Стенли Джордан за лечебната сила на музиката

Стенли Джордан за лечебната сила на музиката

"Самото споделяне на музиката може да бъде нещо лечебно, защото е свързано с изграждането на доверие" - казва виртуозният китарист Стенли Джордън в специално интервю за Джаз ФМ радио. И още - споделя за своята уникална техника на свирене, за ангажираността си с музикалната терапия, за любовта си към природата и обяснява защо соловите концерти са едно невероятно преживяване. Интервюто на Таня Иванова със Стенли Джордан можете да чуете тук, а по-долу можете да прочетете разговора.

Как развихте своята уникална техника на свирене?
Свиря от малък и винаги съм подхождал към музиката по креативен начин. Преди да започна да свиря на китара, свирех на пиано – композирах на пианото от 5-годишна възраст. Когато се насочих към китарата, все още продължавах да мисля като пианист и да ме занимават нещата, които можеш да направиш с пианото – като възможността да свириш независима музикална линия. Но аз харесвах изразяването чрез китарата. Исках да намеря начин да свиря на китара, като същевременно да добавя към нея оркестровата комплексност на пианото. От тук дойде мотивацията да развия моята техника.

Много харесвам Вашата музика. State Of Nature е един от любимите ми албуми. Имам чувството, че сте голям любител на природата, права ли съм?
Да, това е точно така. Когато започвах работа по албума, нямах намерение да сформирам цял екип. Просто планирах да напиша песните и да запиша музиката. След това осъзнах, че природата е нещо важно за мен и реших, че трябва да направя нещо с тази моя страст, така че посветих албума на природата.

Вие активно се занимавате с популяризиране на идеята за силата на музикалната терапия. Как достигнахте до тази идея?
Когато бях млад, имах преживяване, свързано с лечебната сила на музиката. Тогава все още нищо не знаех за музикалната терапия и вероятно съм бил единственият. След това имах възможност да се срещна с музикален терапевт и тя ми разказа за този вид терапия, изпрати ми много информация и изследвания. Така реших да науча повече. Започнах да ходя на национални конференции в САЩ. Една година отидох на международна конференция и видях какво правят хората по света. Така достигнах до идеята, че не просто искам да науча повече за музикалната терапия, а че това е нещо, с което искам да бъда ангажиран. Записах се в магистърска програма и точно в момента не поемам класове, защото съм много зает с концертна дейност и звукозаписи, но веднага след това ще се завърна към класовете. Продължавам да се занимавам с дистанционно обучение. Музикалната терапия е толкова интересна тема. Много съм щастлив, че я открих, че научих за нея. Определено искам повече хора да научат за музикалната терапия.

Бихте ли ни разказали повече за музиката, която вие лично използвате като лекарство от време на време?
Трябва да бъдем наясно с едно нещо, когато говорим за музикална терапия – има нещо повече от музиката, което води до оздравителен процес. Тук са замесени взаимоотношенията с музикалния терапевт. Най-хубавото нещо в тези отношения е, че можеш да отидеш отвъд музиката, защото ти използваш нея, а не вибрациите на звука. Нека да ви дам пример. Да вземем една от композициите в албума ми State Of Nature – Healing Waves. Тя ме води до много релаксирано, отпуснато душевно състояние. Така се стимулира центърът на удоволствието в мозъка. Това изпитвам аз, когато слушам тази песен. Но, ако добавите ефекта на взаимоотношенията с терапевта, могат да се случат други неща. Като например - музиката може и да не е толкова успокояваща, но да бъде все така терапевтична, ако е използвана по правилния начин. Ще дам още един пример. Да вземем един млад човек, който не се чувства щастлив, чувства се неразбран, самотен и в един момент някой споделя музиката си с него. Достатъчен е само актът на споделяне, за да има лечение, защото лечението е свързано с изграждането на доверие. Няма значение каква е музиката, дори и да е по-агресивна, важен е фактът, че някой е избрал да я сподели. Това вече е вид лечение.

Вашите композиции са толкова мелодични, красиви и дълбоки. Какво ви води в музиката?
Аз се вдъхновявам от различни неща. Понякога чувам някакъв звук в главата си. В един кратък момент в главата ми звучи някакъв красив звук и той прилича на запис. Мога да го спра и да го прослушам: „Какъв беше този звук?“; мога да се върна към него и да го чуя отново и, докато го слушам, звукът се разраства, става по-комплексен, сякаш се композира сам. Друг път има нещо като концепция, която ме вдъхновява. Например в албума State Of Nature бях вдъхновен от възможността да накарам хората да обръщат повече внимание на природата. Концепцията ме води при вземането на решения за музиката. Понякога ме стимулира музикалната структура. Например, може да експериментирам с комбинацията на тонове и докато слушам тези комбинации, достигам до нови неща. В този момент се чувствам повече като учен, откривайки нови музикални възможности. Говорейки за комбинацията между музикални тонове, много ми хареса музиката от България – чух невероятна, великолпена българска музика. Не съм експерт, но едно от нещата, което наистина ме докосна, беше интересната употреба на музикалните комбинации. Това създава особен вид чувство. Трудно е да го обясня без да съм наясно точно с техниката, но харесвам пресечната точка между мелодията и хармонията, харесвам начина, по който тези два свята се преливат. Едно от нещата, които реших да направя по време на моето пътуване, е то да трае малко повече – да пристигам по-рано и да не си тръгвам веднага след концерта и се надявам, че ще имам време да чуя местни музиканти, да чуя жива музика и да науча повече за музиката, която ме вдъхновява толкова много.

Идвате в България, за да свирите на 9 юни в Казанлък. Какво ще изпълните?
Ще изнеса солов концерт. Обичам да свиря сам. Разбира се, обичам да свиря и с други музиканти, но ми харесва да бъда и сам на сцената. Усещам нещо специално по време на моите солови концерти. Има едно особено ниво на интимност с публиката, което усещам само, когато свиря сам. Другото нещо, поради което толкова много ми харесват соловите изяви, е шансът да бъда в единство с конкретния момент. Не трябва да мисля толкова много за аранжиментите, за репертоара, за структурата на музиката. Аз мога да се понеса по течението, да се плъзна по усещането и да изпълнявам каквато музика съм вдъхновен да свиря в този момент. Реакцията на публиката, начинът по който тя ме вдъхновява, превръща хората в част от творческия процес.

Знам, че сте много зает човек, но как прекарвате свободното си време, когато разполагате с такова?
Това наистина е много добър въпрос. Не чувствам, че действително имам свободно време, защото има толкова много неща, които правя с музиката ми, има толкова много неща, които ме интересуват. Но това, което мога да кажа, е, че имам щастието да живея в Седона, Аризона, което е едно наистина магическо и красиво място. Обичам да ходя на туризъм, да изследвам червените скали. Някои от местата, които посещавам, са толкова тихи, че мога да седя там и да слушам как бие сърцето ми, мога да чуя музиката в главата си, музиката, идваща от природата. Усещам, че това е важна част от моя живот, защото понякога той може да бъде толкова луд и забързан, че се нуждая от тези моменти, изпълнени с тишина. Имам нужда от време, което да не прекарвам с работата си, с моя бизнес. Имам нужда от време, прекарано сред тишината на природата.