Авторитетите и паметта за тях са в центъра на проекта „Музиката на Царска България“, който тромбонистът Велислав Стоянов поднася довечера в Пространство за култура Portrait заедно с пианиста Милен Кукошаров. Събитието е с водещ Васил Върбанов. Началото е в 20 ч. Повече за него можете да откриете и на сайта на Portrait, откъдето се закупуват билети.
Тримата ще обрисуват с музика и разкази за нея епохата до средата на 40-те, за да се противопоставят на преиначаването на българската история и на усилията случилото се в България до 1944 г. да бъде обвито в мъгла и дори заличено. По това време най-ярко на небосклона на забавната музика грее звездата на Йосиф Цанков, чието творчество внука му Вили Стоянов последователно възражда. „Дядо ми тогава се е движел из София като полубог, защото е пишел много музика, която е била много харесвана, много обичана и която се запява лесно. Това е било музиката на бохемска София – танга, песни с характерни силни мелодии. С нея столицата ни е била един европейски град. Но идва момент, когато режимът забранява на Йосиф Цанков да пише танцова музика и стиховете към своите песни, записите му до голяма степен изчезват, много негови песни се обявяват за стари градски. Започва да се омаловажава и неглижира творчеството на човек, който до този момент е бил любим на бохемата, интелектуалците, будните и активни хора.“ – разказа Вили Стоянов в подкаста „+359 JAZZ“ на Пространство за култура Portrait.
Към тези славни моменти от музикалната и обществената ни история ще се върнем днес с песни и пиеси като „Керванът“, „Недей тъгува“, „Спи, моя малка синьорита“, „Имам на небето мъничка звезда“, „Страстно обичам жените“… Тази вечер на паметта е предшествана от подобно събитие на организирания от Столична община фестивал „Минало не минало“. Тогава в среща концерт се включиха тримата участници от събитието тази вечер, както и журналистът и преподавател Здравко Петров и музикантът Петър Цанков. В нов момент в днешната програма, подчертаващ значимостта на възраждането на паметта, ще бъдат включени творби на Йосиф Цанков, за които Вили Стоянов научава едва сега. След концерт в Русе с музиката на Йосиф Цанков, аранжирана за секстет от Михаил Йосифов, Вили Стоянов получава от зрител нотни издания на композиции на дядо си, които са му непознати. Музикалните изпълнения са със силен емоционален заряд. На фестивала „Минало не минало“ 6-минутният разговор в началото е последван от 16-минутна импровизация върху „Керванът“. Какво точно ще се случи тази вечер, тримата участници ще решават на момента. Нагласата Вили Стоянов формулира така: „Минимум обремененост откъм нота, максимално оставане в емоцията.“
Така оставаме верни на отношението на Йосиф Цанков към музиката и живота. На всеки той дава онова, от което най-много има нужда – любов. „Накрая при нас остава изкуството. То има за задача да пази и да развива най-красивото – емоциите на хората. Всеки има нужда от любов.“ – подчертава Вили Стоянов. Той дава пример с публиката на концерт с музиката на Йосиф Цанков – влезли в залата угрижени, те си тръгват щастливи. „Музиката на дядо ми и изобщо музиката от тази епоха е изпълнена с много чувства. Тя търси моменталната реакция. Красивата музика, емоционалната музика, музиката, която докосва, комуникира и предизвиква, е тази, която носи смисъл.“ – подчертава Вили Стоянов.
За него е важна връзката с традицията. „В България е имало и продължава да има страхотни музиканти, но навремето с Михаил Йосифов нямаше от кого да се учим, малко се свиреше брас, малко бяха възможностите да се слуша авторска музика, да се участва в джемове. Като че беше празно. От там дойдоха идеята и желанието да създадем тези проекти, в които да участват нашите ученици, да се смесим в общност на работещи заедно, но конкуриращи се музиканти. На следващата стъпка трябва максимално да се предизвикаме интелектуално и да обърнем малко внимание на нещо често криворазбрано, а същевременно доста лесно пренебрегвано – паметта ни за това какво е било, кои са светлите примери в нашата история, как най-добре да ги следваме и как да направим така, че те да бъдат запомнени.“
Това е пореден проект, който изпълва Вили Стоянов с удовлетворение. Именно от това чувство той сe зарежда с резултатите от работата с младите музиканти, от действията за развитието на сцената. „Най-накрая се обособи едно общество, което се подкрепя в идеите си, в желанието си за новаторство, за експеримент, за поставяне и изпълняване на по-високи творчески цели.“ – убеден е той. И вярва, че многото неща, които сега се случват, трябва да станат по-качествени и да са на световно ниво.
Подкаста „+359 JAZZ“ можете да следите и на сайта на Portrait, на страницата му във Фейсбук и на профила му в Инстаграм. Проектът се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“. Jazz FM е медиен партньор.
