Най-голямата мъдрост за живота Даян Рийвз научава от майка си: „Тя вярваше, че ако си добър към себе си, истински добър, ще си добър към всички други, защото ще се чувстваш добре.“ Това разбиране за пълноценен живот певицата сподели в интервю за Джаз ФМ радио. Тази идея тя развива и в най-известната си песен – Smilе. И добавя още едно важно нещо за живота, което музиката ни подсказва чрез своето качество да събира – тя е изразител на идеята за сътрудничеството, изразител на взаимността.
Smile Даян Рийвз създава именно в обстановка на подкрепа в сплотеното си семейство. Текстът, в който тя насърчава да посрещаме всеки ден и всеки човек с усмивка, звучи, воден от музика, написана от братовчед й Джордж Дюк. „Той беше много голям, но не засенчваше никого. Огряваше всички със своята светлина. Видиш ли това, както аз го видях – то отваря сърцето ти. Той искаше да подкрепя другите. Ето това негово качество даде на душата ми простор, помогна ми да се открия, да бъда себе си.“ – казва развълнувана вокалистката в интервюто по Джаз ФМ радио, което подготвихме в екип с Таня Иванова.
Най-новият албум на Даян Рийвз – Beatiful Life, ни разкрива още едно важно разбиране на певицата – самият факт, че сме на този свят, е чудо: „Когато казвам, че животът е хубав, имам предвид, че сме тук, на този свят.“ И в „тази мъничка чертичка“, както се изразява тя, трябва да дадем най-същественото като принос. Ще ни помогне разбирането, че вместо да се страхуваме, можем да наситим живота с любов, съпричастност, водени от разбирането, че всички искаме да се зачита достойнството ни, да бъдем приети. „Знам, че има нещо по-голямо от мен. Заради него вярвам и храня надежда, че можем да променим света към добро.“ – каза Даян Рийвз за извора на своята сила, вяра и надежда за бъдещето. И е убедена: „Трябва да държиш жива в себе си надеждата, защото тя ще ти позволи да продължиш напред.“
Вокалистката, прочута със своите съвършени песни, за които пет пъти е отличавана с наградата „Грами“, постига успехи в мъжкия свят на джаза. Даян Рийвз има непоносимост към стереотипизирането. Казва, че това е грешка, която не подминава, когато види как някой край нея я допуска. За да се освободим от стереотипите в музиката според нея е съвсем достатъчно да обърнем внимание на качествата на изкуството: единственият въпрос е добър ли си в това, което правиш.
Въздействието на Даян Рийвз е в това, че прави разлика между гласа като инструмент и като изразител на душата. Есперанца Спалдинг добре улавя тази нагласа, когато пише за нея песента Wild Rose: „В нея се пее за това да имаш собствен глас, да правиш избори и да ги отстояваш. Всичко това – със съзнанието, че някога може и да се провалиш. Но това никога не се знае – тъй като обичаш себе си, си способен на чудеса!“
Интервюто с Даян Рийвз можете да чуете чрез бутона „Аудио“, както и да го прочетете по-долу. В оригинал разговорът е публикуван на англоезичната версия на сайта ни.
Разговорът ни с Даян Рийвз започна с въпрос за песен, която тя избра да изпълни като бис за публиката в България, и завърши с въпрос за песента, с която певицата откри концерта си.
„Не е късно да промениш живота си, тъй като всеки ден е чудо – той е възможност да направиш това, което трябва.“ Това пеете във Вашата песен Mista. Какъв е изворът на Вашата сила, на Вашата вяра, на Вашата надежда за бъдещето?
Най-големият извор е знанието, че има нещо, което е по-голямо от мен, че всеки ден тази сила, тази енергия, се проявява в природата на нещата. Казва ни се повече от това, което която и да е книга може да ни каже, повече от каквото и да е – казва ни се от природата и от начина, по който се случват нещата. Знам, че има нещо по-голямо от мен. Заради него вярвам и храня надежда, че можем да променим света към добро. Голяма част от моята музика идва от това, от моя жизнен опит – отраснала в Америка, бореща се за промяна, виждаща, че тази промяна бавно и постепенно настъпва. Винаги вярвам, че колкото и мрачно да стане, не можеш да живееш без надежда. Трябва да държиш жива в себе си надеждата, защото тя ще ти позволи да продължиш напред.
Имаме и музиката, която ни вдъхновява, която прави така, че да се чувстваме добре, която ни дава надежда.
Да.
Какво Ви дава музиката, което Вие, от своя страна, предавате на слушателите? Споделяте надежда, зареждате със сила, насърчавате да вярваме в себе си, в смисъла от нашите усилия. Какво извличате от музиката?
Музиката е нещо, което ми е дадено, към което изпитвам страст; тя е моят начин да допринеса за света. Най-важното – тя изразява много от това, което нося в сърцето си – не го изказвам с думи, а го чувствам силно. Когато работя с ученици, винаги им казвам, че инструментът им е едно, а гласът е нещо съвсем друго. За мен гласът е сърцето ми, духът ми. Музиката дава възможност на хората да го чуят.
На концерта на Даян Рийвз от фестивала A to JazZ се случи нещо красиво: който нямаше предпочитания към този вид джаз, откри Даян Рийвз, който я харесваше, се влюби в нея, който я обичаше, отбеляза сбъдната мечта.
Бих искал да Ви попитам за едно много важно Ваше сътрудничество – с Джордж Дюк. В музиката, която създадохте заедно, има толкова много светлина. Как се случи това и какво си давахте един на друг, за да усилите до върховна степен взаимната емоция, която ни предавате?
Благодаря, че ми зададохте този въпрос. На първо място – Джордж е част от семейството ми. Израснах с него пред погледа си, със светлината, която той разпръскваше. Не знам дали сте имали възможността да го срещнете… Той беше въплъщение на радостта. Веднъж срещне ли го някой, си тръгва от тази среща, сякаш винаги го е познавал. Той бе човек, когото с лекота можеш да почувстваш близък. За него семейството бе в центъра на живота – не само биологичното, но и в начина, по който караше хората да се чувстват свързани. Той събираше хората. Когато започнах да пея, се преместих в Лос Анджелис. Направих го, защото той вече бе там, исках някой от семейството ми да е близо до мен. Хората ме насърчаваха, че Джордж ще продуцира песните ми, самият той казваше, че иска да ме продуцира. Тогава обаче знаех, че все още не съм готова – неговите възможности бяха толкова големи, че исках първо да оформя собствения си глас, или поне да развия усет за него. Прекарах в Лос Анджелис 10 години преди за първи път да работя с него. Когато влязохме в студиото, атмосферата бе на любов, на уважение, на желание да претворим в живота това, което споделяме с музиката си. Работейки с него, имах възможността да оценя и да празнувам това, което съм, това, което нося в себе си. И още нещо специално – Джордж продуцираше много хора – различни творци. Той имаше способността да им даде възможност да изразят това, което те носят вътре в себе си и искат да споделят, без да ги подчинява на себе си. Той беше много голям, но не засенчваше никого, а ги огряваше със своята светлина. Видиш ли това, както аз го видях – то отваря сърцето ти. Осъзнаваш, че той може просто да каже, че няма време за нас и да ни изостави – да движи собствените си проекти и да не се интересува от другите. Но той искаше да подкрепя другите. Ето това негово качество даде на душата ми простор, помогна ми да се открия, да бъда себе си. И още нещо – той винаги беше в студиото в сутерена на къщата си – атмосферата там беше много приятна. Всеки можеше да влезе по всяко време. И, примерно, в този момент Джордж работи с Майкъл Джексън… Ти просто влизаш, и си добре дошъл – той те посреща с огромна усмивка и силна прегръдка. Беше изключителен, изключителен човек!
Фестивалът A to Jazz се организира от Петър Димитров, подкрепя се финансово от фондация „Америка за България“, Столичната община и Министерството на културата, а Джаз ФМ е медиен партньор. Другите два основни концерта тази година бяха на китаристката Ник Уест и на квартета на Бранфорд Марсалис със специалното участие на Кърт Елинг.
Споменахте думата „усмивка“. Това е заглавието на една от най-важните песни в музиката. Просто защото всеки има нужда да се усмихва, както пеете в нея.
Разбира се! Джордж ми каза: „Ди!“ – защото той така ме наричаше: „Хрумна ми идеята за една песен, която ще е идеална за теб!“ Даде ми музиката и аз си казах: „О, да!“ – и написах текста към нея.
Толкова просто!
Да.
Какво носихте в себе си, когато споделихте тези толкова простички и толкова важни неща – за отношението ни към живота, към хората, към нас самите? Една песен, която казва всичко! Как стана това?
Не знам… Майка ми, когато изпращаше някого, винаги казваше: „Бъди добър към себе си.“ Тя вярваше, че ако си добър към себе си, истински добър, ще си добър към всички други, защото ще се чувстваш добре. Мисля, че много от моите разбирания и усещания за живота идват от нея и от моето семейство, защото те бяха хора, здраво стъпили на земята и обичащи. Колоритни, веселяци, но стабилни и обичащи.
Това е начинът да вървим напред и да правим света по-добър.
Така е.
На сцената на просторната поляна в Южен парк 2 Даян Рийвз сподели с песни, с усмивки и с любов към публиката това, в което вярва и за което разказва в нашето интервю. Случаен инцидент добави нов щрих в нейното изразяване – когато през сцената премина изгубило се дете, водено от член от екипа, Даян изпя: „В живота понякога така се случва – губиш се, и тогава винаги има някой до теб, който да ти подаде ръка и да те преведе през изпитанието, за да е всичко накрая наред.“
„Ще се справиш, носиш силата в себе си...“
О! Песента Anthem!
Изпяхте тази песен през 1994 г. Всяка дума в нея я слушаш внимателно. Как да откриваме силата вътре в себе си? Един от отговорите е да сме добри към себе си и към околните. Какво друго можете да ни вдъхнете като сила чрез своята музика?
Мисля, че най-хубавото, което се случва и в музиката – това ни събира, е сътрудничеството, взаимността. Тогава уважаваш хората, с които работиш, цениш пътя, по който те достигат до своите идеи. Така се появява това разбиране. Виждаме го в джаза, а и в другите жанрове е така. Елингтън е правил това, когато за други състави е писал музика, съобразена с техния характер, така че да им даде възможност да блеснат. Има нещо много важно в това – да блестиш, правейки така, че другите да сияят, без да ги засенчваш. И още нещо за света, в който живеем – глобализацията е тук, не можем да я спрем. Така че от уравнението трябва да извадим страха. Не можем да се страхуваме да се докосваме до световете и разбиранията на другите хора, тъй като самите ние имаме разбирания, които са ни важни. Може да не си съгласен, но си съгласен да изразиш несъгласие. Вместо да се страхуваш, вместо да си предубеден и да правиш заключения за цяла група хора на базата на едно нещо, случило ти се веднъж с един човек… Това е един от пороците, който не подминавам, когато някой около мен го прояви.
Вместо страх – любов и съпричастност.
Да, вместо страх – любов, съпричастност; разбиране, че всички искаме да се зачита достойнството ни, да бъдем приети на някакво ниво. Дори да не познаваш някого – да поздравиш, да отвърнеш на погледа, да се усмихнеш, да си мил към него… Трябва да променим духа на днешния ни свят, като го насочим в добра посока.
Да вярваме, че животът е хубав! (Beautiful Life е заглавието на актуалния албум на изпълнителката от 2013 г., за който тя получи поредната награда „Грами“ – Б.а.)
Когато казвам, че животът е хубав, имам предвид, че сме тук, на този свят. Просто това. Животът е хубав! Животът е невероятен, започвайки с това, че сме тук, че ние сме искрата, че сме се родили – това е много! Много! Какво ще направим между момента на появата и момента на отпътуването ни? Малката чертичка между тези две точки – как ще я изрисуваме? Ето, за това е албумът. Не всичко в живота е хубаво – повечето неща не могат да бъдат, но самият факт, че сме тук – това е най-голямото чудо! Непрекъснато си го напомням.
Към идеята за хубавия живот на любов и доброта Даян Рийвз ни приобщи и с поканата чисто физически да внесем светлина – публиката отвърна със стотици пламъчета на запалки и светнали телефонни екрани, за да се съберем в едно преживяване, да изпитаме щастие от това, че сме заедно.
Има група хора, която заслужава специално внимание – жените. Особено в мъжкия свят на джаза. Какво е да си жена в него – Вашата работа с Тери Лин Карингтън е значим пример за силата, която носим в себе си.
Познавам Тери, откакто бе на 10 години. Тя е съвършен музикант, прекрасен продуцент, аранжор, автор на песни, фантастичен изпълнител. Да преодолееш бариерата „Тя е жена“ преди да си я чул да свири… Дори в света на джаза го има това неписано правило, че когато музикантите се съберат, всеки си има определено място. Докато не се появи някой на място, където „не е на място“. Дали жена, която свири на барабани, на валдхорна, на тромпет, на саксофон – всичко друго, освен пиано и вокали; жени, свирещи на китара, на бас... Дойде времето да променим това разбиране, да си кажем – ако си добър, си добър. Точка. Тук полът няма никакво значение. Можеш ли да свириш? Всичко е ясно. Тери се застъпва за такава промяна с двата си нови проекта „Мозайка“ – когато хората слушат, те не си мислят за пола, а за музиката. Когато осъзнаят, че свирят само жени… Невероятно!
Финалната за концерта песен Mista, с препратка към която часове по-рано започна нашето интервю, бе дълга импровизация с участието на Димитър Льолев, за да ни изпрати убедени, че „всеки ден е чудо – той е възможност да направиш това, което трябва.“
Една дума от новия Ви албум буквално те грабва. Песента Wild Rose започва с „Listen…“ (Слушай! – Б.а.) И вече слушаш внимателно… Как го постигате?
Това е един от най-скъпоценните ми подаръци от моята приятелка Есперанца Спалдинг. Тя написа песента. Изпрати ми я на Коледа – празник, който толкова много обичам! Когато обсъждахме идеята, й казах, че се намирам в период от живота си, когато чувствам настъпваща промяна. В песента тя ме нарече Wild Rose – „Дива роза“. В нея се пее за това да имаш собствен глас, да правиш избори и да ги отстояваш. Всичко това – със съзнанието, че някога може и да се провалиш. Но това никога не се знае – тъй като обичаш себе си, си способен на чудеса! Така се чувствам, така ме описа тя. Когато видях песента, заплаках.
В края на интервюто ни по-рано същия ден Даян Рийвз се просълзи, после въздъхна и се усмихна. С нас се случи същото след финала на нейния концерт. И животът ще продължи да ни учи, и ще продължим да правим света по-добър.
