HER изгряват на сцената с феноменален успех. Тяхната първа песен само за няколко месеца е открита от над 1 милиона души в ютюб. Това, което почитателите на младите Виктор и Саймън не знаят е, че зад този успех стоят точно 10 години на откриване на автентичния начин на изразяване. Стои и класическо музикално образование, на чиято почва семенцата на джаза и соула разцъфват в красива и неповторима музика - песните на групата HER. Те са за това, което ни се случва на всички – трепне ли сърцето, когато погледите се срещнат… Оформени минималистично, песните им оставят голямо пространство за чувствата на слушателите. От там идва и голямата взаимна любов, която ще почувстваме и в България.
Емблеми на страстната любов: Her идват за концерт в „София лайв клуб“ на Деня на влюбените
Виктор Солф разказва повече в интервю, което можете да чуете чрез бутона „Аудио“. В оригинал то е публикувано на англоезичната версия на сайта ни.
Не мога да си представя по-хубаво празнуване на Деня на влюбените от това да слушаме вашата музика и да танцуваме. С какви чувства очаквате вашия 14-ти февруари тук, в България?
Много се вълнуваме! Никога не сме били в България. Така че ще е страхотно, сигурен съм!
Любов! Вашата музика е за любовта! Как любовта озари живота и на двама ви?
По всички възможни начини. Нашият първи краткосвирещ албум е не само за любовта – в него пеем и за жените, за женското начало. Защото и в мъжете има по нещо от него. Така че – музиката ни е и за още нещо, освен за любовта.
Вашата музика е толкова чувствена, осезаема, че буквално можеш да я докоснеш. Как постигате този звук? Какво мислите и чувствате, когато създавате музика, за да е тя толкова истинска – буквално докосваща?
Процесът е много дълъг. Първо двамата със Саймън и със звукорежисьорите правим продукцията на компютър. След това свирим песента с истинска група с барабанист, басист и китарист. Те са част от процеса на подготовка, тъй като с тях изнасяме концерти. Когато песента ни хареса, така изпълнена на живо, събираме двете, добавяйки и демо продукцията. Така се получава съчетание на изпълнен на живо и електронен звук и истински органично звучене. Така че в музиката ни присъстват и двете. Така я създаваме.
Няма друга музика като вашата – тя се отличава силно от всичко останало. Как постигате този резултат? Когато казахте „добра песен“, какво разбирате под това като текст, музика, изразяване и връзка с публиката?
Харесва ни минимализмът в музиката. Има много добри песни, в които няма нищо друго, освен хорусите и вокалите. Така че, когато в една песен имаш хоруси, вокали и текст и тя звучи страхотно – ето това за нас е добра песен. Тогава към нея можеш да добавиш електронната продукция – и става чудесно! Така че е добър тест всяка нова песен да я изпълним с истинска група на живо, само с инструменталисти. Защото понякога си мислиш, че имаш добра песен, а тя е само продукция, просто звуци. Няма песен…
В музиката ви се усещат влиянията на джаза и блуса, вашата любов към тях. Как тези образци присъстват във вашето изкуство?
Обичаме соул сцената на 60-те – всичките известни тогава – Марвин Гей, Отис Рединг… Рей Чарлз – много го обичаме! Харесваме тази музика, защото в основата й са текстът и вокалите. Толкова добре се е получавало! Тези музиканти са изливали сърцата си и така дълбоко са вълнували слушателите. Затова се чувстваме свързани с тези фантастични изпълнители.
Как развихте музикалната си чувствителност? Какво ви се случи в живота, което ви доведе до тук, до вашата чудесна музика?
Със Саймън имаме класическо музикално образование: аз – по пиано, той – по саксофон. Хареса ни, но и ни беше скучно, защото отново и отново свирехме едни и същи неща. Всичко бяхме научили наизуст, а музиката изобщо не я слушахме със сърцата си. Тогава Саймън откри джаза и започна да свири на китара, а аз открих соула и започнах много да пея. Така стигнахме до импровизациите, до блуса... И преди десетина години написахме първата си песен.
Трябвало е да се съберете!
Да, точно така! Абсолютно вярно! Още повече, че сме толкова различни – гласовете ни са различни, когато пеем, мислим по различен начин, имаме различен подход към писането на текстове. Много ни е хубаво, когато работим заедно!
С минимализима, характерен за вашата музика, ни давате есенцията и оставяте голямо пространство за чувствата на слушателя. Как създадохте тази концепция за музиката? Днес, за да бъде чута музиката, в нея се вкарват толкова много неща и това заглушава сетивата. Докато вашата музика ги изостря, дава простор на чувствата – просто защото в нея има място за емоциите на хората, които слушат. Как стигнахте до тази идея?
Труден въпрос. Отне ни много време. Преди HER със Саймън имахме друга група, с която издадохме краткосвирещ албум. Благодарение на този ни опит успяхме да открием каква музика искаме да създаваме, какъв да бъде звукът ни. В работата си в HER се срещнахме с известни продуценти – единият от тях бе работил с Лана дел Рей, Франк Запа, друг – с групата Strokes, например. Това за нас бе важен опит, защото точно както се изразихте, те се опитаха да вкарат много неща в нашата музика. В началото бяхме впечатлени – те са много известни! – и искахме да включваме в музиката си още и още. После, когато внимателно слушахме работните ни версии преди тяхната намеса, осъзнахме точно това, което Вие описахте – че нашите песни и текстове са по-добри, ако в тях няма излишен шум. Но това ни отне много време – осем години! Колкото по-малко, толкова по-добре!
Това е сладък път! Бяхте ли поразени от успеха? Един милион гледания в ютюб…
Бяхме по-скоро изненадани, защото изобщо не очаквахме такъв успех. Знаем, че можем да направим още, за да постигнем истински успех. 1 милион гледания са хубаво нещо, но пък има групи, които всеки ден генерират по толкова. Така че продължаваме да правим по най-добрия начин това, в което вярваме за музиката ни, оставаме верни на себе си. Това е най-важното – да знаем кои сме и да продължаваме да вървим в нашата посока. В момента подготвяме втори краткосвирещ албум – HER Tape 2, и много се надявам да ви хареса толкова много, колкото първия.
Очаквам го с нетърпение. Защо според вас музиката ви толкова много се харесва на хората?
Може би е заради текстовете – ще спомена специално Саймън, който написа думите на Five Minutes („Пет минути“) . С тях той казва простички неща, които много хора са почувствали. Песента е за любовта, за срещата между две души. В нея казваме: „Нужни са само пет минути, за да се влюбиш.“ Мисля, че мнозина знаят това от личен опит – в бар, в ресторант, или пък пред компютъра. Така че мисля, че хората ни харесват основно заради текстовете.
Казвате ни: бъдете смели, следвайте желанията си и никога не се страхувайте!
Да, точно така.
Какво Ви прави щастлив?
Просто да свиря – колкото е възможно повече. И да съм със съпругата си. Женен съм от година и половина – много я обичам. Често говоря за нея. Не се нуждая от много. Музиката! Чувствам се благословен, че хората я харесват. Тя е това, което съм, това, което чувствам. Така че – отговорът е – да свиря колкото е възможно повече със съпругата ми до мен.
Съвсем скоро ще имате възможността да направите това и в България. Какво ще чуем на вашия концерт?
По-различно е от албума, защото всичко е на живо – на сцената няма компютри. Песните звучат по-плътно – така стигаме още по-дълбоко до сърцата на слушателите, свързваме се с тях. Това се опитваме да постигнем, когато сме на живо.
На сцената ще бъдете Вие, Саймън, басист, барабанист…
И още един китарист, освен Саймън. Китаристът свири и на кийборди. Така се получава много органичен естествен звук. Надявам се да ви хареса. За нас е истински важно да не правим едно и също, защото приемаме музиката лично и не искаме да има и сянка от отегчение. Ако е като в студиото – двамата със Саймън на сцената и много компютри пред нас – какъв е смисълът? Хората могат да си стоят вкъщи и да ни слушат на уредбите си – няма нужда да идват да ни гледат на сцената. Така че за нас е много важно на живо да сме различни. Нямаме търпение да ви покажем кои сме и защо създаваме музика. Да ви покажем, че не сме просто продуценти, а пълнокръвни музиканти. Надявам се да ви хареса!
Да! Остават само още няколко дни!
Снимка: Axel Morin
