Създателят на Софийския диксиленд Стефан Славов сформира състава, докато е част от Биг бенда на Българското национално радио. Там първо го кани Милчо Левиев, но той отказва, за да продължи ангажиментите си в цялата страна и в чужбина. Приема обаче поканата да е солист в един запис, който излиза на плоча. Когато по-късно в състава го вика Вили Казасян, Стефан Славов, решил, че е пътувал достатъчно, казва „Да.“ Следващите три десетилетия са неуморна работа в тромбонната група, както и като солист на тромбон, тромпет и хармоника, като композитор и аранжор. И още в третото предаване „Джаз истории“ със Стефан Славов – налага му се да стане басист, когато свири с Ани и Петър Пармакови, впечатлява с „Ку-ку бенд“ в „Шоуто на Слави“ сина на Енио Мориконе, изпълнявайки на хармоника темата от „Имало едно време на Запад“.
Милчо искаше да ме вкара в оркестъра, но още имах хубави ангажименти на други места и не ми се започваше. Искаше и да свиря първи тромпет, което е много тежко в един биг бенд – така че отказах. Свирили сме на джем сешъни, харесал ме е и ме покани да изсвиря една българска пиеса в радиото – „Настроение за танц“ от Жул Леви, която след това бе сложена на първо място в плоча на биг бенда.
С Милчо Левиев
Вили Казасян ме покани като тромбонист, защото в малката група, с която работех, свирех вентил тромбон и тромпет. Бе напуснал солистът от групата на тромбоните в биг бенда и ме поканиха мен. Така започнах, като тромбонист. И свирих 30 години! Но бях и тромпетист, защото междувременно завърших тази специалност в Консерваторията. Свирех сола и на тромпет, и на тромбон, както се наложеше.
Георги Богданов (не се вижда), Владимир Славчев, Илия Ненов – водач на тромбоните, Стефан Славов
Имам доста пиеси, записани с различни солисти. Когато за първи път се изпълняваше нова пиеса, трябваше да мине през твърде строгата и сериозна комисия в радиото – и не всичко се приемаше. Особено инструменталните – те трябваше да бъдат доста изпипани. След това Вили Казасян решаваше дали става за биг бенда, дали ще е подходяща – и я поръчва. Всичко минаваше през много цедки.
Много добре! Той винаги беше приятелски настроен, много разбран. Беше много музикален и веднага разбираше кое става и кое не става. Лесно се работеше с него. Обичаше да изпипва нещата. Вършеше си работата добре, много хубаво.
Георги Богданов, Владимир Славчев, Илия Ненов, Стефан Славов, на баса – Митко Шанов, отпред – Вили Казасян
Репетирахме повече, когато пиесата бе по-интересна, когато имаше по-различни изсвирвания на сола... Или пък групите – някоя група си изсвирваше солата веднага, друга трябваше повечко да поработи и да изпълнява нарежданията на Вили – да стане по неговия вкус.
Имаше много суинг пиеси. Тогава суингът малко хора го обичаха и малцина го усещаха. Трябва да имаш усет – не всички го имаха и по някои пиеси трябваше да се поработи доста, за да се почувства стилът. Това имаше голямо значение! Много концертирахме и свирехме много популярни пиеси – песни, преработки, парафрази. Доста български творби свирехме, защото нямахме чужди пиеси. Чуждите трябваше да се вадят от магнетофон – а не всеки можеше, и то за цял оркестър.
Стефан Славов, Илия Ненов, Владимир Славчев, Георги Богданов
Имаше един случай през последната година на младежките фестивали... Тогава идваха чужди оркестри, а на последния дойде младежки биг бенд с диригент Бил Аштън – учител по музика, сформирал биг бенд. Но тромпетистът им се разболя. Вили ме помоли, ако искам, да отида да помогне на турнето им из България. Съгласих се – беше ми интересно: чужд оркестър, свирят западна музика... Обиколихме София, Пловдив, Велико Търново, Стара Загора и още няколко града – 10-ина дни. Концертите минаха при голям успех – чужд оркестър, интересно беше. Когато се върнахме, помолих Бил Аштън да ни услужи с ноти, тъй като нямахме достатъчно. И той се съгласи, уговориха се с Вили – 20 – 25 пиеси получихме, разписани хубави аранжименти за биг бенд. Имаше голяма полза, защото дълго време свирихме от тях.
Стефан Славов, Илия Ненов, Деян Тимнев, Георги Богданов
Със „Софийски солисти“ с диригент Васил Казанджиев участвах с Недко Трошанов, Симеон Щерев и Милчо Левиев на фестивала „Варшавска есен“. Той е за модернистичната симфонична музика. В този стил имаше много места, на които да се импровизира – особено българските творби бяха с най-различни неравноделни тактове. Затова се изискваше да свирим хора, които усещаме тази музика. Доста репетирахме – цял месец. Направихме репертоара и заминахме. Изнесохме три или четири концерта. На поляците много им хареса и ни помолиха да запишем песните. Беше интересно!
Дина Шнайдерман правеше сборни оркестри и пътуваше в чужбина. Покани ме да свиря тромпет на концерт в швейцарския град Сион. Изпълнихме Реквиема на Моцарт. Бях подготвили специално една голяма катедрала… Направихме една репетиция, тъй като диригентът беше техен, имаше и швейцарски хор. Изнесохме два или три концерта.
Наложи се едно лято да свиря с Петър Пармаков – на Васко Пармаков баща му. С нас пееше и майка му Ани Пармакова. Нямаха тромпетист – само барабан, пиано и акордеон, а трябваше да свирят в Боровец в най-големия хотел – единият от двата за чужденци, главно германци. Другият ангажимент беше в бар вечерта от 23 ч. Съгласих се – лятно време, бяхме във ваканция. Но трябваше и контрабасист, а не можахме да намерим. Тогава музикантите не бяха толкова много, колкото сега – и всеки бе тръгнал нанякъде. Та се наложи да свиря контрабас! Те казаха: „Спокойно, да го няма толкова силно в музиката, но да се вижда“. Намерих под наем контрабас и заминахме. Направихме малко репетиции, а аз свирех по слух – не знаех позиции, нищо. Първите две – три вечери ми излязоха мазоли на пръстите и трябваше да ги навия с лейкопласт. Много трудна работа! Постепенно – през втората седмица, вече започнах да свиря нормално, макар и да го докарвах по слух. Вечер в барчето бяхме бас, пиано и барабани – и така свирихме доста време – месец и половина или два. Та, бях и басист, какво да се направи! Каквото се наложи… Барабанист беше Иван Солаков, с когото се познавахме отпреди – бяхме заедно в Израел. Той е много добър барабанист.
Стефан Славов
По случай честване на киното Слави Трифонов бе поканил сина на Енио Мориконе – също композитор, с неговата съпруга. И реши да му направи изненада. Изсвирих темата от „Имало едно време на Запад“ – онази хармоника, която се обажда злокобно през цялото време на филма. През деня репетирахме, вечерта го изсвирихме. „Ку-ку бенд“ го изпълниха много хубаво. Синът на Мориконе беше много очарован – големи поздравления получихме. Та и това се наложи да свиря!
