В четвъртото издание на „Джаз истории“ със Стефан Славов:
- За неговия първи запис и първата му пиеса
- Песента му „Раздяла“ с Васил Петров става химн на новобранците
- С Биг бенда на БНР пътува по целия свят. Музикален подарък от Фидел Кастро и до днес звучи в София
- Вили Казасян с идея – четири тромбона и ритъм секция
- Илия Ненов сформира Академичен тромбонов ансамбъл
- Каква поредица от случки доведе до създаването на Софийския диксиленд
Разказа на Стефан Славов можете да чуете чрез бутона „Аудио“.
Стефан Славов в Дрезден със Софийския диксиленд
Първия запис направих на мундхармоника. Бях още доста млад – не бях нито в Диксиленда, нито в Биг бенда, само свирех на хармоника в квартет „Брио“. Известният композитор Симеон Пиронков ме покани да изсвиря негова композиция за филма „Първи урок“ – интересна мелодия беше. Не беше трудна, но трябваше да я изсвиря с голям симфоничен оркестър. Звукозаписната техника не бе така напреднала. Бяхме в телевизията, поставиха ме да седна на една кръгла маса. Отгоре виси микрофон за хармониката, той дирижира отдалеч, а аз отвсякъде съм заобиколен от симфонични музиканти. Те бяха професионалисти – за тях нямаше нищо сложно, но за мен това бе първи запис. Така се бях притеснил! Направихме два – три записа. Излезе сполучливо, стана много хубава мелодията. Филмът беше много популярен тогава.
После съм записвал много пъти за филми, за почти всички детски филмчета – музика на Борис Карадимчев и на други композитори. Все аз свирех на мундхармониката, защото трябваше да се свири с ноти, а повечето хармонисти не можеха. Накрая свикнах, но първият запис бе с голямото притеснение.
Биг бендът на БНР
Първата пиеса написах вече в Биг бенда на БНР. Идваха ми идеи, вкъщи имах акордеон, дори нямах пиано. Хрумна ми мелодия и реших да направя от нея оркестрова пиеса. Мелодията се свири от сопран саксофон, а оркестърът акомпанира. Всичко това написах преди още да вляза в Консерваторията, където постъпих като задочник същата година – вече бях в биг бенда и бе желателно да имам висше музикално образование. Мелодията стана сполучлива, записахме я. Солисти бяхме аз на вентил тромбон, Людмил Георгиев и Георги Калъчев – брат на барабаниста и вокалист Крум Калъчев, с когото пък после дълги години свирихме заедно. Така се появи първата пиеса – казва се „Вечерна песен“.
Божан Хаджиев, Петър Славов (на заден план), Райчо Иванов и Стефан Славов в Биг бенда на БНР
Доста по-нататък в пребиваването ми в оркестъра на радиото ми попаднаха няколко стихосбирки с по-романтични стихове. Хрумна ми да напиша песен по стихотворението „Раздяла“. Попитах Васко дали иска да я изпее. Той чу песента, хареса я, после хубаво я изпя. Понеже се казва „Раздяла“, военните изглежда я харесаха и след това всеки сезон, когато събираха набора, я пускаха, тъй като се сметна, че това е раздяла за служба на дълга. Много често я пускаха по такъв случай.
4 юли 1965 г.: „Ташкентская правда“ разказва за гостуването на българските музиканти
Като постъпих в бенда, очаквах, че ще спра с пътуванията – преди това с Лили Иванова пътувахме непрекъснато. Още следващата година обаче се наложи да отидем до Съветския съюз. Турнетата продължаваха по 45 – 50 дни: обикаля се страшно много. И веднага след това се наложи да пътуваме за Куба. Това ми беше най-интересното пътуване, защото беше с кораб. От София заминахме за Варна и се качихме на „Грузия“ – доста голям кораб, 15 000-тонен, пленен от руснаците по време на Втората световна война. А във войната го бяха оборудвали като лазарет – имаше много спални помещения. Този кораб събираше всички кубински студенти от социалистическите страни, защото само там имаха право да учат… Всички кубински студенти, млади хора, се събраха в този кораб, и ние. Много весели хора! Наложи се да репетираме на палубата, за да не пречим на другите, и времето беше топло. А кубинците само това чакат – около нас такива танци и песни бяха! Голямо разнообразие! Даже научихме няколко техни песни, които да свирим после в Куба.
Стефан Славов
Два месеца и нещо постояхме там. Пътувахме из всички градове. Много добре ни посрещнаха, въпреки че отидохме без барабанист. Нашия го спряха поради неблагонадеждност. В последния момент трябваше да отидем без него. Веднага ни предложиха един – Барето се казваше – той се справи много добре. Свирехме главно в големи зали, вариетета, участвахме в много програми в големите им хотели. Обикновено на края на програмата се получаваше голяма фиеста и всички се качваха по сцената да танцуват и да пеят
Биг бендът на БНР
В Куба свирихте за Тодор Живков и Фидел Кастро.
Това е било може би нарочно така измислено – да сме там. Два – три дни след нас дойде Политбюро с Тодор Живков и цялото правителство. Уговорката била да направят среща с всички чужди посланици в Куба и Фидел Кастро. Главната среща беше в „Тропикана“ – много известен, голям бар, с 4 – 5 сцени и зали, навсякъде имаше програми. Всички посланици дойдоха, голямо посрещане беше! Нашите донесоха храна и напитки, защото в Куба нямаше. Ние си изсвирихме програмата – Боян Иванов и Богдана Карадочева бяха солисти с нас. Всички бяха много доволни. Като свърши официалната част, трябваше да свирим за нашето правителство и политбюро и Фидел с неговото правителство. Празникът продължи цяла нощ. Фидел се качи да свири с нас, Тодор Живков – и той дойде да пробва инструменти, естествено – несполучливо. Снимки си правиха с оркестъра, прегръщахме се – до 4 ч. сутринта. Даже не ни позволиха да вечеряме, защото непрекъснато трябва да свирим – те докато вечерят, да има настроение. Издържахме! Фидел ни подари един комплект тумби – ръчни тимпани. Още са в радиото, действащи.
Стефан Славов в Дрезден със Софийския диксиленд
Връщането трябваше да е със самолет. Един, втори – кубинските самолети бяха неблагонадеждни и първите два не можаха да излетя. Наложи се да ни изпратят съветски – нов ИЛ-62, четиримоторен, реактивен. Трябваше да пътуваме 8 ч. до Африка. Трябваше да кацнем в Мароко, но в Рабат имаше пясъчна буря. В Казабланка също не стана, та се наложи да кацнем в Маракеш. Там обаче пистата беше къса, с един радио фар. Самолетът опита да се приземи, не можа, излетя пак. Кацна от втория път. Когато тръгваше самолетът от Куба, един от нашите тромбонисти започна да зашива копчето на палтото си. Стюардесите вдигнаха скандал – това било на лошо, ще ни се случи нещо… И то се случи – едва успяхме да кацнем. Като слязохме на летището, пак голям скандал, да му „благодарят“, че така се случило – той бил виновен, защото си шиел копчето.
Георги Гаранян и Божан Хаджиев в Биг бенда на БНР
Следващата година пак пътувахме – почти всяка година ходехме в чужбина. Два пъти ходихме в Германия, в едно заведение в Щутгарт за над 1000 души свирихме. Беше пълно, свирихме с много голям успех.
Следващата година пък заминахме за Швейцария. В Берн има едно заведение – казва се „Кръгла зала“, където се провеждаха ежегодно джаз фестивали. Заведението беше много хубаво, хората бяха свикнали на такава музика. Имахме голяма публика. Цял месец свирихме там. Сцената беше потъваща и изплуваща. И понеже сме чували за швейцарската точност и дисциплина, в първия момент ни направи силно впечатление. Сядаме на сцената, както е потънала. В 7 без 5 всички трябва да сме готови – точно в 7 ч. сцената се вдига пред публиката и започваме да свирим. След половин час следва почивка. Точно на 30-та минута, несвършили още със свиренето, сцената потъва. Трябва да е точно! Следващия път – пак така – на часа се показваш, на часа слизаш. Докъде сме стигнали – няма значение. Певецът може да пее, но сцената се спуска надолу. Тогава видяхме какво е швейцарската точност. Хубаво изкарахме там, доволни останаха.
След това пак се върнахме в Щутгарт, където продължихме още един месец и се прибрахме.
Биг бендът на БНР под ръководството на Вили Казасян
Започна и „Златния Орфей“. Първите две години не свирих. Започнах втората или третата година, защото бях още нов. Първите два Орфея се проведоха в Слънчев бряг в едно много голямо вариете с хубава сцена, с много места за публика. Използвахме го като концертна зала. Там бяха първият и вторият Златен Орфей. След това се премести в Летния театър – бяха го ремонтирали и направили много хубав, и от третата година нататък свирехме там. Гостуваха много звезди. Видяхме на живо почти всичките най-добри певци на Европа –правеха рецитали, а ние – нашата програма за конкурса за българска песен. За първи път участваше в такъв концерт Хулио Иглесиас – това му бе едно от първите участия като певец, от там тръгна. Дойде и Жилбер Беко. Едно хубаво преживяване беше на връщане със самолета за София. Небезизвестната Жозефин Бейкър бе изнесла рецитал – представи се много добре, с много голям успех, естествено. На връщане ми се падна късмет да пътувам на съседната седалка. Като разбра, че говоря малко френски, през цялото време ми разказваше за децата, които осиновяваше – имаше към 22 деца тогава. С това беше известна.
Четирите тромбона: Стефан Славов, Илия Ненов, Владимир Славчев, Георги Богданов
В биг бенда Вили измисли четирите тромбона да свирим отделни пиеси – отнякъде му бяха попаднали такива ноти. Първо записахме пиесата Laura. Следващата година записахме още две – три неща от известните американски шлагери, но аранжирани за четири тромбона и ритмус. Много хубави аранжименти – звучахме почти като биг бенд! Янко Миладинов беше на пианото, Митко Шанов – на баса, а на барабаните – Крум Калъчев.
Стефан Славов, Владимир Славчев, Георги Богданов в тромбонната секция на Биг бенда на БНР
Отделно първият ни тромбонист Илия Ненов реши да направи голям тромбонов състав – бяхме 10 – 12 тромбона. Той събра голяма група тромбони за изпълнение на коледна музика. Наричахме се Академичен тромбонов ансамбъл. Около Коледа и Нова година правехме доста участия с този състав и даже японката Масако Оя, която живееше тук, ни спонсорира да направим запис на касета.
Академичен тромбонов ансамбъл, воден от Илия Ненов
През 1965 г. свирих в Боровец с Петър Пармаков, съпругата му и Иван Солаков в хотел-ресторант с немски туристи. Правехме си шоу четиримата. Като свирехме диксиленд, се качвах на стол и си слагах бомбе. Дойде при мен един германец и каза, че е композитор. Предложи: „Добре свирите диксиленд, защо не направите оркестър и да свирите само това?“ Той ми даде идеята. Аз му повярвах, защото бе композитор, даже ми подари тетрадка с германски шлагери.
Софийския диксиленд на фестивал в гр. Шалготарян в Унгария
Станахме близки. След една – две години от Съюза на музикалните и танцови дейци ме изпратиха на Варшавския джаз фестивал, на който слушах толкова много диксиленд състави, че още повече се запалих! Освен това на „Златния Орфей“ се появи Ленинградския диксиленд - много хубаво свириха, големи майстори, много ми хареса. Твърдо реших да направя Софийски диксиленд.
Биг бендът на БНР гостува на Джаз среща в Габрово през 1980 г.
Същата идея дадох на Манол Цоков, с когото бяхме приятели – той имаше малък джазов състав в Габрово. Като отидохме там с биг бенда, му предложих и на него. Той направи Габровски диксиленд, а аз – Софийски диксиленд. Така че в разстояние на една година създадохме двата оркестъра: те – за Габрово , аз – за София.
Софийският диксиленд записва в БНР единствената си плоча, 1980 г.
Светозар Русинов свири в Биг бенда на БНР под диригентството на Вили Казасян, а също така участва и в Софийския диксиленд
Вили свири веднъж с нас соло пианото в една пиеса през 1984 г. През 1996 г., при последното участие на състава като Софийски диксиленд, Вили ми предложи Хилда да изпее Summertime с нас. Тя има хиляди варианта, само диксиленд не е правен. Направих аранжимент за диксиленда, да го изсвирим с Хилда. И тя участва с нас – това беше първата песен в това участие. Та и от нея имам спомен.
Софийският диксиленд
Вашите спомени можете да споделяте на [email protected]
Първите три издания на „Джаз истории“ със Стефан Славов ще откриете тук:
- Първа част: училището създава таланти, музика в казармата и в цирка, замества д-р Стефан Москов в мундхармоничен квартет „Брио“, с Ванко Пеев създават джаз група, с която Лили Иванова започва да пее
- Втора част: създава легендарния Софийски диксиленд
- Трета част: 30 години инструменталист, композитор и аранжор в Биг бенда на БНР, в който свири под диригентството на Милчо Левиев, Вили Казасян, Янко Миладинов и Антони Дончев
Предаването се излъчва в петък от 22 ч. с повторение в неделя от 14 ч.
Снимките са специално предоставени на Джаз ФМ от архива на Стефан Славов
