В музикалната лаборатория на Gabin с Масимо Ботини

В музикалната лаборатория на Gabin с Масимо Ботини

„Единственият начин, по който сме способни да създаваме музика, е да следваме вкуса си. Gabin е музикална лаборатория, в която можем свободно и в пълнота да се изразяваме.“ Масимо Ботини споделя кредото на дуото, което сформира с Филипо Клари в началото на новото хилядолетие, за да представи пред публиката в електронен танцувален вариант класическото джаз звучене от средата на миналия век. Със спомена от миналото и с поглед към бъдещето, двамата музиканти са здраво стъпили в настоящето с успеха на своята музика – енергична и позитивна. Светослав Николов разговаря с Масимо Ботини от Gabin, както за тяхната музика, така и за развитието на джаза днес на два континента – в Америка и в Европа. Интервюто можете да чуете тук, а по-долу да го прочетете като текст.

Как бихте описали основните характеристики на модерния танцувален джаз?
Той е замесен от много съставки. Както модата е – след време пак става актуален. Много диджеи, и ние сред тях, започнахме да смесваме джаз и танцувална музика. В началото се върнахме към джаза от 60-те, който навремето е бил популярната музика. Съществена характеристика на модерния танцувален джаз е груувът, създаден с помощта на саунд машини. Пряката връзка с традиционния джаз е блус усещането. Постоянно има развитие в използваните за модерния джаз съставки. Джазът е толкова необятен, че винаги има какво различно да черпиш от него. В момента работим с музика от 60-те и 70-те години. Днес танцувалната музика се примесва с фюжън, който сам по себе си е смесица от джаз и фънк.

Така че вие сте и в миналото, и в бъдещето. Коя е магията във Вашата музика, която слива тези два времеви периода? Магия в музиката ви, но също така и магия във въображението ви като творци.
Много просто – настоящето. Настоящето, защото винаги трябва да се стремим да отгатнем какво ще се случи в бъдещето. В същото време не можем да забравим миналото. Затова сме в настоящето. Затова ни остава единствено да манипулираме миналото, гледайки към бъдещето. И това се случва в настоящия момент.

Вие задавате тенденции в развитието на музиката. Лидери сте по отношение вкуса на публиката, не го следвате.
За този проблем говорихме с Филипо, когато започнахме подготовката на втория си албум след огромния успех на първия ни диск. Зачудихме се – какво да направим сега? Трябва да призная, че дори се опитахме да се копираме, да направим нещо, което да напомня предишния ни албум. Изобщо не се получи. Не следваме вкуса на публиката не защото се възприемаме като някакъв вид музикално гуру – не мисля, че сме такива; единственият начин, по който сме способни да създаваме музика, е да следваме вкуса си. Това си казваме с Филипо – да създаваме музиката, която бихме искали да слушаме. Това е нашият начин на работа. После вече – ако нашият вкус съвпадне с вкуса на публиката – много добре, страхотно!

Чувствате ли натиск в работата си като музиканти? Казахте, че вкусът на публиката не определя това, което правите. Но поддавате ли се на натиск от музикалните компании, натиск на пазара? Или просто свободно се изразявате с музика?
Дълбоко съм убеден в последното. Нищо не може да се получи, ако се поддаваш на натиск. Единственият начин да постигнем успех, да постигнем резултат, е да се изразим в пълнота, да не се съобразяваме с натиск. От друга страна имаме голям късмет, че никога никоя музикална компания не ни е казвала какво да правим. В редките моменти, когато сме усещали натиск – финансов, на пазара или на фирми, които, примерно, да ни казват каква точно музика искат за рекламата си – никога не изпълняваме поръчки.

Заглавието на най-новия ви албум е Third & Double („Трети и двоен”). Вие сте двама музиканти с две гледни точки за музиката. Защо решихте да ги изразите поотделно?
Защото се мразим! (Смее се.)

Не, със сиурност не е така.
Ни най-малко. В началото на работата по албума имахме две различни гледни точки. Това е лесно да се обясни. Ако бяхме обикновена група, сигурно щяхме да се разпаднем или да се откажем от проекта. Но ние двамата никога не сме гледали на Gabin като на обикновена група, а като на музикална лаборатория – можем свободно и напълно да се изразяваме. Това лесно се вижда от първите ни два албума. Границите на музиката, която аранжираме, са толкова огромни – боса нова, хаус... Затова решихме, че може би е време да се изразим докрай – защо не, използвайки името Gabin. Беше вълнуващо и, разбира се, голямо предизвикателство. Толкова ми харесва музиката, която Филипо създава, и той толкова харесва моята! Защо веднъж да не покажем на слушателите си съставките на музиката ни като дуо – поотделно.

А на нас ни харесват и двете лица на Third & Double.
Много благодаря!

Работите като дуо, но от време на време каните партньори – вокалисти. Какво добавят те към звученето на музиката ви и какво търсите у човека, когото каните да се включи в проекта ви?
Търсим гласът, който ни харесва, гласът, който идеално да се впише в песента. Когато записваме музика, изслушваме готовия инструментал и започваме да си представяме гласа, който най-добре би изпълнил тази песен. Понякога пък създаваме музика с конкретната идея за това кой бихме искали да изпее песента. И винаги сме имали невероятния късмет в албумите ни да се включват превъзходни музиканти – Крис Корнет, Ди Ди Бриджуотър, Флора Пурим – всеки от тях толкова различен от другия! За съжаление, след няколко години на сътрудничество нашата вокалистка и приятелка Мия Купър ни напусна, за да се върне да живее в Ню Йорк. Щастливи сме, че с нас вече е Луси Кампети, с която идваме в София. Тя е от Доминиканската република, но работи в Италия. Чудесна е – и вие лично ще се убедите в това.

Минаха повече от две години от излизането на последния ви албум. Още колко ще ни накарате да чакаме, за да чуем нови записи от вас?
Още по-нов проект вече излезе в Италия. Казва се TAD/Replay – Third & Double Replay. Вече пет седмици оглавяваме в родината си класацията за джаз на iTunes. Не знам кога албумът ще дойде в България. Но още в понеделник се събираме, за да обсъдим предстоящия ни проект. Ще е готов най-късно в началото на 2014 г.

Родината на джаза е Америка, но днес европейските музиканти са тези, които смело изследват богатството му. Какво мислите за европейската и за американската перспектива върху джаза?
когато дойдат да свирят на нашия континент.

Когато вие дойдете за концерта си в България – какво ще почувстваме? Опишете атмосферата, в която ще потопите нас, публиката ви, в „София лайв клуб”.
Идваме с група. Аз свиря на бас и китари, пея и беквокалите. Филипо ще пуска семплите. Когато го представям пред публиката, винаги казвам, че от неговите ръце чуваме инструментите, които не виждаме. Нашата музика има подчертано оркестрово звучене и той е майсторът, обединяващ оркестровите семпли с изпълненията на живо на музикантите. Имаме барабанист и саксофонист, който е американец; и накрая – Луси Кампети. По-голямата част от песните, естествено, са от Third & Double, но в програмата сме включили и други хитови песни, като Doo Uap, Into My Soul, La Maison. Надявам се да ви хареса! На нас винаги ни харесва да сме заедно пред публика и да изпълняваме музика. Надяваме се нашето усещане от сцената да го предадем на вас, слушателите ни. Елате, и ще се убедите в това!

Там ще сме!