Записи от личния архив на легендарния басист Любен Борисов прозвучаха за първи път в ефира по Джаз ФМ радио в деня на поклонението пред неговата памет. Иван Минчев разказва в студиото за наследството на Любен Борисов и представя две изпълнения на „Джаз фокус`65“ от първия им концерт в България – на 15 май 1966 г. в зала „България“. Месеци по-късно квартетът става единственият български джазов състав с Награда на критиката от първия джаз фестивал в Монтрьо. „Джаз фокус`65“ е изнесъл само 3 официални концерта в България, като има над 100 участия в чужбина. В разговора със Светослав Николов Иван Минчев припомня, че последното излизане на Любен Борисов на сцената е на концерт от организирания от Джаз ФМ фестивал „София джаз пик“ през 2005 г. Събитието тогава е в памет на Радой Ралин, като „Джаз фокус`65“ се събират в състав Любен Борисов, Крум Калъчев, Симеон Щерев и Милчо Левиев. Записа на интервюто можете да чуете тук.
Тук публикуваме спомена за Любен Борисов на Милчо Левиев:
В периода между 1955 г. и 1970 г. получих две обширни, дълговременни и неофициални образования по джаз музика – слушайки редовно радиоемисиите на Уилис Коновър по „Гласът на Америка“ и също така чрез редовните ми посещения на улица „Венелин“ №4 – дома на моя скъп приятел Любен Борисов – притежател на огромна музикална фонотека.
Освен изключителен музикален талант, Любчо притежаваше завидни познания и сръчност в областта на електрониката и звукозаписа. По това време бе изключително трудно да се намери някоя и друга джаз грамофонна плоча, но Любчо успяваше по някакъв начин да намира много и да ги презаписва.
Освен прекрасните качества на човек и музикант, Любчо, както всички нас, имаше и някои недостатъци. Един от тях бе да закъснява за работа – нещо, между другото, често срещано (не знам защо!) при джаз басистите. По времето, когато бях диригент на Биг бенда на Българското радио често се налагаше на път за репетиция или запис да се отбия на „Венелин“ №4, за да „забера“ Любчо с мен. Едва успявах, защото той искаше винаги да ми пусне някакъв нов запис.
Мисля, че не само изключителния му слух, но и огромното количество музика, която слушаше, го направиха най-суингиращия (и досега) български басист, нещо като „наш“ Рей Браун. А в джаза това е най-необходимото качество, както напомня Дюк Елингтън с „It Don`t Mean A Thing If It Ain`t Got That Swing“. Както Рей Браун, с когото съм свирил и записвал, Любчо не блестеше с техника, виртуозитет и музикални акробатики, но доставяше освен суинг, също така и другата важна необходимост, изискваща се от неговия инструмент: солидна хармонична фундаменталност. Доказателство са редица записи на квартет „Джаз фокус`65“ с него (за съжаление, още неиздадени).
Когато отпразнувахме 40-годишнината на квартета, Любчо беше вече от дълго време пенсионер, не свиреше и дори нямаше инструмент. Намерихме му контрабас и с една репетиция зазвуча така че все едно никога не бе прекъсвал да свири.
През последните 20-ина години всеки път, когато идвах в България, не пропусках да се отбия на „Венелин“ №4, често в компания с Васко Казанджиев, Джони Пенков, Краси Кюркчийски и неколцина други приятели, за да чуем последните презаписи на най-доброто от предаванията на телевизия „Mezzo“.
Около Нова година говорих за последен път с Любчо по телефона. Каза ми: „Ела колкото можеш по-скоро. Ще ти пусна страхотни музики!“ Той бе единственият човек, когото съм чувал да употребява думата „музика“ в множествено число.
Любчо, ще ни липсваш много!
Милчо Левиев
