„Блусът трябва да остане жив, за да продължи да вдъхновява артисти като мен, така че културата ни да продължи да съществува в бъдещето,” казва в интервю за Джаз ФМ водещото име в акустичния блус Гай Дейвис. Светослав Николов го попита за произхода на историите в неговите песни, за наследството на афро-американската култура, за мястото на блус музиката в днешния свят, обсебен от идеята за щастието. Интервюто можете да чуете тук.
Откъде идват блус историите, които с толкова чувство разказвате във Вашите песни?
Изворът на някои от тях е в моя живот, в живота на моите баби и дядовци, живели по времето на Ку Клукс Клан и расовата омраза. Други истории са частично измислени от мен, но са основани на истински случки. В Joppatowne разказвам за младеж – затворник, който отива на погребението на майка си. Това не е мое лично преживяване. Бяха ме помолили да пея на погребението на семейна приятелка. На гробището доведоха мъж с белезници на ръцете и окови на краката. Явно той бе едно от децата, за които се е грижила. Тази гледка така се запечата в съзнанието ми, че я превърнах в история и я разказах в песен. Така че сюжетите в някои от моите песни са от самата действителност, а други са измислени, но са основани на истински събития.
Вашата музика е силно свързана с наследството, както чухме и в отговора на първия ми въпрос. Какво мислите за традициите и за завещаното от афро-американската култура?
Традициите сплотяват семейството, сплотяват общността, сплотяват хората като цяло. Традициите са много важни, защото чрез тях узнаваме кои сме. Те запазват историята на нашия народ, историята на нашите предшественици. Традициите са нашето културно ДНК.
Вие сте посланик на афроамериканската култура. Какво бихте искали светът да знае за нея и за нейното наследство?
Искам светът да знае, че афроамериканците са хора, които успяват да оцелеят, да се съхранят. Въпреки робството, въпреки това, че предците ни са били докарани тук в окови и въпреки трудностите, които са съпътствали живота на афроамериканците от времето след робството. Много от моите събратя живеят в немотия и изпитват финансови трудности, нямат достъп до качествено образование. Все още има много битки, които да водим и да печелим. Искам хората да знаят, че афроамериканците успяват да оцеляват, и това е отпечатано в блус музиката. Тя е историческата хроника на нашето оцеляване.
В днешни дни светът e все по-силно фокусиран върху представата за щастие. Къде е мястото на блус музиката в този социален контекст?
В световната история блус музиката има такова място, каквото имат шотландската балада, руската народна песен, аржентинският фолклор. Тя разказва за хората. Блусът е особен вид народна музика. Може да има в основата си тъга, но разказва историята на човешки същества, прави ни завършени. Блусът трябва да остане жив, за да продължи да вдъхновява артисти като мен да пишат, да творят, така че културата ни да продължи да съществува в бъдещето.
Вие сте носител на наградата за съхраняване на блус музиката Keeping The Blues Alive. Какво е нейното послание за Вас?
Наградата Keeping The Blues Alive е признание от моите колеги за работата ми. Хубаво е, когато получиш такава оценка, когато хората кажат, че харесват музиката ми, че я намират за значима. Името на отличието ми напомня да продължа това, което правя. Напомня ми да посветя всичките си усилия, цялото си сърце на музиката и на културата, която представлявам. Това е едно напомняне.
Какво ще чуе и ще почувства публиката, когато застанете пред нея на концерта си в София?
Когато дойда в София вярвам, че хората ще ме почувстват като свой съсед. Все едно стоят на верандата, а отпред спира музикант с китарата и с хармониката си. Аз разказвам истории, пея песни. Вярвам, че публиката ще се зарадва, когато се радвам, че ще почувства тъга, когато съм тъжен. Ще им покажа как е звучала музиката преди 60, 70, 80 години, когато са я изпълнявали такива велики майстори на блуса, като Сони Тери, Робърт Джонсън, Мъди Уотърс. Надявам се публиката да дойде на моя концерт и много да го хареса.
