Мнозина познават Салвадор Собрал като победителя в песенния конкурс „Евровизия“, който се проведе през 2017 г. в Киев, Украйна. Португалският вокалист и пианист държи рекорда на конкурса за победител с най-висок резултат, а изпълнението му преди 5 г. не остави съмнение за изгряването на нова звезда и за вълнуваща среща с по-различен артист от тези, които обикновено взимат участие в комерсиалния европейски конкурс. Тази победа съвсем заслужено отвори нови врати и неподозирани възможности пред португалеца, който в интервю за Джаз ФМ радио споделя: „Преживяването на „Евровизия“ промени живота ми, защото конкурсът стана причина хората да научат за моята музика.“
След няколко седмици песните на Салвадор Собрал ще прозвучат на живо за първи път и в България. Музикантът ще закрие тазгодишното издание на Bansko Jazz Festival, който се провежда от 6 до 13 август, а Джаз ФМ е медиен партньор. Собрал обещава парти на своите почитатели у нас, а една от песните, която ще намери място в репертоара му, е Sangue do meu sangue - водещият сингъл от новия му албум bpm (2021). Любопитното е, че няколко месеца след появата на песента в Spotify, градът извън Португалия, в който тя е слушана най-много, е София.
Цялото интервю на Таня Иванова със Салвадор Собрал може да чуете чрез плейъра под основната снимка, а по-долу може да прочетете целия разговор.
Спечелихте песенния конкурс „Евровизия“ през 2017 г. и много хора научиха за Вас именно заради тази победа. Какво ще кажете за това преживяване – промени ли живота Ви?
Да, разбира се. Преживяването на „Евровизия“ промени живота ми, защото конкурсът стана причина хората да научат за моята музика. Това беше нещо като трамплин към успеха. Едва ли щях да дойда да пея в България, ако не беше „Евровизия“. И съм много благодарен за това.
Когато спечелихте „Евровизия“, конкурсът се провеждаше в Украйна. Сега там се води война. Как Ви се отразяват новините от Украйна?
Има много войни по света, които се водят от дълго време – например войните в Сирия и Йемен. Наистина има много войни в момента и войната в Украйна за съжаление е още една от тях. Разбира се, нещата относно Украйна са по-особени за мен в тази ситуация, защото именно там бях забелязан като музикант. Ние направихме и турне в Украйна миналото лято. Много обичам хората там, те са много мили, но не бива да забравяме, че има много бежанци от други държави, които далеч не са приети толкова добре колкото украинските бежанци, защото не са бели и не са европейци, а ние не бива да ги забравяме. Чудесно е това, което Европа и светът правят за Украйна, но имам усещането, че бежанците от други държави не са добре дошли.
Това е много важно послание. Благодаря Ви! Да поговорим за музикалната Ви кариера. Какви са Вашите влияния?
Имам някои основни влияния. Учил съм джаз, което е отправна точка за мен, защото той е свързан с общуването, взаимодействието и преди всичко със свободата. Това, което много обичам на сцената, е да се чувствам свободен и да комуникирам с останалите музиканти. За мен фактът, че във всеки момент може да се случи всичко, е нещо безценно. Имам много други влияния – като се започне от бразилската музика и се стигне до рапа. Ако прегледате музиката, която слушам в Spotify, ще видите колко е еклектична. Последно слушам много Хорхе Дрекслер, уругвайски вокалист и автор на песни, на когото силно се възхищавам и най-често в Spotify си пускам неговия албум. Веднага след това е Кендрик Ламар – американският рапър, когото много харесвам. Всичко оказва влияние върху мен, не само музиката – понякога това може да е храната, може да е филм, който съм гледал. Всичко може да ми повлияе, когато става дума за пеене и интерпретиране на музика.
Музиката Ви е светла, но пълна с меланхолия, тя е деликатна и същевременно с много силно въздействие. Много харесвам песните Ви, защото докато ги слушам, мога да чуя искрен, уязвим и чувствителен разказвач на истории. Очевидно е, че музиката е важна за Вас. Каква музика искате да създавате? Какво е важно за Вас, когато правите музика?
Разбира се, аз имам своята меланхолична страна, но също така мога да бъда експлозивен, саркастичен, мога да бъда като клоун на сцената, но от моите албуми вероятно по-добре познавате именно меланхоличната ми страна. Мисля, че винаги основното в моята музика е да бъда искрен и верен на себе си, да бъда истински, защото музиката не е нещо специално, а е просто работа. Както вие сте журналист, така аз съм певец и забавлявам хората. Не обичам, когато хората приписват на музиката мистичен характер. Аз мисля, че тя е просто друг вида работа. Обичам да деконструирам имиджа на артиста, защото аз съм просто едно човешко същество, което пее, което като всеки друг си върши работата. Хлебарят прави хляб, а аз правя музика.
Какво ще предствите по време на Bansko Jazz Festival?
Много интересно, защото месеци след като излезе последният ми сингъл - песента Sangue do meu sangue, в Spotify забелязах, че градът извън Португалия , в който е слушан най-много, е София. А аз никога не съм бил в България. Сега ще дойда за първи път и понеже хората харесват този сингъл, вероятно ще го изпея. Много съм щастлив, че идвам в България. Публиката може да очаква парти по време на концерта ми.
В момента пътувате за следващия си концерт. Лято е. Бихте ли описали лятото в родната Ви Португалия. Никога не съм била там.
Лятото е много горещо и сухо, особено тук на юг, където пътувам в момента. Но аз предпочитам жегата пред студа. Студено ми е почти през цялото време, така че обичам, когато е горещо.
Какво ще кажете за храната в Португалия?
Това е най-добрата храна! Майка ми е говач, така че през целия си живот ям най-добрата португалска храна – риба треска, ориз с патица, което е любимото ми ястие.
