Синоним на качествения фънк и рап – музиката на The Herbaliser почти две десетилетия се корени в джаз, ритъм енд блус, соул и фънк музиката на 70-те, които са преживени по нов начин в съвременната изразност на хип-хоп и рап музиката. Повече разказва Джейк Уери в интервю на Светослав Николов от Джаз ФМ, което можете да чуете тук.
Пренасяте в съвременен контекст ритъм енд блус музиката и свързаните с нея жанрове. Кое е основното от традициите и съвремието, което по този начин представяте на слушателите си?
Никога – нито преди, нито сега, не сме се възприемали като група на гребена на вълната, като група, която разчупва граници. Никога не сме се и опитвали да правим това. Още с първите ни два албума ни възприеха като различни, защото в началото на 90-те години на миналия век хората използваха семпли, вземайки големи откъси от чужди композиции и ги лупваха до безкрайност, без капка новаторство. Аз обаче имах друга нагласа, друга идея за създаването на музика. Тя бе свързана с разцепването на семпли на съставните им части, като така можех да миксирам много семпли от различни изпълнения. Бих могъл да опиша процеса като композиране със семпли. Това ми даваше възможност да хармонизирам тоналности, да боравя с музикални детайли, наслагвайки ги. Навремето това бе възприето като смело и новаторско, а то си беше моята лична техника, която създадох и която и до днес използваме. Новите жанрове като дъбстеп, трип-хоп, грайм – когато те се появиха, бяха на върха на модата, но не бих казал, че бяха новаторски. Дъбстепът например е претворяване на дръм енд бейс с включването на повече синтезатори. Самите ние обаче никога не сме си поставяли за цел да сме начело. Корените ни са в миналото – дали в джаза, фънка, психеделичната музика и музиката от киното от края на 60-те и от 70-те години на миналия век, през началото на хип-хопа и електронната музика в края на 70-те и началото на 80-те, до, както аз смятам, златната ера на хип-хопа от 1989 до 1993 година, когато продуцентите семплираха любимия винтидж фънк – Jungle Brothers, De La Soul, Пийт Рот, Gangsta, A Tribe Called Quest. Това са музикантите, оказали най-голямо влияние върху нашата музика, както и всички класици на аренби музиката – Айк и Тина Търнър, Booker T. & The MGs.
В музиката ви има или много динамика, или много съзерцателност. Къде са изворите на тези две толкова различни настроения?
Често си играем с мисълта, че създаваме саундтрак на въображаем филм. През годините музиката ни се разви – започнахме като инструментална група, а това че набрахме популярност и станахме разпознаваеми, ни позволи да започнем да изнасяме концерти с рапъри. Така че сега като цяло музиката ни е 50% чист алтернативен хипхоп с рапиране и 50% инструментална. В инструменталните композиции въображението ни разиграва сцени от филм. В по-ранните ни албуми винаги присъстваха епизодите на гонитбата – ченгета преследват лошите, към които започнахме да добавяме различни елементи – като любовните сцени. Обикновено мислим като на кино, когато създаваме инструменталните си пиеси.
Как бихте описали рап посланията в музиката си?
С Оли сме продуцентите и основните автори на музиката на The Herbaliser, но не пишем текстовете, които рапърите изпълняват – оставяме този творчески елемент на тях. Избираме рапъри, които са честни в музиката си, които не сипят думи на омраза към жените или хомосексуалните, хора, които са верни на корените на рап музиката като средство за себеизразяване и саморазвитие.
Какво можем да очакваме от най-новото ви шоу, което ще представите в България – какво ще видим, какво ще чуем?
Ще изпълним композиции от най-новия си албум, както и селекция от песни, създадени през 18-годишната история на групата. Записахме седем студийни албума и сме се опитали да се спрем на по няколко песни от всеки от тях. До нас на сцената имаме брас секция с трима музиканти, много аналогови старовремски кийборди и синтезатори, комплект ударни и диджей, който прави скречове на грамофон.
Какво Ви прави щастлив в музиката?
Сега, когато имаме собствена звукозаписна компания и издаваме музика, ще съм щастлив да продаваме повече плочи. Причината е в големите кредити, които трябва да изплащаме, за да тиражираме музика. Що се отнася до музиката – хм... – това е наистина труден въпрос – щастие ме изпълва, когато слушам фънк записите на Джеймс Браун от началото на 70-те. Не бих казал, че има много нова музика, която истински да ме вълнува.
Невиността в музиката, искреното изразяване чрез музика – смятате ли, че е възможно да сме ги изгубили?
Винаги сме били малко или повече ъндърграунд група, никога не сме влизали в мейнстрийма – затова няма как да отговоря на въпроса Ви. Създаваме музиката, която искаме – не мислим за това кой би я купил или дали радиостанциите биха я завъртели. Никога не сме имали огромен успех.
Много ни харесва последният ви албум заради начина, по който продължавате вашето развитие в музиката. Как обаче бихте го описали Вие самият? Какво най-много цените в него?
При записите на последните ни няколко албума се замислихме колко много искаме да работим с вокалист. Осъществихме мечтата си в проекта Same As It Never Was. За някои това е радикална промяна в музикалната посока на The Herbaliser, а ние винаги сме искали да изследваме в музиката си джаз, фънк, соул и хип-хоп музиката. В Same As It Never Was се насочихме повече към жанровете соул и фънк. Започнахме създаването на албума с желанието за нещо по-плътно и по-дълбоко. Както казахте, той развива типичното ни звучене, като едновременно с това в него има песни, като най-вече Welcome To Extravagance, в които се впуснахме в дъб реге. Получи се изключително добър резултат – с автентично и истинско звучене. Не искахме да взривяваме слушалките на почитателите ни, а да внесем загадъчност и потайност, които развиват тази музика. Мисля, че постигнахме целта си.
