Каквото и да прави – независимо дали свири акустично или на електрическа китара, дали изпълнява свои оригинални композиции или интерпретира музика на други артисти, независимо дали смесва джаз с фламенко, рок или танго, неговият почерк е характерен и разпознаваем, а присъствието му - ярко и забележимо. Неслучайно той се е превърнал в един от най-влиятелните китаристи на нашето време. Ал Ди Меола привлича вниманието в началото на 70-те г., когато свири в групата на Чик Къриа Return to Forever. Изявите му с прочутото китарно трио, в което участват още Джон Маклафлин и вече покойния Пако де Лусия, издигат кариерата му на друго ниво. Неговите проекти като лидер ни срещат не само с виртуозен музикант, но и с изключително чувствителен човек, който отдавна е осъзнал ролята на емоциите, заложени в музиката. „Всичко е в чувствата.“ – казва Ал Ди Меола в интервю за Джаз ФМ радио преди поредното си гостуване у нас. „Имам само чудесни спомени от предишните ми посещения.“ – твърди китаристът, който ще излезе на сцената на зала „България“ в петък от 20 ч. Събитието е част от програмата на първото издание на Sofia GuitArt Festival, който се организира от група Del Padre. Няколко часа преди това Ал Ди Меола ще направи ексклузивен майсторски клас от 14 ч. в клуб „Студио 5“.
По-долу може да прочетете интервюто на Таня Иванова с Ал Ди Меола, а чрез бутона „Аудио“ - да чуете разговора.
Не са много джаз музикантите, които са свирили повече от веднъж в България, но Вие сте изключение. Имате много почитатели тук. Как се чувствате, идвайки отново у нас и какво ще ни кажете за предстоящия си концерт?
Винаги са ме посрещали добре в България. Мисля, че съм идвал поне 6-7 пъти. Наистина очаквам това пътуване, защото имам само чудесни спомени от предишните ми посещения. Публиката е великолепна, интелигентна и цени дълбочината на музиката ми. Имам хубави спомени. Този път ще свирим нова музика от последния ми албум, както и по-стари композиции, също така пиеси на Астор Пиацола, на Ленън и Макартни от моя албум трибют, който записах в студиото „Аби роуд“ преди 3 години, така че шоуто смесва моя нова и стара музика, композиции на Пиацола и на Ленън и Макартни.
Правите ексклузивен уъркшоп в София. Кое е най-важното нещо, на което искате да научите Вашите ученици и кой беше най-добрият съвет, който Вие самият получихте като млад музикант?
Най-добрият съвет беше да се науча да свиря на всяка една позиция на грифа на китарата, а не само основните. Това, че знам хватките и тоновете по целия гриф на китарата, е нещо много важно за музиката, която правя: тя не може да бъде изпълнена – написана или изсвирена, ако не разбирах езика на музиката. Но най-важното нещо, когато учиш някого, е да го накараш да се фокусира върху ритмиката си. Това е нещо, което правя в музикалните клиники или класовете, които водя. Да се научиш да тактуваш с крак е първото най-важно нещо, което трябва да направиш, когато започваш да свириш на китара, защото дори и да свириш някакви акценти и ритми с горната част на тялото, където е поставена китарата, където са ръцете ти, и пулсацията е различна от тази на крака ти, а той е стабилен, тогава е стабилен и цялостният ритъм. Затова за китариста свиренето в правилното темпо е много важно. Когато репетирате, просто трябва да се фокусирате върху това.
Оказали сте влияние върху толкова много артисти включително и върху Принс. Той казва, че Вие сте един от музикантите, който го е накарал да поиска да свири. Как се отнасяте към признанието и успеха и какво Ви мотивира да правите музика днес?
Това е комплимент, който Принс ми направи неотдавна в интервю за „Гардиън“ в Лондон, през ноември миналата година. Аз бях поласкан от неговите думи. Той отива и по-далече, отколкото предполагах, защото казва – това са тези музиканти, заради които исках да свиря, посочвайки мен и групата Weather Report. Беше голяма изненада и чест да чуя тези думи от някой, чиято работа е основополагаща. Аз знам, че той е идвал на мои концерти, но никога не сме се срещали. Беше много мило от негова страна да каже точно това за мен. Що се отнася до вдъхновението да пиша музика – това е много трудно нещо. Понякога идва, докато гледам телевизия. Понякога докато свиря, се фокусирам върху телевизията вместо върху китарата и ми хрумва нещо необичайно, което може би нямаше да се получи, ако бях насочил цялото си внимание върху музиката. Композирането се случва по необичайни пътища. Ако ми хареса идеята, я записвам, развивам и тя разцъфва като цвете. За кратко създавам много теми и след това отделям тези, които ми вършат работа. Може хората да те смятат за голям музикант със страхотна техника, но това е второстепенно. На първо място са мелодията и композицията.
По време на дългогодишната си кариера сте имали различни музикални периоди, работейки в различни посоки - от една страна, по-акустично, фламенко звучене (с Пако де Лусия и Джон Маклафлин), а, от друга, джаз-фюжън с електрическа китара. Разграничавате ли на подобен принцип кариерата си, и ако да - коя посока е по-близка до Вас самия?
Когато бях малко момче, моят учител по китара беше ориентиран към джаза. После бях повлиян от кънтри музиката, имам влияния от класиката, уърлд мюзик. Продължавам да бъда този съвременно мислещ фюжън музикант и композитор. Аз не съм традиционен джаз музикант, не съм и традиционен фламенко музикант. Но всички тези елементи направиха моята музика уникална, така да се каже - визирам традиционните форми на тези стилове. Аз не съм традиционен рок музикант, не съм традиционен джаз музикант и т.н. Аз съм взаимствал различни елементи от тези влияния и така съм формирал личността си. Това е, което съм аз. Това е музиката на Ал Ди Меола. Когато изпълнявам някои пиеси на Ленън и Макартни, на Пиацола, на когото се възхищавам изключително силно, аз наистина се разкривам изцяло. Имам предвид, че синкопирам ритъма по начин, по който слагам своя отпечатък върху него. Това е нещо, което мога да правя сега, но то не ми се е отдавало от самото начало. Но това е въпрос на стил.
Нямаме достатъчно време, за да обсъдим цялата Ви дискография, но бих искала да поговорим за последните Ви два албума – All Your Life и Elysium. Откривам специална връзка между тях. Това са много искрени и по някакъв начин лични проекти. Те ми дават възможност не просто да чуя музиканта Ал Ди Меола, но и да Ви опозная като човек. В All Your Life – трибюта за „Бийтълс“, мога да чуя и двете: световноизвестния китарист и момчето, което е влюбено в музиката на групата. А в Elysium мога да усетя радостта и болката, промените в личния Ви живот. Няма маски, когато говорим за Ал Ди Меола. Как оставате здраво стъпил на земята и не се ли страхувате, че може да се почувствате уязвим?
Всичко е в чувствата. Не става дума само за учене, теория, ноти и т.н. Ако можеш да се свържеш с лични, емоционални неща, да ги изразиш чрез писането на музика и докато свириш, да предадеш това на другите, които по този начин също успяват да се свържат с музиката – това е най-великото нещо, което може да се случи. Знаете ли – когато се запознах с Пиацола и се почувствах изключително повлиян от него, тогава осъзнах, че това е много по-важно от начина, по който свириш, от техниката. Може би е по-трудно за постигане, но то ме привлича интелектуално и в същото време прави така, че сърцето ми да плаче, и може да разплаче и публиката. Ако има елементи от двете – сантиментална стойност и в същото време музиката носи в себе си музикално предизвикателство, вероятно ти си най-близо до постигането на перфектната комбинация. Мисля, че това е мястото, където много джаз музиканти тотално се провалят. Понякога всичко е само интелектуално и това не ме докосва. Много от джаз музикантите свирят само за себе си. Те изпълняват безкрайни сола и публиката ръкопляска накрая, но мисля, че често го прави, защото е доволна, че всичко е свършило.
И още един въпрос. Много ми е приятно, когато във фейсбук публикувате снимки на Вашата новородена дъщеря. Особено много ми харесва видеото, на което свирите специално за нея. Преди 4 г. правих интервю с Вашия колега Скот Хендерсън, който става баща на 50-годишна възраст. Той казва, че е щастлив, че това се случва сега, защото вече не е толкова фокусиран върху кариерата си и има повече свободно време за своята дъщеря. Скот заяви, че е достигнал до ниво, където може да контролира нещата. Чувствате ли се по същия начин и как фактът, че станахте отново баща, но този път на 61-годишна възраст, промени живота Ви?
По някакъв начин това е ново начало. Но също така е и плашещо, защото животът си тече и не знаеш колко още ще продължи, а ти не искаш да пропуснеш порастването на детето си и други важни моменти. Така че е и двете: невероятно усещане да си като прероден от факта, че е започнал изцяло нов живот и в същото време те е изключително страх да не пропуснеш някои важни моменти. Но моята съпруга, която е най-прекрасният човек, който може да си представите, казва: „Как да сме сигурни, че аз ще бъда тук и утре?“ И наистина няма как да знаем. Така че сме тук в този момент и правим най-доброто, на което сме способни.
Снимка: от фейсбук профила на Ал Ди Меола
