронна музика и даже наскоро се завърнах отново към нея. Впоследствие се ориентирах към джаза и боса нова, а неотдавна и към болерото. Дори скоро записвах с калифорнийски хип-хоп изпълнител. Обичам да изследвам различни музикални стилове. Джазът се слушаше у дома, особено легенди като Франк Синатра, Ела Фицджералд, Нина Симон - това са артисти, които са се запечатали в сърцето ми, тъй като израснах с техните песни. Тези джаз семенца бяха посети и трябваше да ги събудя в себе си. Баща ми беше търговец, но сега е пенсионер. С майка ми, която обожава художествените занаяти, са много артистични натури. Все пак музиката е в мен благодарение на баща ми. В последния ми албум Suddenly Lovers го помолих да изпее беквокали на една от любимите ми песни в стил болеро. По този начин се затвори кръгът за това да разбера откъде идва тази отдаденост към музиката. Нашите семейни празници завършват винаги с песни. На китара и традиционен ударен инструмент „бомбо“ се свирят песни от аржентинския фолклор, но винаги музиката е главно действащо лице.
А тангото?
Тангото също. Ние сме от аржентинската провинция Ла Пампа, а тангото е преди всичко от Буенос Айрес. Ла Пампа се намира в централната част на Аржентина. Там се произвежда най-доброто телешко месо в света, което е основа за националния ни деликатес – асадо. Аржентина е много музикална страна и всичко превръщаме в музика. Дори след мач сме готови да композираме, а по време на футболните срещи непрекъснато се пее. Така показваме нуждата си да се изразим чрез собствения ни, аржентински глас. В моя регион звучи предимно фолклорна музика. Когато пораснах, открих прекрасния свят на тангото. Поетично, мелодично, ритмично, то е и изключително трудно за изпълнение и е сред най-сложните жанрове, които съществуват. Във всяка свободна минута се стремя да си купя плочи или танго албуми, защото в тях се съдържа огромно богатство и информация.
Гардел или Пиацола?
Нито един от двамата, а по-скоро Роберто Гойенече, чиято експресивност е ненадмината. Всеки от композиторите, които посочихте, е особен - Гардел, с лиричността си, Пиацола, с модерността на Буенос Айрес. Всеки има собствен стил, но всички ми харесват.
Как избирате своя репертоар?
Има песни, които пишем, има джаз стандарти от началото на 20-те или 50-те години на миналия век. Имаме и песни от 80-те и 90-те. Това е загадка и за мен самата, въпрос на магия. На първо място е важно да харесам една песен, но ако не мога да привнеса собствения си почерк и да я обогатя, избирам да я оставя такава, каквото е. Идеята е да направя преоценка на музиката или да отдам почитта си към нея. Целта ми е да дам нещо ново.
Кога една песен става ваша?
Когато започна да пея, обмислям как да продуцирам песента. Станах продуцент на последните ми албуми. Натрупах различни познания за музиката през всички тези години, така че творческата част ми е лесна - тук трябва да има беквокали, там е добре да има оркестър, а тук трябва да сложа аранжименти. Щом в съзнанието ми изникне тази картина - със събирането на групата и избора на инструменти, които да включа, записа и продуцирането, тогава всичко придобива форма и започва да се осъществява.
С какви трудности се сблъскват независимите артисти като Вас?
Мисля, че това не опира до държавите. Всичко е масово заради възможността да бъдем независими или да работим с продуцентски компании. Днес всяка песен достига лесно до публиката чрез Spotify и други стрийминг платформи. В този случай не се нуждаеш от голям спонсор, за да споделиш песните си в онлайн пространството. Зависи от жанра, разбира се. Всеки би могъл да изсвири нещо на китарата, да го качи в интернет платформа и вече е готов. Смятам, че живеем в демократични времена, в които е напълно постижимо желаещите да творят музика да го направят и да я споделят с другите.
Попитах ви за това, тъй като Аржентина преминава през определени финансови и икономически трудности. Каква подкрепа получават независимите артисти от държавата или на местно ниво?
Всички сме борбени в Аржентина. Даже смятам, че обичаме да се борим. Предизвикателствата са много. Преодоляваме конфликтите, боричканията и хората получават своите помощи, за да живеят по-добре. Моментът не е добър за живеене. Точно сега се подкрепата за културата и изкуствата среща затруднения за разлика от забавленията. В такива моменти избираш дали да си купиш продукт или да ползваш услуга или да си запазиш билет за театър или концертна шоупрограма. Както ви казах, ще устоим, защото сме борбени по душа.
Изпълненията ви се отличават с чувственост, меланхолия и много романтика. Романтичен човек ли сте в живота и кои неща намирате за романтични?
Да, аз съм романтичка. Обичам отминалите времена, харесва ми как се е композирала музиката в миналото. Не съм меланхолично настроена, а по-скоро търся онези отдавнашни звуци и текстове, които са по-сложни в ритмичен и мелодичен план. В момента такава музика не звучи навсякъде. Да, романтична душа съм по отношение на детайла, музиката, текстовете. Например, аз също пиша разтърсващи, драматични парчета. Гледната ми точка за живота е по-скоро меланхолична. Разговарям с други колеги, с които споделяме една и съща мисъл – живеем в свят на фантазии, от който идват текстовете, звуците, песните. Това е прекрасен начин на живот.
В присъствието ви в социалните медии винаги има някаква загадъчност. Каква сте на сцената, когато директно застанете пред своята публика?
Вярвам, че на сцената се получава тази интимна връзка между мен и публиката. Това е точният момент. Разбира се, че следя социалните мрежи, но предпочитам директния контакт. Искам да виждам хората пред себе си, погледите им, да усещам дъха им. Ако фестивалът го позволи или залата е подходяща, като спазвам правилата, слизам от сцената и отивам сред публиката. Тогава се снимаме, обменяме две думи след концерта и раздавам автографи. Правим това, дори графикът ни да е натоварен и ако организаторите са съгласни. Мисля, че това е част от преживяването. Музиката е главният герой, но винаги когато е допустимо, накрая се срещаме с почитателите ни за кратко време.
Какво ще чуем по време на концерта ви в България?
Тъй като за първи път гостувам във вашата страна, ще изпълня някои песни от предишни албуми. Това са парчета, които са познати на публиката. Подготвила съм и песни от последния ми албум, както и малка изненада. Сред заглавията, които съм избрала, са Еvery Breath You Take, Creep, Tainted Love, някои джаз стандарти като Steppin' Out With My Baby, I'm Beginning to See The Light…Дотук ще спра, за да не разкривам всичко.
Накъде се отправя Карън Соуза след Jazz & Art Festival в Орешака?
След този фестивал ще отпътувам към Сърбия. Впоследствие ще си взема няколко дни, за да отскоча до „Меката“ на електронната музика - остров Ибиса, където да си потанцувам, а аз много обичам това. После ще имам концерт в Италия и цяло турне в Мексико от септември до ноември. В края на година ще работя по нов албум, който подготвям и трябва да се появи догодина. Това, което обичам да правя най-много, е да пиша песни. Всичко може да се случи по време на този процес. Музиката те отвежда в различни светове. Така се получи при мен - свърза ме и с Netflix, и с модата. Затова е хубаво да съчетаваш другите изкуства с музиката.
