Швейцарският музикант Силван Цинг е един от най-влиятелните буги-вуги музиканти, проправил пътя на тази музика в родината си и популяризирал я по целия свят. Аксел Цвингенбергер е сред неговите вдъхновители в младежките години, а след това той споделя сцената с Би Би Кинг и Чък Бери. Емил Войников разговаря с него за начина, по който този музикален стил събира все повече почитатели и е неустоим с поканата си за танц. Интервюто, което заедно с изпълнения на Силван Цинг звучи тази вечер в All-Time Jazz Masters, можете да прочетете по-долу или да чуете чрез бутона „Аудио“ към основната снимка в публикацията. Силван Цинг трио очакваме на 9 август на сцената на Джаз фестивала в Банско. А организаторите са подготвили и изненада...
Хората просто Ви наричат Посланик на стила буги-вуги, може би защото Вашата музикална дейност не се ограничава само до изпълнения на сцена. Какво друго правите в този смисъл?
Буги-вуги за мен е начин на живот, това е моят живот. Аз правя концерти и това е моята основна дейност, но също така имам лекции в университета и преподавам в училища, тоест – разпространявам историята на тази музика. В действителност блуса, изпълняван на пиано, и буги-вуги имат стогодишна история в САЩ. Това е началото на нова музикална ера, тъй като от музиката на чернокожите и афроамериканския блус произхожда буги-вуги, след това – рокендрола, така че това е вид важно познание за децата и за хората – да разберат откъде идва тази музика, музиката, която те днес слушат по радиото.
Буги-вуги е музика, основно за танци. Ние всички познаваме Вашите видеоклипове в YouTube, които показват танцуващи хора. Създателят и основен организатор на джазовия фестивал в Банско Емил Илиев има изненада за вас. В деня преди вашето шоу в Банско ще бъдете поканен да свирите за танци в хотел „Кемпински-Зографски“. Емил Илиев твърди, че неговите танцьори ще бъдат по-добри от вашите. Приемате ли това предизвикателство?
(Смее се.) Това е изненада за мен, но ще трябва да направим нов договор... (Отново се смее.) Познавам много танцьори по целия свят – някои казват, че не могат да танцуват буги-вуги и, ако ги погледнеш разбираш, че те поотделно имат различен стил, но за мен най-важното е да се забавляват. Дори ако някой не може да танцува буги-вуги, но просто се забавлява танцувайки, както ние бихме искали, и доставя радост – това е най-доброто... Ако вие познавате стила и знаете как е правилно да се танцува, това е още по-добре. Моята музика прави хората щастливи, и това е най-важното за музиката – да доставя радост... Така че – ще видим какво ще стане... (Смее се.)
В края на май пропътувахте повече от 24 ч. от вашия град Лугано, Швейцария, за да присъствате на погребението на големия блусмен Би Би Кинг. През 2011 г. Вие бяхте споделили сцената с него на джазовия фестива в Монтрьо. Моля, разкажете ни за Вашите впечатления от Би Би Кинг, както и за други джаз, блус и буги-вуги величия, с които сте свирили.
Да, случилото се през 2011 г. беше страхотно. Обади ми се директорът на джазовия фестивал в Монтрьо, Швейцария, така че аз свирих с Би Би Кинг. Това беше голяма чест за мен! През целия си живот слушаш записите на тези майстори на блуса и внезапно споделяш сцената с един от тях – сядаш, и той ти дава възможност да направиш соло, прави ти комплимент – така че това беше малка мечта, която се сбъдна. Този момент беше много важен в моя живот, беше голямо вдъхновение да свиря с Би Би Кинг... Когато чух вестта, че се е споминал, погледнах програмата си и видях, че съм свободен през този уикенд, така че направих резервации и отидох на погребението. Беше много впечатляващо да присъстваш на погребението на майстор на блуса – госпъл хора в църквата... Също така бях за първи път в Мисисипи – така че това беше страхотно. Сред другите майстори, с които съм свирил, беше Чък Бери. Той беше майстор на китарата от рокендрола, и да свириш се него също беше много забавно. Бяхме заедно на сцената в Цюрих. Той е съвършено различен характер в сравнение с Би Би Кинг. Чък Бери е като оперна дива – идва, започва да свири и после ти трябва да го следваш – не казва нищо за мелодията, която ще свири. Това беше предизвикателство за мен, но той хареса моя стил, седеше близо до мен, до пианото, после взе микрофона в ръка и каза на хората: „Това швейцарско момче е удивително и би могло да бъде мой брат, блус-брат. Той свири сякаш е дошъл от Сейнт Луис.“ Така че, да, в този вид блус няма цветове. Ако вие като европейски музикант сте роден с дарба и талант, просто трябва да го последвате – и това е, което аз направих. Когато бях дете, слушах блус и буги-вуги записи, а моите съученици слушаха... не знам... други стилове поп музика. Аз просто обичах тази музика, вярвах й, така че днес аз я изпълнявам, като живея от това.
Вие сте изпълнителен директор и главен организатор на Международния буги-вуги фестивал в Лугано, който се провежда ежегодно през април. Бихме ли могли да говорим за традиция, когато става дума за това международно събитие?
След 14 години – може би да! Началото беше много трудно, защото трябваше да запозная хората в моето родно място с този стил музика. Сега съм доста известен, хората ме познават, давам много интервюта във вестниците и имаме тридневен фестивал, в който всяка година каня петима – шестима пианисти и танцьори. Винаги се опитвам да направя най-добрия в света конкурс. Хората могат дълго да танцуват, имаме различни програми – концертни, в зала – отделяме време за шоу, правим и концерти на кораби, съчетани с пътешествия из езерото и няколко семинари, в които хората се учат да свирят на пиано, могат да се научат и да танцуват. Надявам се, че ще продължа да правя този фестивал. Това е семейна история – ние правим всичко това в семейството, но хората дори не вярват, че можеш да правиш нещо такова на сцена. Казват ти: „Та това означава дълги часове работа!“, но аз го правя и се надявам да продължавам да го правя, защото хората го харесват.
Кажете няколко думи за вашия албум Boogie Woogie Trilogy. Какво искате да кажете с това понятие „трилогия“?
Да, това е интересно. В действителност... Просто защото това е трио – така че си помислих, че трябва да поставя думата „трио“ в заглавието. Също така си помислих, че свиря буги-вуги, свиря блус, а също така искам да свиря и джаз – така че вероятно смесвам тези три жанра. И още нещо, което може да бъде някакво обяснение – направихме записите за три дни, но аз във всички случаи разглеждам заглавието като подходящо.
А вашите собствени композиции – ще изсвирите ли чудесната Dancing the Boogie в Банско?
Това е моя композиция, върху която импровизирам. Приспособявам моите композиции към момента. Ако изсвиря Dancing the Boogie в Банско, изпълнението няма да е като да речем в Ню Йорк или Лугано – никога не се повтаря точно същото. Хората ми подсказват: о, можем да слушаме повече, по-малко или нещо подобно. Така че, ако в Банско танцьорите са добри, изпълнението ще бъде малко по-дълго, но аз със сигурност ще изсвиря Dancing the Boogie. И ще се радвам да свиря с моето трио за първи път – последния път свирих соло пиано.
Преди две години в Банско чухме Вашия колега и, предполагам, приятел Аксел Цвингенбергер...
О, аз харесвам свиренето на Аксел. Той е голям ментор и идол за много пианисти, така че наистина можете да чуете много изпълнители на буги-вуги, които се опитват да го копират. Аз правех същото през ранните си години, но сега развих свой собствен музикален стил. Когато ходя да свиря на фестивали по целия свят, забелязвам нещо доста забавно – идват млади хора от младото поколение, които свирят моята музика – те се опитват да копират моя стил, така че историята продължава. Във всеки случай Аксел е голям музикант, и аз го харесвам.
