В още по-близка връзка с музиката, но и с по-балансирано отношение към кариерата си вокалистката Сара Тавареш се завръща за концерт в България. Това ще бъде третото й гостуване у нас след предишните й две изяви през 2009 и 2011 г., от които пази топли спомени. Концертът на Сара Тавареш е на 12 октомври в клуб Joy Station. Тя е нарекла програмата си Para Sempre Amor („Любов завинаги“) и освен някои от най-обичаните й песни, ще чуем и теми от последния й албум Fitxadu. „Названието идва от креолския език в Кабо Верде и означава „Затворено“. Истината е, че смисълът, който се влага, се отнася до нещо, което искаш да запазиш дълбоко в сърцето си - нещо като силна прегръдка...“ – казва Сара Тавареш в интервю за Георги Митов – Геми от Класик ФМ. Целия разговор може да чуете чрез бутона „Аудио“ или да го прочетете по-долу.
Какво си спомняте от първото Ви гостуване в България?
Спомням си едни прекрасни хора, които срещнах, когато изнесох първия си концерт. Мисля, че това беше през 2009 г. После се върнах в страната ви, след като се възстанових, и изнесох още един концерт през 2011 г. и той остави ярка следа в моето съзнание. Не помня мястото, където пях, но публиката беше симпатична и толкова ентусиазирана, че се надпреварваше за билети, след като ме очакваше да се завърна на сцената. Това беше много трогателно.
Защо избрахте наименованието Fitxadu и какво означава, но не само от езикова гледна точка?
Fitxadu има значение и извън езиковите норми. Названието идва от креолския език в Кабо Верде и означава „Затворено“. Истината е, че смисълът, който се влага, се отнася до нещо, което искаш да запазиш дълбоко в сърцето си - нещо като силна прегръдка... Тъй като бях отдалечена от музиката и след като се възстанових, реших, че трябва да създам едно по-дълбоко измерение на удоволствието, свързано с музиката. Тогава дадох името Fitxadu, в което влагам удоволствието от същността на музиката, страстта в отношенията с музиката, музикантите и с творчеството, което съм съхранила още от детството ми. Тук няма лобизъм, маркетинг или графици с турнета, от които се завръщаш уморен – такъв е светът, който всъщност ме отдалечи от страстта, която изпитвах към музиката. Сега я получих обратно и искам да я заключа в моето сърце.
Т.е това е един много личен ваш проект.
Да, всички албуми са много лични. Не казвам нищо, което не ми носи послание и не пея нищо, което не съдържа личен елемент. Не мога да интерпретирам послания, които не минават през сърцето ми, за да могат след това да излязат чрез гласа ми. Просто трябва да са преминали през сърцето ми... Обикновено сама композирам песните си. В този албум има творби, написани и от други автори, така че не бих го окачествила като толкова личен, а по-скоро като такъв, който отваря по-широко творческия процес. Всяко нещо е индивидуално, било то креолско, лисабонско. Това не е визията на някого, а на мен самата.
В този албум се усещат малко по-силно влияния от електронната музика или хип-хопа, а не толкова акустичното звучене. Можем ли да опишем Fitxadu като един завой или един нов път във Вашата кариера?
Смятам, че вървя в крачка със света, в който слушателите са съпътствани от нова звукова среда. Винаги съм изпитвала любопитство към градското, ърбън звучене. Израснах от другата страна на брега на реката, която разделя Лисабон от област Алмада, където изобилстват поп музиканти. Тези мои съвременници и приятели пожънаха сериозни успехи и в Африка, и в Португалия, именно чрез хип-хоп. Аз просто израснах с тях, но винаги съм била мелодичен изпълнител. Акомпанирала съм на техни изяви и бях повлияна от техните интерпретации. Изглежда, че е настъпил моментът за сътрудничество и написах повече творби с тях. Самата публика се нуждаеше от едно освежаване, а и самата аз се нуждаех от това да извадя китарата си, но да я оставя на заден план, за да дам пространство за съжителство с градското звучене. Електронната музика, машините, компютрите винаги са били пренебрегвани от африканските музиканти далеч от урбанизацията, защото не зареждат тяхното сърце, техният начин на изразяване и идентичност, изразена чрез инструментите им. За мен обаче тези устройства, тези машини бяха като една чернова или дори бял лист, върху който мога да ги изследвам и да открия друго звучене, други нюанси. Любопитна съм към всичко това и обожавам новите музикални структури.
Но текстовете Ви остават креолски, кабовердиански, а не толкова лисабонски.
От първия ми албум съм се стремяла около 50 процента от текстовете да бъдат на креолски, а останалите 50 – на португалски. Fitxadu не е изключение от това правило. От музикално-естетическа гледна точка се получава една конвергенция или синергия между креолския и португалския. Всъщност креолският е смес от португалски, френски и нидерландски език с африканските диалекти... Музиката на Сара Тавареш е една отворена врата към опознаване на света на Амалия Родригеш, старинната музика на Кабо Верде, градска музика и музика от африканската диаспора /например от Ангола/ - има много пластове за изследване.
Концертът Ви в София носи заглавието „Любов завинаги“. Чувствате ли се влюбена в живота?
Винаги съм влюбена в живота, защото той е един голям подарък. Благодарна съм и благословена, че всеки ден имам този дар и мога да правя това, което обожавам с личностите, които обичам. Заобиколена съм от весели музиканти и много топли хора, от които научавам по още нещо за музиката и не само. Музиката е един вълшебен начин на общуване. Те ми показват именно тази магия да добавям красота и положителна вибрация в живота на публиката. А тя, публиката, връща от това вълшебство, когато успеем да я провокираме да се настрои на една и съща вълна с нас. Пленително е и е добре да сме благодарни за това. Вибрацията започва в мен, в сътрудничеството ми с екипа, групата и позитивното остава във въздуха в очакване да се върне към нас на сцената и да се увеличи.
Бихте ли представили групата си?
На ударните ще бъде съпродуцента на албума Fitxadu Иво Коща. Бас-китаристът е ПиТи, електрическата китара е в ръцете на Иван Уомш от Кабо Верде. На акустичната китара ще свири Ролан Дефенедо, който също е кабовердианец. Клавирните инструменти са поверени на Жоао Гомеш от Мозамбик... Моите групи винаги са формирани от анголци, мозамбиканци, португалци и кабовердианци, като превес имат последните може би заради моите корени.
Споменахте любовта на публиката, но какви са жертвите, които правите в името на музиката и в името на вашата публика?
Вески път те са по-малко, тъй като пея вече от 25 години. Много пъти съм се раздавала, но след това трябваше да постигна равновесие между това, което давам и това, което остава в мен. Прекарвам повече време у дома, чета, зареждам се, ходя на плаж, но и пътувам из Португалия – тази толкова красива страна. Ходя и до Кабо Верде, за да се видя със семейството, приятелите си и за да остана със самата себе си. След турнетата ми се чувствах изчерпана, тъй като давах повече, а получавах по-малко, което е една негативна емоция и това ме разболя. Ето защо от 2009 г. насам стилът ми на живот се промени, доста по-спокоен е и това успокоява самата мен. Така се опитвам да продължа пътя си на духовно израстване, да подобря храненето си и душата ми. Музиката преизпълваше мястото си в мен и се чувствах като един атлет, който непрекъснато се занимаваше с нея. Сега я поставих на едно по-балансирано място и отделям повече внимание на семейството и приятелите, посещавам театрални постановки и кинопрожекции, наслаждавам се на природата и живота.
В едно интервю казвате, че „Когато правите музика, не продавате само музика“. Какво правите тогава и как се отнасяте към музиката, която служи само за продажба в този все по-глобализиран и комерсиализиран свят?
Мисля, че добре съм го казала. Появи се терминът уърлд мюзик, който напомня много добре на термина „културен туризъм“, който от своя страна често се свързва с развлечения и с нещо хубаво, приятно, забавно в културата на съответната страна. Невинаги обаче хубавото е „питателно“, градивно. Невинаги танците, традиционните носии или екзотичното възвеличава един народ. Сега, през 2019 г., всички народи живеят с културите, езиците си, със съвременната си литература, образование, телевизия, болници и политици; имат история в миналото и в модерните времена. Да правиш музика с послание, с истинност не означава да правиш музика за забавление или просто за да бъде хубаво на публиката, а означава музика, която да ги захрани с положителна автентична вибрация. Не да се правим на палячовци или глупаци, а да я представим с достойнство един другиму.
Подготвяте ли нов албум?
Непрекъснато записвам някои неща на компютъра. Взимам китарата, излизам на улицата, свиря с и пред приятели, връщам се у дома и чета книги. Животът на музиканта е заобиколен от музиката, но аз не подготвям нещо с дадена цел. Забелязала съм, че щом искам да направя нещо с определено намерение, не се получава. Имам нов метод, по-неангажиращ и непредвидим, а именно - оставям се по течението. Нямам нов албум с фиксирана дата, нека се случи, когато се случи.
Поканете слушателите на Вашия концерт!
Здравейте на всички слушатели на Джаз ФМ радио! Аз съм Сара Тавареш и бих искала да ви поканя на моя концерт на 12 октомври в Joy Station, за да прекараме заедно хубави моменти с добра вибрация и добри музиканти, които са една чудесна група. Заповядайте! А който не дойде, губи! Прегръдки и целувки! До скоро!
