Майкъл Мейо - един от най-ярките съвременни джаз вокалисти, очакваме за първи път в България. Концертът му, който ще се проведе на 26 април в Sofia Live Club, се организира от Sofia Live Festival. Мейо идва у нас няколко месеца след първите си две номинации за награда „Грами“, които получи за своя нов албум Fly и за едно от изпълненията, включени в него – нов прочит на пиесата на Майлс Дейвис Four. Освен песни от Fly и от предишното заглавие в дискографията на Мейо Bones, в репертоара ще чуем и песни, които вокалистът не е записвал никога досега. Той идва заедно със своята група, която включва: Андрю Фрийдман (клавишни), Кайл Майлс (бас) и Робин Бетос (барабани). „Работя с тези музиканти от наистина дълго време и връзката ни е много силна.“ – разкрива Майкъл Мейо в интервю за Jazz FM радио. Целия разговор на Таня Иванова и Светослав Николов с него може да чуете чрез плейъра под основната снимка или да го прочетете по-долу в публикацията.
Какво е необходимо, за да ангажираш слушателя емоционално с музиката си? Как постигате този пряк контакт с аудиторията?
Мисля, че са няколко неща. Ценя искреността, емоционалната връзка. Да се чувстваш емоционално свързан с музиката е най-лесният начин да въвлечеш хората. Така че за мен това е да се обърнеш към хората, с които си на сцената, да се чувстваш свързан с тях – и след това – просто да се чувстваш много свързан с песните, да разбираш смисъла на текста, да осмисляш как той те кара да се чувстваш, как въздейства върху другите. И от това да намериш общата основа. Така се опитвам да установя емоционална връзка.
А как джазът Ви ангажира емоционално? Как той добавя към Вашето личностно изграждане? Как се развивате чрез джаза?
Добър въпрос. Случва се по много различни начини. Слушам и изучавам джаз от 13–14-годишна възраст. Това е много време. Винаги се завръщам към съдържащото се в него чувство за свобода и желание за изследване, общуване, което ти е наистина приятно. Дори извън джаз музиката това са неща, които истински ценя. Към тях винаги се завръщам, защото това прави музиката истинска и затова се създава за хората. Израснах с музиката на Ела Фицджералд, Майлс Дейвис и Нат Кинг Коул. Те имаха тези качества и на това аз винаги се опирам.
Бихте ли ни разказали повече за Вашето семейство, част от което е и Вашият баща – саксофонистът Скот Мейо?
И двамата ми родители са музиканти и са работили с артисти, оставили невероятно наследство. Баща ми е свирил с Earth, Wind & Fire. Дълго време беше музикален директор на Серджио Мендес, работил е с Майкъл Болтън и Джон Леджънд, а майка ми Валери Пинкстън е била бекграунд вокалистка на Даяна Рос. Също така е пяла заедно с Уитни Хюстън и Лутър Вандос, а те и двамата са чудесни музиканти. Отраснах, слушайки музиката на родителите ми, като също така ходех с тях на концерти, шоута и репетиции и така получих възможност да съм част от този свят от наистина ранна възраст, нещо, което смятам за истински подарък.
Вие сте видели джаза в развитие. Това е жанр, който непрекъснато се развива. Какво го движи напред, какво допринася за неговото израстване?
Мисля, че в основата е желанието за изследване на непознатото. Важно е да разбирате откъде идва музиката, каква е традицията, как е изглеждала тя в миналото. Но да не забравяме, че част от традицията е да гледаш напред. Така че не можем да останем затворени в миналото, защото ще изгубим перспективата, както и не можем да гледаме само към бъдещето, защото ще изгубим погледа върху това, което е било преди. Така че има много крехък баланс и е нужно това преплитане.
Kакви са предизвикателствата пред съвременните джаз вокалисти? Какво е различното по отношение на професионалния ви път в сравнение с това, през което са преминали легендите в този жанр?
Бих казал, че в ерата на модерността ти трябва да имаш много повече умения, за да движиш цялостно кариерата си. Мисля, че всяко време има своите предизвикателства. Става дума за неща, с които хората се е налагало да се борят в миналото и с които не е необходимо да се борим днес. Сега също водим своите битки, които не са били важни за хората преди нас. Струва ми се, че всички ние трябва да разберем как да правим добри звукозаписи в домашни условия. Трябва да се научим как да имаме добро представяне в социалните медии, да усвоим умения, свързани с промотирането на музиката, със създаването на съдържание и неща от този род. Но в сърцевината на това, което ни свързва, е да се впуснеш в музиката и да поведеш нещата. Вероятно този аспект изглежда малко по-различно днес отколкото е бил преди време.
Кога осъзнахте силата на човешкия глас?
Не знам дали има специфичен момент, когато това се случи. Аз просто винаги съм обичал да пея. Пея още от бебе и както вече казах, отраснах в музикално семейство, така че за мен всичко свързано с музиката е било нещо съвсем нормално. За мен винаги е било нещо естествено да пея и да използвам пеенето като начин да изразя себе си. Така че не знам дали бих могъл да посоча един конкретен момент, в който съм осъзнал силата на човешкия глас, но мисля, че още много рано в живота ми съм имал преживявания, които са ме карали да усещам това – независимо дали става дума за пеенето в хор, за първото посещение в студио или да чуеш как музиката, създадена с приноса на различни хора, успява да ги сплоти. Мисля, че това осъзнаване беше постепенен процес, а не беше свързано със специфичен момент.
Какво е вашето намерение, когато пеете? Какво имате в сърцето си, което искате да предадете на публиката? За какво искате да отворите погледа и душите на слушателите? Към каква перспектива ги насочвате? Каква е целта на Вашето изкуство?
Не се опитвам през цялото време да създавам определено емоционално преживяване. Опитвам се да открия и да усетя чувството на благодарност за това, че споделяме едно пространство. Особено след пандемията това вече никога няма да приемаме за даденост – да си в едно помещение с други човешки същества, да споделяте едно пространство, независимо дали на сцената или пред нея. И за слушателя, и за изпълнителя има нещо толкова красиво и ценно да си на едно място с други хора и да се наслаждавате на изкуството или заедно да създавате изкуство. Опитвам се постоянно да държа тази идея в съзнанието си и се надявам с хората да имаме едно общо паметно преживяване. Но не се опитвам задължително да им дам конкретно емоционално преживяване. Хората също внасят своите чувства от изминалия ден, от живота си, важно е какви са самите те като природа. Така че техният емоционален опит ще е различен, но в основата си е, че споделяме заедно едно пространство.
Вашите колеги твърдят, че най-голямото удоволствие в създаването на музика носи усещането за левитиране. Затова ли избрахте да наречете новия си албум Fly?
Това е една от причините. Обичам усещането за левитация. Нищо не може да се сравни с него. Когато си на сцената с хора на същото ниво или когато наистина се разбирате взаимно, това чувство е много специално. И определено е едно от нещата, което се опитах да уловя с този албум - усещането за полет. Другата причина за избора на заглавие е, че исках да дам свобода на идеите, без твърде много усложнения, обмисляне и анализиране, както и да не обсъждаме твърде много дадено решение с варианти А, Б, В и т. н. Наистина исках да оставя идеите в полет и да ги последвам свободно и естествено. Това са двете неща, които ме водеха в създаването на Fly.
Разкажете ни, моля Ви, за разгръщането на албума Ви Fly през 2025 г. с биг бенд аранжименти. Как този проект му даде по-нататъшен живот?
Луксозното издание на Fly включва няколко заглавия, в които акомпанира Norrbotten Big Band – фантастичен бигбенд от Швеция. Аранжиментите бяха направени от великия Кале Расмусен. Беше толкова красиво да работя с тях. Те са невероятни музиканти, които истински разбират музиката. И беше прекрасно да чуя погледа на Кале върху тези песни, тъй като по онова време албумът все още не бе излязъл и той не го бе слушал. Той имаше само партитурите и демота, които му изпратих. Така че неговите версии не бяха вдъхновени от изпълненията в албума, а от самите композиции. Много ми хареса това, че се включи точно в този момент. Да, беше наистина красиво! Бигбендът е толкова добър и те се справиха страхотно с изпълнението на тези песни.
Как се чувствате след двете Ви номинации за награда „Грами“?
Това беше лудо преживяване, наистина луд момент. Толкова съм благодарен. Мисля, че никога няма очакване, че ще ти се случи нещо подобно и нямаш гаранции за нищо, така че е чест да бъдеш номиниран и да си част от този разговор. Радвам се, че това ми се случи и бях щастлив да бъда част от всичко това.
Да поговорим за нещо различно - за Вашето физическо състояние. Да полагате грижи за себе си е нещо много важно за един вокалист. Бихте ли ни разказали повече за този аспект от кариерата Ви?
Мисля, че грижата за себе си е наистина важна и особено важна за концертиращия музикант. Това е едно от нещата, които могат да изградят или да съсипят едно турне и една кариера, така че е твоя отговорност да полагаш грижи за себе си. Аз имам много ясни правила за това какво мога да правя и какво не по време на турне, защото гласът е нещо толкова деликатно. Ти го използваш през целия ден и не е особено трудно да прекалиш с пеенето и говоренето при употребата му. Обикновено, когато съм на път, не оставам до късно след гига. Не пия алкохол. По този начин превръщаш следващия ден в свой приоритет. Ако се отдадеш на всички тези импулси и си кажеш: „Добре, ще поостана след гига.“ - това също е нещо хубаво. Сигурно ще се забавляваш и ще си прекараш добре, но изявата ти на следващия ден вероятно ще пострада, защото не си се погрижил за гласа си. Приемам много сериозно това, което правя и мисля, че е важно да помниш, че дължиш на хората, които идват на твоите концерти, най-доброто, на което си способен. Има си причина грижата за себе си да е нещо наистина важно.
В края на нашия разговор нека поговорим за предстоящия Ви концерт в София. Моля, разкажете ни за репертоара и музикантите, с които идвате?
В репертоара ми ще има песни от албумите Fly и Bones, вероятно и песни, които не съм записвал до този момент. В групата ми са Робин Бетос на барабани, Андрю Фрийдман на клавишни и Кайл Майлс на бас. Работя с тези музиканти от наистина дълго време и връзката ни е много силна. Те изпълняват музиката ни толкова добре. Това ще бъде първото ни гостуване в София, първият ни път в България, така че очакваме тази среща с нетърпение.
Съвсем накрая – кажете ни, Моля Ви, как, когато направите една стъпка – ето, имате нов албум и той достига до слушателите, как решавате коя да е следващата?
Не мисля, че имам някакъв навик, свързан с това. Действам интуитивно, когато трябва да взема решение. Например, ако има проект, който ми се е искало да осъществя, обаче не съм имал време досега – насочвам се към него. Или пък започвам нещо, което много ме е вълнувало, но не съм имал възможност да го доизмисля в цялост. Когато завърша един голям проект, виждам пътя напред по-ясно. Така че всичко се случва по естествен път Завърша ли нещо голямо, значимо, мисловното ми поле се прочиства и тогава следващата задача се оформя пред погледа ми.
Фотография: Лорън Дезбърг
