Тангото в картините на Антония Дочева: история на противоборство и взаимност, любов и тъга

„Танго. Танц – убежище, свобода, любов, гняв и възторг. Музика, изпълваща те с радост и желание да плачеш и обичаш, докато си жив – и след това. Тангото причинява и сътворява болка, вътрешни мълчания и взривове, докато сърцето не може да понася собствените си удари. Слисваща любов, оставаща без отговор. Триминутна любовна връзка, която не лекува, а оставя рани в душата.“ – така описва изложбата си „Тангото“ художничката Антония Дочева. Нейните творби ще ни посрещнат в събота, 23 февруари, от 18 ч. в галерията на зала „България“ и ще бъдат на нашето внимание до 18 март. Изложбата се осъществява с подкрепата на Посолството на Аржентина у нас. На откриването ще се насладим на танците на основателите на първия танго клуб у нас „София танго“ Чавдар Крумов и Йорданка Иванчева. След откриването, от 19 ч. започва танго и салса концерт на „Кварто квартет“ към Софийската филхармония със специалното участие на звезди от Аржентина.

С картините си в тази изложба Антония Дочева разказва цялата история на тангото, включително непознатия за широката публика момент на неговото възникване в бордеите на Буенос Айрес. „Родило се от имигрантската вълна в Аржентина в края на XIX в., то събира испанската, андалуската и креолската култура, вечната италианска меланхолия, а бандонеонът, който е основен и често пъти водещ инструмент, е немско творение. Така тангото се появява като конгломерат от усещания.“ – ни връща към началото Антония Дочева.

В нейните картини виждаме събрани мъже, които в ежедневието са разделени в своите професии и занимания, а вечерта са заедно в дружбата си: „Изпълнено със страст, тангото се танцува от мъже-работници, които така си свалят мъката и грижата от тежкия ден, който са имали.“ 

„Много по-късно се включват жените, а мъжете танцуват и се учат един друг, за да може на вечерните събирания да направят впечатление на дамите. Те от своя страна правят танца по-чувствен.“ – разказва последващото развитие Антония Дочева.

 

Тангото е общуване: „Това е сложен социален танц с неограничени възможности за импровизация, като в цялостното му изпълнение обикновено мъжете водят, а жената трябва да се приспособи с гъвкавостта на тялото си да го следва. То е като разговор с изслушване.“

 

„Пътят на тангото продължава към Европа, където в Париж се танцува в малки кръгове в затвореното общество на бедните. А по-разкрепостените започват да създават домашни клубове, тъй като танцът се е смятал за неприличен.“

„Появяват се първите плочи с танго, като текстовете и музиката са фокусирани върху темите на обикновения човек – проблемите му, градът, спомените, противоборството, в чиято основа е жената. Така танцът е сплав от страсти – любов, нежност, страдание… И присъства тънката сянка на тъгата.“

„Тангото навлиза в салоните и постепенно отпада мъжкото танцуване, в което има особена сила и противоборство. Танцът вече се изпълнява от смесени двойки.“ – разказва за развитието до днешния ден Антония Дочева.

Тя е истински въвлечена в емоцията на този специален танц: „Тангото е състояние на духа. В него няма възраст, няма сезони. То не се нуждае от обяснение, а се чувства – настръхваш и му се отдаваш истински.“ В чувствеността на тангото двойките често танцуват със затворени очи и такива ги виждаме и в нейните творби.Тя поставя акцента върху емоцията чрез извивките на преплетените в близост тела. Така създава усещането за вихър, който те привлича, за да можеш в свой собствен танц да чуеш чувствата си. 

Антония Дочева рисува танго от 2001 г., когато чрез приятели попада на забава. Тя е виждала родителите си да танцуват, в детските й години баща й е свирил на пиано и акордеон, но от тогава е минало много време. До вечерта, която променя всичко: „Гледах отстрани, слушах музиката, върнаха ми се спомените и започнах да следя танца. Тангото е такава магия, като го усетиш и влезеш в него… То води! Това ме плени до такава степен, че започнах да търся визуалното изражение на това, което усещам.“

След откриването на изложбата в 18 ч., от 19 ч. започва танго и салса концерт на „Кварто квартет“ към Софийската филхармония (Иван Пенчев – цигулка, Светлана Станчева – цигулка, Татяна Тодорова – виола, и Димитър Тенчев – виолончело) и аржентинските звезди Леонардо Санчес – китара (преподавател в Парижката консерватория) и Матиас Гонзалес – бандонеон. На сцената ще бъдат и Стефан Врачев – пиано, и Кирил Иванов – контрабас. Сред творбите в програмата са произведения на Астор Пиацола и много латино изненади. Концертът е под патронажа на Посолството на Република Аржентина у нас.