В самото начало на месец декември гост в ефира на Джаз ФМ за първи път беше световноизвестният български аниматор Теодор Ушев. От няколко седмици по кината е неговият дебют в игралното кино „Ф1.618“, а от няколко дни в национално разпространение е и документалният филм „Теодор Ушев: Невидими връзки“ на режисьора Борислав Колев, сценарист е Мария Ландова. По-долу може да прочетете акценти от интервюто с Теодор Ушев, а целия разговор на Таня Иванова с него може да чуете чрез плейъра под основната снимка.
За музикалните си пристрастия
„Аз слушам много музика, различни стилове. Зависи от настроението ми. Това е едно от най-любимите ми неща – когато работя, си пускам класика, също и джаз. Всъщност слушам всякаква музика без чалга. Не мога да я понасям, това е нещо, което никога няма да слушам. Едно от най-любимите ми неща е музиката към „Асансьор към ешафода“ на Майлс Дейвис, също и фюжън албума му Tutu. В момента на телефона си имам един музикант, когото обожавам – Джон Сърман, представител на фрий джаза. Естествено през последните години доста слушах басиста Авишай Коен. В Монреал също има джаз радио, което си пускам и то е много успокояващо, особено за следобедните часове, когато вече умората натежава.“
За албума The Köln Concert на Кийт Джарет
„Чух този албум, когато за пръв път отидох в Берлин. Тук бяха много мрачни времена - чалгата върлуваше зверски. Кацам на „Тегел“, старото летище, хващам такси за центъра и в колата шофьорът слушаше Кьолнския концерт на Кийт Джарет. Попитах го какво е това и той ми каза. Тогава си помислих: „Няма как да бъде лош един град, в който таксиметровите шофьори слушат The Köln Concert.“ Това беше част от моето берлинско преживяване тогава. Това е наистина един от любимите ми албуми заедно с музиката на Майлс Дейвис към „Асансьор към ешафода“. Просто са ми жалони. Може да съм в лошо настроение, депресия, но в момента, в който си ги пусна и отлитам.“
За ранното формиране на вкуса
„Ако става въпрос за изкуство, разбира се, роля за това, което съм получил като наследство, има баща ми, който беше художник. Той имаше невероятна библиотека от книги и албуми на художници, които идваха от Западна Европа, неща, които не се виждаха често в България и които малцина мои колеги познаваха и познават все още. Това ме оформи най-вече като визуален вкус. Също така баща ми беше музикален маниак и той колекционираше плочи. Аз много обичах да ги слушам. Винаги, когато успяваше да се добере, купуваше плочи на симфоничен авангард. В нас имаше плочи на Пиер Булез. Карлхайнц Щокхаузен. Купуваше също много джаз. Тъй като нямаше много пари, повечето плочи бяха компилации, те струваха по-евтино. Тогава започнах да слушам много Сони Ролинс, Джон Колтрейн.“
За темата в творчеството си, която ще продължи да развива
„Винаги темата за книгите е основна в почти всички филми, които правя, включително и в новия „Ф1.618“. Много хора правят паралел между този филм и книгата „451 градуса по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри и съответно с филма на Франсоа Трюфо по него. Това е един очевиден паралел. Темата за книгите и за безкнижния свят, за това желание на всеки тоталитарен режим да унищожи познанието и книгите, винаги е съществувала. Всяка диктатура започва с изгарянето на книги – фашизмът, знаете, с аутодафето, организирано за литературата, която не е угодна на режима. Режимът на Путин също започна с изгарянето на едни книги на Сорокин и Ерофеев пред Болшой театър. Първото нещо, с което се заема всяка диктатура, са книгите. След това следват хората. Това е темата, която много ме вълнува и затова целият филм е подчинен на това как те искат да вземат цялото книжно наследство на въпросния „Пумпал“, а всъщност светът навън вече отдавна е безкнижен. Знаем, че много политици, включително в България, вече се гордеят с това, че през живота си не са прочели нито една книга и това за мен е най-голямата опасност, защото крачката от безкнижния свят до тоталитарната държава е една клада разстояние.“
За бялата страница в пътя на артиста
„Това е нещо, към което съм се стремил в творчеството си цял живот – да изчистя всичко, което съм имал и да започна на белия лист, както е във „Ф1.618“. За съжаление никога не съм успявал и това е един от най-големите ми провали в творчеството, в живота. Това е една от причините да направя този филм. Аз по някакъв начин се асоциирам и приемам Криптон като мое алтер его – като човек, който е бил вкаран в тоталитарна система и му е било дадено за задача да препише всички книги на света за 100 години. Знам колко е натоварващо това. Затова вкарването на всички тези цитати беше един вид гротеска и гаргара, подигравка с всички мои любими музиканти, книги, режисьори. Това беше едно пречистване и пътуване към себе си, към началното, детското, към моя бял лист, където искам да забравя всичко, което съм гледал, чел, слушал.“
За майсторските си класове и работата си със студенти
„Моите майсторски класове са вид терапия. Аз работя много с психологията на студентите, с това да ги накарам да се освободят от чувства като страх, несигурност, блокаж по време на създаването на едно художествено произведение, тъй като това са най-чувствителните точки на един артист. Опитвам се да работя най-вече с това - един млад човек да успее да деблокира това свое чувство за несигурност, неувереност, страх, съмнението дали от него въобще ще стане артист. За мен преподаването е един вид работа с травмата на моите студенти, с моите ученици и е свързана с това как да ги освободя от травмата, с която всеки един от нас живее. Искам да ги науча как да бъдат честни, смели.“
За зимата в Монреал
(Темата в разговора е провокирана от споменаване на групата JP3, която Теодор Ушев чува за първи път на живо преди няколко години в Канада. Триото на Живко Петров наскоро издаде новия си албум On the Way, който представлява музикално околосветско пътешествие и една от пиесите, наречена Winter in Montreal, ни отвежда в Монреал, където живее Теодор Ушев.)
„Зимата в Монреал е доста сурова. Когато има снежна буря е почти невъзможно да се придвижвате. За щастие има тунели, много подземни места, по които да преминавате. Но освен това зимата там е много слънчева. Това е един от най-слънчевите градове и даже аз имам един лаф „когато се оцъкли това ми ти слънце“, тогава знаеш, че навън е минус 40 градуса. Всъщност в Монреал най-слънчевите дни през зимата са най-студените. Другото особено нещо на зимата там е, че тя е много вдъхновяваща. Аз работя много добре през зимата, тъй като няма много неща, които да те развличат, които да ти отклоняват вниманието. Избягваш много да излизаш. Единствено може да отидеш на някой концерт, за който да стигнеш по въпросните пасажи и това е. Така че тези зими са много удобни човек да се вглъби в себе си с една книга, с музика, да гледа хубав филм. Аз харесвам зимите в Монреал.“
