Финото присъствие на Силие Нергор на музикалната сцена е нейна запазена марка от години. Норвежката вокалистка е работила с имена като Пат Метени, Ал Жеро, Туутс Тилеманс, Торд Густавсен, Джон Скофийлд и мн. др. Дискографията ѝ наброява 20 албума, като най-новият от тях има световна премиера днес - Tomorrow We’ll Figure Out the Rest. Той излиза от каталога на Sony Music и ни среща с една уверена, спокойна и освободена Силие Нергор, която ни разкрива една по-игрива страна от своето артистично лице. Тя осъществява записите с група от първокласни европейски музиканти, а за благородното звучене допринася Stavanger Symphony Orchestra, ръководен от легендарния Винс Мендоса. Самият той оставя своя подпис и под изтънчените аранжименти. Издаването на Tomorrow We’ll Figure Out the Rest стана повод за интервю със Силие Нергор. Изказваме благодарности към „Вирджиния рекърдс“ за съдействието при осъществяването му.
Целия разговор на Таня Иванова с певицата може да чуете чрез плейъра под основната снимка, а по-долу да прочетете какво сподели тя за аудиторията на Jazz FM, както и да чуете песни от Tomorrow We’ll Figure Out the Rest.
Много обичам вашия глас и искам да поговорим за него. Не знам как го усещате, но в гласа ви мога да чуя едновременно малкото момиченце и уверената жена. Има нещо сладко като бонбон в гласа ви и нещо, което е много елегантно. Много ми харесва тази комбинация. Как се променя гласът ви с опита и възрастта?
Мисля, че през целия си живот носим всички възрасти в себе си, така че когато чувате момичето или жената в мен, аз съм и момичето, и жената. Гласът през годините се развива физически за всеки един от нас и по някаква причина има вокалистки, които запазват момичешкия си глас. Струва ми се, че това означава много за мен – прави ме игрива като малко дете, а в същото време съм жена.
Мога да чуя всичко това във вашето пеене, в песните ви и това е толкова очарователно… Наистина е много хубава комбинация. Много ми хареса вашият нов албум. Той е игрив, изпълнен с радост, нежен е и в същото време е много дълбок. Чудесен проект! Бихте ли описали процеса на създаването му?Благодаря ви за хубавите думи! Наистина го усещам като игрив, весел и дълбок. Създаването му отне цели три години, защото беше много амбициозен проект. Започнах да пиша песните веднага след началото на пандемията и усетих, че в някаква степен това ще бъде изискан, джазов албум, който ще има нужда от великолепен оркестър, така че започнах работния процес с аранжора Винс Мендоса. За мен той е изключителен. Освен това ми трябваха музиканти от световна величина, както и първокласни звукоинженери. Всичко това е много важно за мен – да имам до себе си хора, които наистина допринасят с нещо на високо ниво и се включват с голямо сърце. Трябваше да открия тези хора. И това се превърна в много амбициозен проект. Предполагам, разбирате, че времето, в което живеем, е твърде лудо за записването на подобен албум. Това е много скъп проект, но за мен беше важно да осъществя всеки етап от създаването му без да правя компромиси с качеството и този процес ми отне 3 години.
В тези луди времена ние имаме нужда да се завърнем към корените си, да се завърнем към места, на които сме били щастливи, обичани и т.н. Решението ви е чудесно да създадете този толкова личен албум, който е посветен на вашите родители. Каква е тяхната любовна история? Много обичам да ми разказват любовни истории.
Майка ми се е влюбила в баща ми в училище, докато са участвали в едно представление. Той е свирил на електрическа джаз китара с малко транзисторче. Майка ми казва, че се е влюбила в него, защото е свирел на китара и е изглеждал много чаровен. Те са изпълнявали джаз през целия си живот и продължават да го правят. В момента са 90-годишни и слушат джаз всеки ден, а също така и поп музика, на която обичат да танцуват. Благодарение на тях като дете до мен са достигнали всякакви музикални стилове. Те бяха част от техния репертоар, който слушах и аз самата. Така джаз музиката стана важна за моето израстване. Това беше като училище за мен, защото научих много песни от джазовия репертоар. Говоря за Great American Songbook – Ела Фицджералд, Нат Кинг Коул, Сара Вон. Майка ми обичаше да слуша плочи и това също е част от моето възпитание. Исках по някакъв начин да се отплатя на родителите ми и да им благодаря.
Какво детство имахте?
Отраснах в малък град, наречен Хамар, който не е много далеч от Осло – на час и половина път. Там е доста студено, имахме зими с много сняг. Животът беше много спокоен. Играехме, правех нормалните неща за едно дете. Беше хубав живот на сигурно място за живеене. Ходехме на училище, срещахме се след занятията, правехме музика. Започнах да свиря на пиано, когато бях на 11 г. Имах учителка, която се опита да ме научи да чета ноти, но аз не бях особено заинтересувана. Това все пак беше като въведение, беше началото за мен в музиката заедно с песните, които родителите ми изпълняваха. Също така с моята сестра Труда много пеехме, а баща ми свиреше на китара. Сестра ми винаги помнеше текстовете на песните, а понеже аз не ги знаех, на мен бяха поверени хармониите. Тогава съм била на 5-6 годишна възраст, много малка и хармониите на песните бяха моята роля.
Бихте ли ни разказали за обложката на новия ви албум – на нея са родителите ви?
Бях на гости у тях и разглеждах техен фото албум, когато видях тази красива снимка. Знаете, че навремето те не са се снимали всяка година и трябваше да призная, че беше наистина чудесен кадър. Разпитах ги за тази фотография, защото на нея свирят на мандолина и акордеон, а те всъщност не владеят тези инструменти. На снимката просто ги държат и се забавляват. Не успяха да се сетят на кого са инструментите и къде са се снимали. Просто е било някъде. Опитаха се да попитат свои роднини, но както баща ми каза, повечето от тях вече не са живи, така че не успяхме да открием нищо за тази фотография. Както и да е, за мен това е красива снимка и трябваше да стане обложка на албума ми. Мисля, че изразява много от заглавието на проекта. Родителите ми са толкова свързани с настоящето, с момента, че не изглежда по никакъв начин да се притесняват за утрешния ден. Заглавието на албума е Tomorrow We’ll Figure Out the Rest. То се отнася за това, че имаме връзка само с нещата от днешния ден, а останалото предстои да разберем утре.
Нека да прочета няколко реда от пресинформацията, в които говорите за вашите родители: „Те са ми казвали, че животът не винаги трябва да бъде планиран до последния детайл.“ Намирам това за чудесно. Кои са другите важни уроци, които научихте от тях?
Мисля, че едно от най-важните неща за научаване е да получаваш любов и да обичаш. И двамата ми родители бяха учители. Особено баща ми се опитваше да ме научи на толкова много неща. Той има този характерен учителски глас, което навремето ме дразнеше. Учеше ни какво е правилно и грешно. Всъщност не мисля, че много добре си спомняме нещата, които родителите ни са ни казали, а си спомняме как са се държали или пък тона на гласа им. Според мен най-вече помним как са постъпвали в дадени ситуации и от това сме се учили.
Джазът ни учи на същите неща – да бъдем по-спонтанни, да импровизираме не само в музиката, но и в живота. Това ли е една от причините да изберете джаза – заради неговата свобода?
Мисля, че джазът отразява моята личност. На първо място се опитвам да пиша, да композирам красиви мелодии. Мелодиите винаги са били това нещо, което особено силно ме е привличало при моите музикални герои като Джони Мичъл, Джеймс Тейлър, Steely Dan, Пат Метени – всички те създават прекрасни мелодии с истории в тях. Това ме интересуваше – да пиша тези мелодии с истории, а с джаза, който винаги е бил много важен за мен, нещата стават много забавни. Аз лично никога не съм се стремяла да определя музиката си, защото никога не съм учила правилата на отделните жанрове. Вкъщи винаги сме слушали всякаква музика, но качествена и по някакъв начин съм смесила всичко това и съм си създала свой собствен жанр, който е джази, разбира се.
Във вашия нов албум има кратки записи от вашето детство. Как ги открихте?
Намерих стара касетка, на която сме се записали как пеем със семейството ми. Занесох я в студиото, защото имаше много шум на нея, но продуцентът ми каза, че шумът може да се изчисти и след това избрахме кратки откъси за албума. Изпълнявам само една песен в цялата касетка, защото сестра ми беше тази, която знаеше текстовете, а аз импровизирам с бекграунд вокали. В началото майка ми казва: „Силие трябва да изпее тази песен. Знаеш я, нали?“ И това е откъсът, който включихме в албума.
Безценни спомени и толкова хубаво решение да присъстват в проекта. Иска ми се да поговорим повече за музикантите, за Винс Мендоса и за Stavanger Symphony Orchestra. Между другото, аз съм влюбена във вашия саксофонист.
Да, Хакон Корнстад. Той е невероятен. И аз съм влюбена в него. Толкова соулфул тон и винаги свири точно това, от което песента се нуждае. Мисля, че е много емоционален музикант. Той има стил на свирене, който много приляга на албума. И специално в две от песните звученето му напомня на Стан Гетц.
Звучи като мед.
Да. Красиво е.
Една от песните в албума ви се нарича Vekket i tide. Как се превежда това заглавие?
Vekket i tide означава „Да се събудиш навреме“. Мога да се опитам да обясня накратко за какво става дума в тази песен. В нея се пее за пробуждането, за което някой ти е помогнал, за твоето пробуждане преди да стане твърде късно и за магичния момент между това, което е било, и това, което предстои. Аз имам човек, който пише тези от песните ми, които са на норвежки език. Красивият момент в това пробуждане е краткият миг на сутринта, когато нощта се превръща в ден. Имаме и дума за това на норвежки. Повечето от нас спим точно по това време, а тогава настъпва промяната. В песента се пее именно за нея – да се събудиш навреме за нещо ново. Винаги са ме вълнували тези пространства, разположени помежду, защото самите ние сме някъде помежду и понякога в живота ни се случва нещо специално, което ни пробужда и виждаме нещата от съвсем друг ъгъл. Това се отразява на конкретния ден, а и на целия ни живот.
Много харесвам тази песен Vekket i tide и затова ви питам за нея. Как реагира публиката, когато пеете на родния си език – норвежки?
На публиката ѝ харесва, особено в Германия. Когато пътувам в други държави, ме молят да пея повече на норвежки. Между другото, никога не съм била в България. Бих се радвала да дойда.
Надявам се да стане, защото се нуждаем от вашия глас. В края на нашия разговор бих искала да поговорим още малко за новия ви албум, който е великолепен. Имате дискография, пълна с хубави заглавия. Какво добавя Tomorrow We’ll Figure Out the Rest към нея, как този албум обогатява музикалната ви кариера?
Всеки албум в живота на един артист отразява конкретния момент, в който е създаден. Всичко, което съм направила през годините, е било израз на това коя съм аз, на какъв етап от живота си съм и просто следвам идеите си. Вероятно това е най-игривият ми албум от дълго време насам. Може би защото се чувствам по-свободна и по някакъв начин – по-спокойна и сигурна. Също така взех решение да направя рамката малко по-ясна и вероятно мнозина ще го определят като джаз албум. Обикновено моята музика е вариация от различни неща и отново ще кажа, че не се интересувам толкова от музикални стилове, но този проект е по-ясен в жанрово отношение. И мисля, че е много емоционален. Винс Мендоса беше голяма подкрепа за мен – той е толкова специален. Аз съм разказвач на истории и той също е разказвач на истории. Когато пише аранжиментите за моите песни, винаги изчаква да стане готов и текстът. Загрижен е за това, за което се пее в песента, за историята, която се разказва в нея. Той не украсява песните ми, а навлиза дълбоко в сърцето им. Отива надълбоко и това, което открива там, ме кара да възкликвам. Това също е нещо, което идва от дълбокото и той много ми помогна да изразя емоцията в моята музика.
Много красиво казано… Много ви благодаря за вашата музика, за красивия ви глас, за невероятния ви талант да разказвате истории. Благодаря за този разговор!
О, и аз много ви благодаря. Беше толкова хубаво да разговарям с вас. Зададохте много добри въпроси и наистина оценявам това.
