Суингът не принадлежи на миналото. Едно от най-мелодичните и забавни доказателства за това е музиката на британския певец, композитор и текстописец Рик Гард. Неговите песни завладяват с настроение и с положителни емоции. Каква е причината за това, той разкрива в интервю за Светослав Николов. И още от разговора: как класическият суинг придобива модерно звучене, защо той и днес е на мода, кои са класическите изпълнители в този стил, изпаднали незаслужено в забвение. Можете да чуете интервюто тук.
Вашата музика е олицетворение на удоволствието и забавлението. Защо това е Вашият начин на изразяване?
По природа съм щастлив човек, имам позитивна нагласа към живота. Затова искам музиката ми да излъчва положителни послания. Тя отразява моя характер.
Можем ли да свържем това с ерата на суинга?
Да, можем. Аз съм се родил сравнително късно, така че израснах, слушайки суинг. Толкова ми харесва, че определено се отразява на музиката, която обичам да слушам и която създавам. Затова не само изпълнявам музика от този период, но и пиша композиции в същия стил.
Представяте я на младото поколение, което живее в различна социална среда.
Точно това смятам за много важно. Някой може да каже, че суингът е старомоден, но това не е вярно. Това е жива музика. В цяла Европа сега суингът е на мода. Аз му придавам съвременно звучене, за да го представя на нови поколения.
Разкажете ни повече за творческия процес. Как създавате тази великолепна музика и прекрасни текстове?
Обикновено започвам с текста, който е основан на нещо, пленило въображението ми – дочути думи или пък фраза, която се завърта в главата ми. Когато текстът е готов, създавам хармонията. Обикновено така се случва. Понякога обаче започвам с музиката. Нямам твърдо определен подход. Творческият процес тече гладко, когато оставиш да те води песента. Хубавите песни се появяват много бързо, а не толкова хубавите – много бавно.
Вдъхновявате ли се от черно-белите филми и от старите плочи?
Разбира се. Не толкова от филмите, колкото от стари албуми. Слушам много записи на Каунт Бейси, Ела Фицджералд, Сара Вон, Синатра, Нат Кинг Коул. Не се ограничавам в музикалните си предпочитания. Обичам също рок и поп музиката и вкарвам влиянията от тях в моите песни. Хубавата музика трябва да е разкрепостена, да включва различни вкусове.
Когато говорим за джаз изпълнителите, вие споменахте някои легендарни имена. Има ли обаче певци и оркестри, които незаслужено са потънали в забвение?
Това е труден въпрос. Често попадам на невероятни музиканти, наистина невероятни, които не са спечелили напълно заслужена слава и признание. Това се отнася за всяко течениe в музиката. Много ми се иска повече да се слушат някои от певците от 60-те години на миналия век, като например Анди Уилямс, който е много подценен като джаз певец. В един момент той започва да прави много комерсиална музика, но като джаз вокалист е фантастичен! Не знам той дали ме е слушал, но за него смятам, че е велик джаз и суинг изпълнител.
Какви записи подготвяте в момента?
Зает съм със следващия си сингъл, който първо ще бъде издаден във Великобритания, а после и в останалата част от света. След около два месеца планирам да започна сериозно да работя по нов албум. Доста работа имам. Много съм вдъхновен и много пиша.
А новият албум отново ще бъде със суинг.
Точно така. Албумът „Anyone But Me” излезе във Великобритания едва миналата година, където се радва на много голям интерес. Явно суинг музиката се приема добре и ще продължавам да я създавам, защото ми е любима.
Как суингът се съчетават с модерните технологии и съвременния вкус?
Понякога работя с много музиканти, понякога – не. Опитвам се да вкарвам в песните модерно звучене. Често използвам секвенсъри, електронни барабани и „Протулс”, за да зазвучат песните модерно и така да достигнат до по-млада аудитория. На концертите ми идва публика от най-различни възрасти – от 18 до 50 години. С тази музика можеш да достигнеш до сърцата на много хора, ако с единия крак си в миналото, а с другия – в бъдещето.
Какво е Вашето обяснение за новата популярност на суинга – не само традиционния, но и електронния. Явно суингът пак е на мода. Защо ли?
Причината е в качеството на тази музика. Днес е лесно да покажеш музикален талант, а суингът трябва да бъде изпълнен добре. Хората винаги ще харесват качествената музика и ще искат да слушат на живо добра музика. Изпълнен на живо, суингът е много въздействащ. Според мен затова той е толкова успешен.
Два месеца по-късно, на 9 септември 2010 г., Рик Гард гостува в студиото на Джаз ФМ радио и с него разговаряха Таня Иванова и Светослав Николов – за оригиналната музика, за изпълнителското майсторство, за новия мюзикъл „Stop The Train”, по който работи в момента, за обществената му ангажираност. Интервюто можете да чуете тук.
