По случай рождения ден на Jazz FM за първи път официално за сътрудничество се събираха двама от най-ярките, вълнуващи и провокативни български джаз вокалисти – Павел Терзийски и Петър Терзиев. Тяхната среща в нашия ефир е по идея на водещата Таня Иванова, а двамата вокалисти откликнаха с готовност и любопитство.
„Аз много се впечатлявам от Пепи и начина, по който скатва и последно му писах: „Здравей, Пепи, много ще се радвам да ми покажеш някои от номерата, които правиш, защото са много впечатляващи.“ – казва Павел Терзийски за своя колега и разкрива за първия си досег до неговия талант: „Чух го за първи път с Вили Стоянов, когато направиха съвместен албум с музиката на Йосиф Цанков в стила на боса нова. Аз самият пея боса нова и буквално не съм чувал някой друг мъж в България да го прави. И изведнъж се появява този човек, който пее на български език. Супер интересно ми стана. Това беше първата ми среща с него.“
„Аз си спомням, че веднъж Павел пееше в ресторант Crazy Diamond с негова банда. Тогава го чух за пръв път. Много се изкефих по същата причина, защото това е една култура, която е все пак доста далечна от нас и ме зарадва, че има и други хора, които се занимават в дълбочина с това нещо и ми беше много интересно.“ – споделя от своя страна Петър Терзиев и добавя: „Освен това с неговата банда Clavexperience също ми е много интересно това, което правят, понеже е доста по-фрий и доста по-освободена самата импровизация, не подлежи на типичните правила, които в джаза сме свикнали постоянно да следваме. Мисля, че по този начин между нас двамата има някакво притегляне и може би сега може да се роди един по-сериозен разговор по темата. Аз също се интересувам от възможността за такива проекти с два мъжки вокала. Мисля, че е доста нетрадиционно, доста малко е търсено, обаче може да е доста интересно.“
Целия разговор на Таня Иванова с Павел Терзийски и Петър Терзиев може да чуете чрез плейъра под основната снимка, а по-долу да прочетете акценти от това, което казаха двамата вокалисти. В публикацията са включени кадри от записите, осъществени в продукционното студио на Jazz FM. Запис и смесване: Владислав Мирчев. Накрая може да чуете едно от изпълненията на Павел Терзийски и Петър Терзиев – версията на My Foolish Heart, прочутия джаз стандарт от края на 40-те години.
За мъжките гласове в българския джаз. Защо те са толкова малко и как може да се промени това
Петър Терзиев: Нещата стоят така не само в българския джаз, а почти навсякъде. Реално единственото място, където има повече мъже джаз певци, е в САЩ. Причините са много. Едната причина според мен е, че мъжете имат по-голям проблем с това да са толкова уязвими, защото пеенето изисква да си много уязвим и открит с чувствителността си. Мъжествеността някак си се свързва с обратното на това - да си по-затворен, да не си толкова открит и уязвим. Мисля, че това е една от причините, защото джазът е такава музика, в която няма много място да криеш кой си заради начина, по който звучиш. Мисля, че това може да се промени с примера. Единственото и най-важно нещо, което можем да направим, е просто да даваме своя пример и да правим своите неща по най-добрия възможен начин. И така евентуално някой някога ще се вдъхнови и може да си каже: „Аз искам да съм като него.“
Павел Терзийски: Много добре казано. Не знам дали имам какво да добавя. Може би единственото при мен, което мога да кажа, е, че просто в един момент имаш толкова силен порив вътре в себе си и такъв призив, някаква нужда да го правиш това нещо, че то рано или късно избива, просто защото е творческо. Вярвам, че творецът е заложил в човека това да се себеизразява. Не знам дали е точно инстинкт, по-скоро си го представям като порив. Понеже музиката е език, едни хора се изразяват с дърворезба, други - с думи, трети - с пеене. Вярвам, че джаз културата, че нейното наличие е причината да има или да няма мъжки вокали. Например, рок и метъл културата в България според мен е доста развита или поне си има последователи, а рап МС-та стават след всяко поколение все по-сериозни и по-сериозни. И вече имаме професионална сцена, докато джазът е една по-тясна ниша и по-тясно развита култура. Въпреки че ако погледнем броя на джаз фестивалите в България, все едно сме световна столица на джаза, което е много интересно.
За гласа като мощен инструмент и как си обясняват силното му въздействие върху хората
Петър Терзиев: „Аз доста съм си мислил по този въпрос. Между другото, има такива антропологични теории, които твърдят, че някои езици, например италианският, е бил преди песенен език. Бил е език, в който е имало още по-силно влияние на мелодията и буквално са си комуникирали с мелодии. И постепенно това нещо е отпаднало за сметка на повече сложност в думите, в граматиката, лексиката и т.н. Всъщност тези теории сочат към това, че има такива езици, които са имали певческа природа, което е супер интересно. Ние не се замисляме за това колко дълбоко е свързан човешкият глас с мелодията, с комуникацията и естествено сме склонни да харесваме и да разбираме певците, защото гласът е нещо, което носим в себе си и всъщност по някакъв начин всеки глас ни дава нещо познато, нещо наше, както и нещо непознато, което е интересно и си казваш: „Ах, какъв пясък има в този глас!“ Хората си измислят всякакви такива метафори. Гласът е една стихия, която е много първична и затова според мен е толкова отговорна работа да си певец. Защото това е буквално един инструмент, с който ти много силно може да влияеш на хората. Това въздействие на гласа политиците го използват по друг начин, диктаторите също са го използвали по определен начин. Ние предполагам, че все пак искаме да го използваме за добри цели. И това е една много отговорна задача.“
Павел Терзийски: Аз отново бих подходил леко библейски с думите: Бог със слово сътвори света и каза: „Да бъде светлина и стана светлина“. Ето че отново стигаме до словото, до изговорените думи. Това е първото нещо и то е музикално по някакъв начин, защото е звук. За мен реалната сила на гласа е неизмерима.
За смелостта и скоковете в неизвестното
Павел Терзийски: „Аз бих отговорил на въпроса как става това при мен веднага с one step at a time. Една стъпка за момента. Поне при мен е така. Направил съм една стъпка и страх, страх, страх. Изведнъж оцеляваш. Това, че съм излязъл да пея не ме уби. Не умрях от страх, че това се случи. Още една стъпка, трета стъпка, четвърта, пета. Чакай да пробвам това, чакай да пробвам онова. Всяка една стъпка е справяне с неизвестното. Ако видя целия си път напред, сигурно ще ми дойде в повече, но стъпка по стъпка, с вяра, че нещата се случват - това е пътят. Често чувам от един маркетолог една история за първия човек, изкачил Еверест. Когато се качил горе, го питали: „И какво видяхте от върха?“, а той отговорил така: „Видях следващия връх и започнах да чертая маршрут.“ Тоест той е започнал да вижда пътя пак стъпка по стъпка и как може да стигне до следващия връх. Няма как да разбереш какво има напред, освен ако не поемеш риск. Естествено, това може да бъде много премерен риск и да попиташ някои хора, които са минали оттам. Това даже е мъдрият начин. Ако сам тръгнеш да се бориш с всичко, е една голяма мъка. Ето това е за мен начина за справяне с неизвестното и дори за приемането му като нещо положително. Прилича на това да се учиш да ходиш.“
Петър Терзиев: „Това е много интересен въпрос, защото някак си при първите стъпки може би изглежда все едно този път има начало и край. Все едно стигаш до един етап, в който нещата вече са ти ясни. Аз така си мислех доста време. В консерваториите има доста преподаватели, които ти казват: „Ти ако правиш тези неща, ще можеш да свириш ето така." За себе си разбрах, че това не работи така, просто защото в момента, в който стигнеш до един връх, ти веднага се оказваш в подножието на следващия. Това е характера на пътя, за който става въпрос. Всеки трябва да си намери някакъв баланс, трябва да имаш почва, защото ако загубиш почва, става много трудно. Става някакъв въпрос на оцеляване. Според мен човек като загуби почва, ако си отнемеш цялата сигурност и правиш само неща, които са абсолютно непознати за теб, тогава може да започнеш да пропадаш. Но ако имаш почва, но и не се заседяваш, а винаги с единия крак си във въздуха, а с другия да си на земята, това е за мен здравословното в тази музика, защото така се развиваш без да рискуваш да платиш цената с някакви страхотни пропадания. От друга страна, за себе си мога да кажа, че може би най-голямата крачка за мен беше, когато заминах да уча навън. Тогава паднаха някакви мои притеснения. Оттогава съм доста по-освободен в комуникацията си с музиканти и на сцената, защото може би направих някаква крачка, която беше важна за моето самочувствие и за това да усетя, че мога да направя такъв скок.“
В края на нашия разговор двамата вокалисти разкриват какви са най-новите проекти, по които работят. Този сезон Павел Терзийски се занимава основно с театър, създавайки музика паралелно за три постановки. Петър Терзиев работи по смесването на съвместния им албум с Васил Спасов трио, който се очаква да бъде издаден през пролетта, а следващата година планира да осъществи записите по проекта си с испанския бас кларинетист Алехандро Портела.
