Японският тромпетист Такуя Курода, който смело и с вкус съчетава джаз с хип-хоп, нео соул, R&B, афробийт и електроника, гостува за първи път в България по покана на фестивала A to Jazz. Събитието, което ще се проведе тази вечер от 20 ч. в Топлоцентрала, е изцяло разпродадено. Преди изявата си Такуя Курода беше гост в студиото на Jazz FM радио и очарова екипа ни със своето топло човешко отношение, смиреното си поведение и артистичната целеустременост. Музикантът разкри, че ще поднесе на публиката селекция от цялата си дискография, тъй като свири за първи път в София. Сред специалните акценти ще бъдат пиеси от албума Rising Son (2014 г.), който тромпетистът определя като крайъгълен камък в своята кариера. Ще прозвучат композиции и от най-новия му проект Everyday (2025 г.), както и съвсем нова музика, която все още не е записана. На сцената Курода ще свири в квинтет с участието на Крейг Хил (тенор саксофон), Такахиро Изумикава (клавишни), Рубен Кейнър (бас) и Дейвид Фрейзиър джуниър (барабани).
Цялото интервю на Таня Иванова с Такуя Курода може да чуете чрез плейъра под основната снимка, а по-долу да прочетете акценти от разговора. Преводът е на Светослав Николов.
За детството си
Най-голямото влияние в моя живот е брат ми. Той е с 5 години по-голям от мен. Като дете го имитирах, просто следвах това, което той прави. Учих в същото училище и свирих в същия училищен бигбенд, в който свиреше и той. Там за първи път взех тромпета в ръка.
За родния си град Кобе
Градът, в който израснах е много красив. Намира се в западната част на Япония. Океанът и планината са много близо, атмосферата е спокойна, животът в града не е много напрегнат. Кобе е известен като първия град в Япония, в който джаз музиката е направила пробив. Оттам е започнал джазът в Япония, така че има много джаз клубове. Бях толкова щастлив, че мога да ги посещавам и да слушам музика още от малък, ходех на джем сешъни, свирех с по-големите от мен музиканти. И така навлязох в джаза.
За срещата между японската и американската култура
(Такуя Курода заминава за САЩ преди повече от 20 години)
Когато се преместих в Ню Йорк, не можех да си позволя да мисля за две култури. Бях твърде зает да опознавам джаз културата, езика – английския, храната, питиетата и трябваше да създам нови приятелства от нулата. И веднага ми стана мъчно за родния ми дом.
За пътя към успеха
Единственият път е да работиш ежедневно. Всеки ден свиря, всеки ден се упражнявам. Знам, че всички музиканти, които уважавам, правят същото. В албума Everyday, който ще представя днес, може да чуете резултатите от моите усилия.
За посланието си към младите музиканти
Да работят много всеки ден. За да можеш да работиш всеки ден, трябва да имаш ясна цел – тази голяма цел и по-малки цели. Голямата картина те кара да работиш спонтанно за по-дълго време, а по-малките задачи определят по-краткосрочните ти цели. Всъщност всеки ден водиш разговор със себе си за своите цели. И нещо много важно – свирете с музиканти, които са по-добри от вас. Знам, че е трудно, защото в тази ситуация, чувстваш, че си в по-слаба позиция, но това е начинът, за да станеш по-добър.
За живота на зигзаг
Животът не тече в права линия. Повечето хора дълбоко в себе си искат живота им да бъде праволинеен, искат просто да се чувстват добре и комфортно, но мога да кажа от личен опит, че това никога не се случва. Така че използвайте въображението си, бъдете готови за абсолютно всичко и бъдете смирени. Когато се случват хубави неща, може да направите парти, да празнувате, но не забравяйте да бъдете смирени, защото тези хубави моменти не продължават дълго. Когато се случи нещо лошо, знайте, че и това все някога ще отмине, така че продължавайте да работите, вярвайки в бъдещето.
За сътрудничеството си с Хосе Джеймс
От неговия подход в музиката открих нови начини за съчетаване на джаз с хип-хоп, R&B, нео-соул и всички тези модерни жанрове, което наистина ми помогна самият аз да се придвижа напред като артист с моите идеи. Това много ме окуражи да правя нещата, в които вярвам, а не просто да свиря олд скул джаз.
За влиянието на Майлс Дейвис
Когато още бях в Япония преди да се преместя в Ню Йорк, много слушах тромпетиста Клифърд Браун. По онова време не бях голям фен на Майлс Дейвис, вероятно защото имах нужда да чувам повече красиви мелодии, а Клифърд Браун е майстор в това отношение. След това се преместих в Ню Йорк и всяка вечер ходех на джем сешън. Много бях разочарован от себе си, защото не свирех толкова добре, колкото ми се искаше, освен това никой не говореше с мен на тези джем сешъни. Два-три месеца не можех да си намеря приятели. Направо бях опустошен, бях толкова тъжен. Стоях си в апартамента в Ню Йорк, изгасвах светлините, затварях очи, пусках си концертни записи на Майлс Дейвис и най-сетне започнах да чувам колко е велик той. Майлс не само е страхотен музикант, но е и голям артист – рисува, създава, контролира времето, пространството. Никога няма да забравя как Майлс Дейвис се превърна в централна фигура сред моите музикални влияния.