Шотландският пианист и композитор Стив Хамилтън, който през последните години живее в България, записа албум в трио с двама от най-влиятелните си български колеги - Михаил Иванов (контрабас) и Христо Йоцов (барабани). Единомислието, общата музикална посока и естетика, както и дълбочината на взаимоотношенията прозират във всяка една от осемте композиции, намерили място в Such a Long Time. По-голямата част от музикалния материал е създаден от Стив Хамилтън. Автор на пиесата Spike Waltz е поетът и китарист Дон Патерсън, а Nice Work to Be Done е написана от Христо Йоцов. Изпълненията на групата препращат към наследството на прочутия Бил Евънс, но надграждат със съвременния си подход и модерно звучене.
Дългоочакваният дебютен албум на Стив Хамилтън трио Such a Long Time беше издаден на компактдиск в изминалите дни. Концертната премиера на проекта е на 21 ноември в клуб In the Mood от 20:30 ч. „Много се вълнувам да споделя тази музика с хората, които ще дойдат да я чуят. Мисля, че ще бъде много интимно преживяване и ще се радвам, ако успеем да пресъздадем топлината, с която записахме албума.“ – казва Стив Хамилтън в интервю за Jazz FM. Целия разговор на Таня Иванова с пианиста може да чуете чрез плейъра под основната снимка, а по-долу да прочетете акценти от разговора. Преводът е на Светослав Николов.
За работата в трио формат
„Много е различно от всичко останало, с което се занимавам. През по-голямата част от времето свиря в други групи, но в момента, в който създадеш пиано трио, всичко се променя. Всеки инструмент в триото има равноправен глас. В съвременното трио пианото има много по-голяма роля, отколкото аз обичайно поемам на този инструмент. Така че ако свиря с вокалист или саксофонист, обикновено мелодията е основно при тях, а тук във формата пиано трио това се превръща в моята работа, така че е много по-лично, много по-динамично и зависи от чувствителността и на останалите музиканти.“
За избора да работи с Михаил Иванов и Христо Йоцов
„С Христо имахме идеята да направим нещо ново, а след известни разговори, посоката се оказа пиано триото - нещо, което много харесваме и двамата. Срещнах за първи път Христо може би през 2001 г. Свирихме заедно на различни джаз фестивали в България, така че вече го познавам от четвърт век. И имаме стара, стабилна връзка. Много съм свирил с него в различните му групи и проекти, откакто съм в България. Оказа се, че сме на една и съща вълна в това отношение. Същото се случи и с Мишо. Срещнах го доста по-късно след идването ми тук, но свирим заедно в много различни ситуации, така че основният въпрос беше да се намерят точните гласове и да създадем правилната вибрация.“
За пиесите в Such a Long Time
„Като погледна към тези пиеси, като се върна назад във времето, си давам сметка, че повечето от тях са написани, когато съм бил между 19 и 23-годишен, така че в тях има един вид невинен оптимизъм. Не беше очевидно, докато не ги чух по-късно. Те имат сходен стил, има нещо, което ги свързва, тъй като повечето от тях са написани от самия мен. Мисля, че в този момент съм проявявал много силен интерес към композирането и през годините, свирейки в различни ситуации, с повече хора, не съм бил толкова фокусиран върху писането на музика. Композициите в Such a Long Time са като отваряне на кутия от миналото. Странното е, че заглавната пиеса съм я написал, когато съм бил на 18-19 години и тя звучи като послание от миналото към бъдещето. Затова е наречена така, но също така с нея празнувам времето, през което съм свирил с Христо и начина, по който са се развили нашите музикални взаимоотношения.“
За студийната работа
„Решихме да запишем албума в студиото на Христо Йоцов, защото и тримата познаваме мястото наистина добре и усещането там е сякаш сме си у дома, тъй като студиото се намира в къщата, където Христо живее на практика. Не бяхме ограничени във времето, нямаше никакъв натиск да работим бързо. По ирония на съдбата избрахме първите тейкове на пиесите, които включихме в албума, тъй като бяхме много спокойни, докато записваме. Най-важното за нас беше да създадем усещане, атмосфера, което се надявам, че сме успели да постигнем.“
За смесването, мастерирането на албума и естетиката на звука
„Винаги работиш със записа, с който разполагаш, но водещата естетика при мен беше за звук, който е между старите записи на Blue Note, например колекцията на Руди Ван Гелдър, съчетана със съвременното усещане от записите на ECM. Така че това беше в съзнанието ми. Не знам доколко съм успял да го постигна. Това бяха основните влияния по отношение на звука. Той е много динамичен, така че можем да свирим от силно до съвсем тихо, без нищо да се изгуби по пътя. Акустичната среда е много приятна, много комфортна.“
За влиянието, което се усеща от Бил Евънс
„Разбира се, аз съм голям почитател на Бил Еванс. Когато се учиш от големите пианисти, улавяш чувството, което те предават и след това се вглеждаш и в себе си, за да видиш какво предлагаш ти в това отношение. Някои хора предлагат голяма енергия, вълнение, фойерверки, други пък романтични мелодии. Бил Евънс е с хармонии, вдъхновени от класическата музика, с уникално докосване на клавиатурата, така че веднага го разпознаваш, когато го чуеш. Така че чувам тези влияния върху мен самия като изпълнител, като музикант.“