След гостуването си у нас през 2009 г. заедно с Джо Семпъл и Ренди Крофърд (събитието беше част от фестивала ни „София джаз пик“), големият барабанист Стив Гед пристига отново у нас, този път с Steve Gadd Band. Миналата година групата издаде студийния си албум 70 Strong по случай 70-я юбилей на Гед, а след дни на пазара ще бъде новият й концертен проект Way Back Home, Live from Rochester, NY. В София Гед ще излезе със своята формация на сцената на клуб Joy Station в 20 ч. на 21 септември. Джаз ФМ е медиен партньор.
Стив Гед е един от най-уважаваните и влиятелни музиканти в света. През годините е работил с десетки имена от различни жанрове, сред които Ал Жеро, Чик Къриа, Дейвид Санборн, Джеймс Тейлър, Грувър Уошингтън джуниър, Пол Саймън, групата Steely Dan, Ерик Клептън, Пол Макартни, Джо Кокър и мн. др. За този богат опит, за Steve Gadd Band и за състоянието на музикалната индустрия днес разговаряме със Стив Гед преди завръщането му в България.
На 21 септември ще свирите за първи път в София с Steve Gadd Band. Какво ще ни кажете за концерта си тук, който е част от европейското Ви турне?
Нямам търпение да дойдем. Ще бъдем с Уолт Фаулър, който свири на тромпет и флюгелхорн, Майк Ландау е на китарата, Джими Джонсън – на баса, а Кевин Хейс ще свири на клавишни този път. Нямам търпение да дойдем.
Аз съм голям почитател на Вашата група – невероятни музиканти, чудесна музика, която звучи така, сякаш е записана без усилие, може би защото членовете на групата са близки приятели. Как приятелството се отразява на музиката Ви?
Мисля, че приятелството оказва позитивен ефект върху музиката ни. Тези момчета са чудесни музиканти, но ние всички сме добри приятели. Мисля, че любовта, уважението и доверието се отразяват положително на музиката. Нещата се получават все по-добре.
Бихте ли описали атмосферата, в която създавате музиката на Steve Gadd Band?
Опитвам се да поддържам спокойна, весела и комфортна атмосфера. Просто се опитваме да бъдем себе си и да свирим. Всичко, което трябва да направим, е да се слушаме взаимно и нещата се получават.
Два дни след концерта в София ще издадете албума и DVD-то на групата Way Back Home, Live from Rochester, NY. Много съм любопитна за този проект, бихте ли ни разказали повече за него?
Аз съм от Рочестър, Ню Йорк, така че за мен беше много важно да свиря там. Това беше като завръщане вкъщи. Семейството ми живее там, имам много приятели и не бях свирил в Рочестър от едно известно време. Беше много вълнуващо, този концерт означаваше много за мен. Нещата се получиха добре, шоуто също беше добро, беше заснето и в DVD-то са включени интервюта с членове на семейството ми, приятели, хора, с които съм отраснал в Рочестър. Мисля, че това е наистина хубав проект. Радвам се, че го направихме, и че го документирахме на DVD.
Всъщност кой създаде обложката на албума? Много ми харесва.
Жена ми и съпругата на Уолт Фаулър – Мишел, те са свързани със създаването на обложката на албума. Това беше тяхна съвместна работа. Жена ми се казва Керъл.
Навършихте 71 г. през април. Как се чувствате в момента по отношение на кариерата и живота Ви?
Чувствам се добре. Здрав съм, все така продължавам да обичам да свиря, имам възможност да работя с чудесни хора, така че съм много щастлив.
Вие наистина сте изключителен барабанист. Как намерихте своя музикален почерк?
Чрез работата, чрез свиренето с различни хора и слушане. Работейки с различни хора, те успяха да извадят музиката от мен. Намерих стила си, работейки с хора, които имат по-голям опит от мен и те ми помогнаха да израсна. Свирейки с различни хора – така намерих своя почерк.
Младите музиканти Ви наричат гуру. Имате невероятен опит. Вие сте един от най-известните и уважавани барабанисти в индустрията. Музикалната индустрия е различна днес. Намирате ли ситуацията за толкова зле, колкото твърдят повечето Ви колеги, или някои от промените са за добро?
Мисля, че всичко е наред. Нещата се развиват, появяват се млади хора, които са страхотни музиканти и в индустрията има място и за по-възрастни като мен. Аз мисля, че всичко е наред.
Накрая на нашия разговор – какъв съвет бихте дали на младите музиканти и имате ли някакво послание за публиката?
Моето послание към младите музиканти е да продължават да свирят, да следват сърцето си и да се наслаждават на пътешествието. Не е въпросът да бъдеш щастлив, когато стигнеш там, където си искал, а е в това да си щастлив по време на самото пътешествие. Имам предвид да се наслаждават на пътя. А на феновете бих казал: очакваме с нетърпение да дойдем и да свирим за вас. Елате да ни чуете, да се срещнем и да споделим музиката.
Фотография: от фейсбук профила на Стив Гед
