Възхитителен пианист и много топъл и отзивчив събеседник – с Тейлър Айгсти може да се говори дълго. Животът му не е особено лек, изпълнен е с лични загуби и предизвикателства, но някои моменти и емоции са незаменими. „Когато се озова пред пианото, за мен това е като бягство и свобода, като истинска радост.“ – казва Айгсти в интервю за Джаз ФМ. За него няма неудобни теми и това дава своето силно отражение върху творчеството му: „Корените на моята музика са в искреността. Това е част от моето житейско пътешествие и усещам, че трябва да продължа да бъда откровен за това какво се случва в живота ми и да не крия нищо. Бих искал хората да се наслаждават на моята музика, но бих искал и също така да знаят кой съм аз.“ В биографията на Тейлър Айгсти са записани сътрудничества с имена като Джошуа Редман, Терънс Бланчард, Чик Кърия, Бека Стивънс, Крис Боти, Есперанца Спалдинг, Крисчън Макбрайд, Джошуа Бел, Стинг и мн. др. Той започва музикалния си път на 4-годишна възраст, скоро е определян като „дете-чудо“ и издава дебютният си албум в тийнейджърските си години. Най-новият му проект Tree Falls му донесе награда „Грами“ по-рано тази година. В България пианистът пристига с вокалистката Гретчен Парлато, с която са много близки приятели, а тя е и важна част от неговото музикално семейство. „Ако доживея до старини, се надявам, че ще продължа да свиря с Гретчен Парлато. Никога не ми омръзва да работя с нея.“ – споделя Тейлър Айгсти. Цялото нтервю на Таня Иванова с него може да чуете чрез плейъра под основната снимка, а по-долу да прочетете разговора като текст.
Новият Ви проект Tree Falls спечели награда „Грами“ в категорията „Най-добър съвременен инструментален албум“. Не обичам, когато сме принудени да поставяме музиката в рамки и в много случаи, за да опишат нещата, които правят, Вашите колеги предпочитат да не използват думата „джаз“, а прибягват до определението „импровизационна музика“. Какво мислите за това и за смесването на жанрове, което превръща съвременната музика в нещо много по-богато и цветно?
Чувствам се много щастлив да съм част от новите посоки на развитие в модерната музика. Отраснах, учейки и свирейки много джаз, нещо, което правя през цялото време. Но мисля, че дефиницията за джаз днес е по-широка, отколкото е била преди. Джазът комбинира в себе си различни неща. В моята музика определено има много импровизация и елементи, които свързваме с традицията на джаза, но аз винаги търся нови звуци. Винаги се опитвам да открия нещо, което да звучи уникално и различно. В това съм движен от желанието си да свиря и създавам музика, която звучи добре, кара те да се чувстваш добре и предизвиква емоции. Много е приятно да разговарям с вас в момента и също така да знам, че скоро ще бъдем в България, защото някои от най-любимите ми неща са свързани именно с българската музика. Има великолепни български артисти, които слушам през годините, както и българските женски хорове. За нашата общност от джаз музиканти това е музика, която наистина слушаме много. Голяма част от музиката, която създават тези женски хорове, е трудна за определяне в жанрово отношение. Ако трябва да се опитат да дефинират тяхната музика, повечето хора биха казали, че това просто е българска музика и не биха могли да посочат конкретния жанр. За мен важното е, че става дума за невероятна музика, която кара хората да се вълнуват. Това се опитвам да правя – чрез собствената си музика да предизвиквам емоции и ако може това, което хората чуват, да им носи радост. По отношение на музикалните жанрове аз лично съм вдъхновен от много неща. Мисля, че Дюк Елингтън беше този, който беше казал: „Има само два вида музика – хубава и лоша.“, така че се опитвам да правя хубава музика.
Знам, че наградата „Грами“ има голямо значение за Вас – не само заради признанието, което получи Вашата музика, но и заради семейство Ви и по-точно Вашата майка. Наистина съм много впечатлена от начина, по който говорите за нея, защото социалната стигма върху хората с деменция е световен проблем.
Благодаря Ви! Майка ми има голяма роля в моя живот и кариера. Тя винаги е била много подкрепящ родител. Когато започнах да свиря на пиано, бях 4-годишен, а майка ми имаше много психологически подход, за да ме накара да се упражнявам. Тя ме слушаше да свиря просто за удоволствие и по някое време идваше и ми казваше: „О, звучиш ми малко небрежно!“, а аз ѝ отговарях: „Какво имаш предвид?“ и след това отивах да се упражнявам за още няколко часа. Тя наистина ме подтикваше да бъда по-добър музикант, беше невероятен човек и много ме подкрепяше. Чувствам се късметлия, защото невинаги, когато започваш да свириш като дете, родителите ти са толкова ентусиазирани. Понякога те ти казват, че трябва да спреш да се занимаваш с музика и да си намериш истинска работа, но с майка ми и баща ми беше различно. Сестра ми почина, когато бях на 3 г. Тя беше 17-годишна и беше пианистка. Фактът, че проявих интерес именно към пианото по някакъв начин за моите родители беше като продължение на тяхната дъщеря. Така че много ме подкрепяха и в един момент осъзнаха, че изпитвам страст към музиката и че имам талант. Много хора не израстват в такава ситуация и родителите им не ги подкрепят толкова много. Аз познавам майка ми именно като такъв човек, а деменцията ти отнема всичко това, което си като личност. Майка ми в момента е само тяло, а нейният характер и личността, които познавах, ги няма вече от известно време насам. Знаете ли, това си е предизвикалтелство. Когато бях на 12 години почина баща ми, сестра ми почина, когато бях на 3 год. И двамата умряха от рак и докато израствах, това беше нещо, което трябваше да преработя и да го приема. Изведнъж деменцията се оказа изцяло ново предизвикателство, с което се наложи да се справям. Да губиш някого постепенно за период от няколко години, някой, който умствено вече не е с теб, това е нещо много трудно. Благодарен съм за преживяването с наградата „Грами“, но едно от нещата, за което съм особено благодарен е, че този опит дойде в момент, в който у майка ми все още имаше частица живот. Веднага, след като си взех наградата, я занесох и ѝ я показах. Това по някакъв начин запали искра у нея. Тя започна да се усмихва, обикновено държи очите си затворени, но когато видя наградата, се оживи, появи се усмивка на лицето ѝ и си мисля, че по някакъв начин разбра какво се случва. Още когато бях малък, тя ми казваше, че се надява някой ден да спечеля „Грами“. Никога не съм си представял, че това може да се случи, но фактът, че успях и че тя поне малко усети за какво става дума, беше нещо голямо за мен. Занесох ѝ наградата преди около 3 – 4 месеца, а сега нещата са други, деменцията се развива бързо. Майка ми вече изобщо не говори, намира се в състояние на нещо като будна кома. Трудно е в момента. Но тя оказа голямо влияние върху мен. Мисля, че всеки иска да направи родителите си горди по един или друг начин и това беше специално преживяване - да споделя наградата си „Грами“ с нея. Много неща ми липсват, говорейки за майка ми. Като например фактът, че тя беше много критична към музиката ми. И понякога това ми липсва, защото ми харесваше как работи умът ѝ. Единственото нещо, на което се надявам, е, че в момента не изпитва болка и че не страда. Корените на моята музика са в искреността. Това е част от моето житейско пътешествие и усещам, че просто трябва да продължа да бъда откровен за това какво се случва в живота ми и да не крия нищо. Бих искал хората да се наслаждават на моята музика, но бих искал и също така да знаят кой съм аз, какво е семейството ми, подобни неща. Всъщност, благодаря Ви, че попитахте! Това е красива възможност да обсъдим този въпрос.
Това е толкова докосваща история... И, моля Ви, не забравяйте, че Вашата лична история е важна за всеки един от нас! Сега да се върнем в миналото! Навремето сте определян като „дете-чудо“. Как бихте описали живота си с този изключителен инструмент, как свиренето на пиано промени живота Ви?
Много хора ме наричаха „дете-чудо“, когато бях малък. И определено сега в ерата на YouTube и TikTok успявам да чуя какво наистина означава „дете-чудо“. От много малък съм на пианото и когато хората видят толкова малко дете на инструмента, ти казват, че свириш добре. Мисля, че съм късметлия заради всички тези реакции. Когато си дете и хората ти казват, че си добър музикант, това те кара да продължаваш да свириш. Щастлив съм, че съм имал възможността да бъда заобиколен от хора, които са ме окуражавали. После стигаш до възраст, когато хората спират да те определят като „чудо“ и да се държат така с теб и за мен това беше много приятно, защото исках да възприемат музиката ми сама по себе си, а не да си казват: „Я, колко е млад и свири!“ Но това се случи доста по-късно. Първоначално всички тези реакции ме окуражаваха, караха ме да продължавам да свиря на пиано и сега вече като възрастен човек, аз съм на 38 год., не мога да си представя да правя нещо друго в живота си. Свиренето на пиано и този инструмент за мен сега са по-важни отвсякога, защото ми дават толкова много възможности. В момента разговарям с Вас, а преди час летях от Ню Йорк за Амстердам. Когато си концертиращ музикант, попадаш на толкова много различни места и когато се озова пред пианото, за мен това е като бягство, свобода, като истинска радост, която ти напомня защо си преминал през толкова много неща, само за да продължиш да свириш. Чувствам се невероятен късметлия да свиря с някои от най-добрите музиканти в света. В музикално отношение едва ли бих могъл да бъда по-щастлив. По време на това турне ще изнасям концерти заедно с Гретчен Парлато. Тя означава много за мен, познаваме се от толкова много години и това да съм част от нейната музика, ме кара да бъда самият себе си. Винаги когато застана пред пианото, аз съм щастлив. Ако не бях станал музикант, вероятно щях да бъда треньор по американски футбол. Това е другата ми голяма любов, но мисля, че като тийнейджър си дадох сметка, че предпочитам да се занимавам с музика. Обичам спорта, но ако цял живот си се занимавал с музика, достигаш до ниво, в което добре познаваш и разбираш нещата. А и преспективата с контузиите не е никак маловажна, така че свиренето на пиано е с една идея по-леко. Щастлив съм, че имам възможност да пътувам по целия свят и да свиря на пиано за хората.
Идвате в България за първи път. Тук ще свирите с Гретчен Парлато, която наистина е превъзходна вокалистка. С нея сте близки приятели, а тя е важна част и от Вашето музикално семейство. Какво цените най-силно у нея?
Най-отгоре в този списък е нейното приятелство, това е много дълбоко приятелство. Тя е един от най-близките ми хора. Когато свириш заедно с дадени музиканти, ти искаш да се разбираш добре с тях и ако те всъщност в края на деня се окажат сред най-добрите ти приятели, това е най-хубавото усещане. Мисля, че това влияе и върху музиката, общуването, както и върху други важни аспекти от свиренето на живо. Но по отношение на самата музика има много други неща, които силно ценя у Гретчен Парлато. Тя има невероятни качества като бендлидер. Научил съм толкова много от нея през годините, само докато съм я наблюдавал. Когато свиря с моята група, се опитвам да следвам неща, които съм я чувал да казва на музикантите си. Тя е чудесен пример и в други аспекти – от подбора на репертоара до въпроси, ориентирани към бизнес измеренията на това, с което се занимаваме. Погледнато чисто музикално, нейното усещане за време и ритъм са особено впечатляващи и рядко ги срещам у музиканти, с които съм работил. Мисля, че всеки, който е свирил с нея, ще се съгласи с това, че Гретчен има невероятно чувство за време, наистина уникален начин на фразиране и използва дъха си по ритмичен начин. Свирейки с Гретчен, всеки един музикант от групата ѝ има усещането, че просто може да бъде себе си – това е нещо, което постига големият бендлидер. Не всеки притежава това качество. Обичам да изпълнявам нейната музика – тя е великолепен автор на песни, композитор и аранжор. Ако доживея до старини, се надявам, че ще продължа да свиря с нея. Никога не ми омръзва да работя с Гретчен. Намирам нейната музика за красива и наистина съм късметлия да бъда част от нея.
Имам усещането, че изпитвате огромно уважение към жените, с които работите. Джазът се възприема като музикален жанр, в който доминират мъжете. Но днес все повече жени свирят джаз и искат да свирят джаз. Какво мислите за тези промени на джазовата сцена?
Мисля, че сте права, че в голямата си част в тази музика са доминирали мъжете. Но моят собствен опит сочи, че едни от най-добрите музиканти, с които съм свирил и продължавам да го правя, са жени. И мисля, че това се отнася както за вокалистките, така и за инструменталистките. Струва ми се, че пред всяка инструменталистка стои голямо предизвикателство, защото хората по някакви причини се съмняват в таланта им и тези музиканти не получават вниманието, което заслужават. Има толкова чудесни инструменталистки, и вокалистки, разбира се – за мен гласът е просто още един инструмент. Научил съм тонове неща от инструменталистки, жени бендлидери – мисля, че това е много красиво и важно нещо, което ще се среща все по-често. Нямаше да бъда музикантът, който съм, нямаше да бъда човекът, който съм, без влиянието на жените в музиката. Мисля, че жените музиканти, с които съм работил, са ме променили най-силно, помагали са ми да израсна като музикант и другият момент е, че някои от най-любимите ми музиканти на света са жени. По-рано в нашия разговор споменах българските женски хорове. Спомням си един случай преди няколко години, когато бяхме в самолета заедно с Джейкъб Колиър и пътувахме за сватбата на Бека Стивънс. Джейкъб ми пускаше различна музика, аз също му пусках музика, основно изпълнения на българските женски хорове. Много исках да ги чуе. Той е толкова брилянтен музикант сам по себе си и се интересува от полутонове и четвъртини. Струва ми се, че българската музика е уникална, тя има... опитвам се да открия точната дума, има уникални функции, като например да предава тази емоция, която аз усещам и която дори не мога да разбера. Понякога, слушайки българска музика, започвам да плача. Не знам причината, но музиката от България ми въздейства по-различно от музиката от други краища на света. Имаше един период, в който с моя приятел и прекрасен китарист Джулиан Лaж, транскрибирахме песен, наречена „Калиманко Денко“, и се опитахме да я изпълним на китара и пиано, но тя не носеше същата емоция. Нещата не се получиха при нас, защото не можем да направим същото, което правят тези женски гласове. Наистина по света има невероятни жени музиканти. Най-голямата ми мечта преди да умра, е поне веднъж да успея да свиря с Бьорк, защото за мен тя е най-големият гений в музиката. Просто си умирам да направя нещо заедно с нея в даден момент. Жените са сред най-добрите музиканти в света и аз съм много вдъхновен от тях. Също така съм късметлия да работя с тях. Тъкмо преди да дойда в Европа, работих по дуо албум с Лиса Фишър. Тя е една от най-великите вокалистки и намирам за гениален начина, по който изследва, слуша и създава музика. Със сигурност има хора, които са залостени в капана на т. нар. клуб на момчетата и предпочитат да свирят само с мъже, но аз съм щастлив, че моят опит е различен. Около мен има много невероятни жени музиканти.
Организатор на Plovdiv Jazz Fest е Blue M. Събитието се провежда с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на Община Пловдив за 2022 г. Фестивалът се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.
