Васил Спасов и Росен Захариев – Роко са едни от най-влиятелните артисти, значително допринесли за развитието на българската джаз сцена, каквато в техните първи години в музиката почти липсва. „Спомням си, че имаше един Джаз клуб в Клуба на актьора в Малък градски театър „Зад канала“. Това бе едно от първите места, на които свирехме тази музика. Зареждаше ни Международната джаз среща, която събираше невероятни имена.“ – разказва Росен Захариев в десети епизод на подкаста „+359 JAZZ“ на Пространство за култура Portrait. На този фестивал през 1987 г. е първата му джазова изява с Васил Спасов, Румен Тосков, Георги Дончев и Стоян Янкулов, представени като студенти от Консерваторията от Симеон Щерев – Банана. „Направих скок в своето развитие и стъпих на съвсем друго стъпало.“ – ключов за неговото развитие се оказва този форум. Васил Спасов се връща малко по-назад във времето: „В Операта имаше събирания, на които ходехме с Рупето и Пармака, ставаха сешъни, беше супер. Като студент в Консерваторията Банана ме привлече да свиря в неговите лектории – пред ученици, студенти и войници. Тогава свирех на пиано, макар че учех тромбон в Академията. Първото ми голямо участие е с „Акустична версия“ на „Аполония“. Свирех и в Джаз клуба в „Зад канала“.“
Сцените тогава са малко, но на най-голямата те свирят най-много – по софийските улици. Васко и Роко са от първата вълна младежи, излезли с музика в центъра на София. „Тези свирения бяха тотален фурор! Георги Дончев ми каза, че е намерил тромпетист, който ще ни разбие.“ – така научава за Росен Захариев Васил Спасов. За първи път Роко свири на улицата, поканен в диксиленд бенд от Георги Корназов. Първия път не му харесва и отказва повече да участва. След няколко месеца обаче получава повторна покана и отново приема. Тогава всичко се променя. Учещият класическа музика в Музикалното училище тромпетист решава да се отдаде на джаза: „Нещо се случи и нямаше връщане назад.“
Това свирене се оказва съдбовно и по още една причина – там е открит от Георги Дончев. „Беше ми интересно как ме е чул в диксиленда, че ще мога да прескоча в джаза.“ – и до днес няма обяснение какво е забелязал в него басистът. Но събитията бързо се развиват. Георги Дончев звъни на Росен Захариев да отиде зад Музикалната академия, за да му даде Румен Тосков няколко пиеси. Той получава едно произведение на Рупето и две – на Васко Спасов. Точно към тези две пиеси двамата музиканти ще се върнат на концерта „Роко и неговите братя“ днес от 20 ч. в Пространство за култура Portrait. С тях ще свирят Васил Хаджигрудев – контрабас, и Атанас Попов – барабани. В контраст ще чуем най-новите творби на Росен Захариев. Изненадващо за него и за нас е, че те са песни. „Не знам как се стигна до там. Както си свиря на пианото, върху кантото започнаха да излизат думи. Мислех си да извикам певци, но си реших, че аз ще предам по-добре чувството.“ – разказа той.
Васко Спасов е признателен на Рупето, че му е отворил вратата в музиката: „Правехме това, което ни е интересно и ни пълни сърцата и ушите с благозвучие и красота.“ Роко се връща към времето преди 30 години с думите: „Всичко това бе ново, клубчетата се пълнеха с народ. Спомням си приповдигнатото усещане, че правим нещо, което е много интересно за хората. Те много му се радват, то е куул, а ние сме готини.“
Чрез музиката израстваме, а в музиката двамата продължават своето развитие в САЩ. Росен Захариев разказва: „Едно нещо е да си слушаш записи или хората тук, друго е да отидеш там, където е създаден джазът, да влезеш във „Вилидж венгард“, да видиш дупките от куршумите по стените, да дишаш цялото това нещо, да чуеш как хората свирят всяка понеделник вечер от над 40 години, да влезеш в „Уолис“, където са свирил всички големи, където Георги Дончев бе първият бял басист, допуснат да свири в групата на заведението. Спомням си как чакаш на опашката по 30 – 40 минути и не знаеш на коя пиеса ще бъдеш извикан. Все едно да те натопят в тенджерата на джаза. Като те извадят, все нещо ще е останало по теб. Най-ценното бе да си в джаза.“ Другото важно от живота му в САЩ е срещата с големите бендлидери, които говорят откровено с музикантите: „Веднага знаеш къде се намираш и си наясно. И мърдаш напред много по-бързо, отколкото по всякакъв друг начин.“ Същото споделя и Васко Спасов – колко е ценно да учиш композиране на филмова музика именно в страната на киното и джаза.
Джазът дава свобода, но какви граници си поставят двамата музиканти? Росен Захариев отговаря: „В случая с предварително композираната музика с рамки и структура не бих прекрачил границите да не изсвиря или изпея това, което чувам. Аз трябва да съм вътре в това парче и да му помогна да излезе като идея и като усещане. Не правя нищо, защото ми е хрумнало или ми е скучно. При непреднамерената музика играта е много сложна и е необятно.“ Васил Спасов казва: „Гледам да не си поставям граници, освен границите на вкуса. Обичам да експериментирам извън полето и местата, на които знам, че съм бил. Просто ей така да се впусна и да пробвам нещо.“
„Музиката е причината този свят да продължава напред.“ – категоричен е Васил Спасов. „Музиката е проявление на Сътворението, извличане на субстанция все едно от нищото.“ – дава своето определение Росен Захариев. В импровизацията вижда геометрия. „Хармониите, построяването на мелодичните линии са съотношения. Като си затворя очите и импровизирам, мога да оприлича това на геометрични фигури, с които можеш да играеш и да ги манипулираш. Това, което се чува, е начинът, по който ги построиш и съчетаеш.“
И ако с днес Васко той ще изсвири това, което знае, то в следващия си концерт в Portrait с проекта „Трион“ със Санди Даниел – перкусии, и Михаил Йосифов – китара, ще изсвири това, което не знае. Тази втора среща предстои на 11 май.
Подкаста „+359 JAZZ“ можете да следите и на сайта на Portrait, на страницата му във Фейсбук и на профила му в Инстаграм. Проектът се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“. Jazz FM е медиен партньор.
