Композитор, тромпетист и продуцент, Тео Крокър е един от най-напредничавите съвременни музиканти, номиниран за наградата „Грами“, три пъти е номиниран за наградата Echoo и е носител на отличието „Тиодор Пресър“. В добавка към множеството си самостоятелни проекти той свири с Ани Ленъкс и Джил Скот, а неотдавна участва в записите на албум на Самара Джой. Потомствен музикант – внук на Док Чийтъм, той държи на пренасянето на традицията в съвремието, което прави с характерен почерк и със съвременни музикални елементи от уличната култура – хип-хоп, фънк, соул. Неговата жизнена музика трепти с духа на съвремието, а критиката непрестанно го обсипва с похвали. На Банско джаз фестивал Тио Крокър ще представи музика от новия си, все още неиздаден албум „Проявление на мечтите“. В навечерието на концерта му, който ще се проведе на 10 август, Тио Крокър даде интервю за Jazz FM.
Банско джаз фестивал се организира от Община Банско и Асоциация Фестивалите в България с подкрепата на Министерството на културата и под патронажа на Министерството на туризма. Jazz FM е медиен партньор. Още за събитието можете да откриете тук.
Входът за събитията е свободен, а седящите места пред сцената са в продажба в мрежата на Eventim.
Джазът е изиграл значителна роля в промяната на света към добро. Какви са предизвикателствата, пред които сме изправени днес, и джазът ни дава мъдростта да се справим с тях?
Джазът представлява пътят към свободата за чернокожите в духовен и творчески план. В днешния ден всеки иска да бъде свободен, както афроамериканците са били тогава. Така че всеки иска да свири джаз, точно като тях. За мен е важно днес да знаем и да помним откъде идва джазът и от коя общност произлиза и да почитаме това.
Джазът е наследство и непресъхващ извор на вдъхновение, той преминава през времето и през поколенията, както е и при Вас. Какво и влиянието на дядо Ви Док Чийтъм върху Вас?
Той е част от моето наследство, в мен тече неговата кръв. Така че неговото влияние върху мен е много силно. Достатъчен за мен е самият факт, че той толкова добре толкова дълго е свирил на тромпет.
Какво Ви е казвал за джаза, което завинаги е останало във Вас?
Казвал ми е, че никога не са наричали музиката джаз. Никой чернокож не е правил това. Джазът е маркетингов термин, измислен от американските компании, продаващи музика. Ние не наричаме нашата музика „джаз“, а „негърска класическа музика“. Така че, когато дядо ми е свирил, тази музика не са я наричали джаз, а „музика на чернокожите“. Чак когато звукозаписните компании са намерили начин да я продават на белите, са я нарекли „джаз“. Майлс Дейвис не е харесвал този термин, Док Чийтъм не го е харесвал, Джон Колтрейн, Чарли Паркър, Дюк Елингтън – също. Те не използвали този термин, за да опишат музиката си.
Разбирам защо Вашата музика е толкова изпълнена с живот и така приобщаваща. Каква е Вашата визия за развитието на жанра, тъй като всеки музикант днес създава наследството за бъдещето?
Моята визия за музиката е винаги да изучавам и да разбирам наследството. Не вярвам, че можеш да създадеш нещо модерно и ново, ако не познаваш своята история. Има много музиканти, за които мисля, че изглеждат готино и много се опитват да са готини и различни, но в музиката им няма нищо съществено, няма го наследството, няма го опитът. Трябва да погледнеш назад преди да се придвижиш напред. Не казвам, че трябва да сме като Уинтън Марсалис и да свирим Джери Рол Мортън все едно сме в 20-те години на миналия век, когато чернокожите са били роби. Трябва добре да познаваме музиката и обстоятелствата, в които тя е възникнала, иначе не може да продължим напред. Тя е приобщаваща – рокендролът е джаз, хип-хопът е джаз, джаз са блус, госпъл, кънтри, каубойската музика. Всичко това е джаз или негърска класическа музика.
Моля Ви накрая да ни разкажете за членовете на своята група и за програмата, която ще представите в Банско.
В Банско ще изпълня пиесите от новия си албум, който още не е издаден – Dream Manifest („Проявление на мечтите“). Имам прекрасен млад пианист – Идрис Фредерик. Свиря с басиста Ерик Уийлър и с барабаниста Мигел Ръсел. Групата ми е млада. Освен басиста, другите са в началото на 20-те си години. Опитвам се да започна да обучавам млади музиканти в това какво е да си продължител на наследството. Ще изпълним нова музика, истински добра. Аз съм почти на 40 години, така че мечтите ми вече са се проявили. Зрял човек съм и музиката ми звучи по този начин. Така че този албум е за това колко добре звучи музиката сега. Той е с добра музика. В нея няма претенция за елитарност и тя не е повлияна от нищо извън автентичното музициране.
