Изпълнен с интересни преживявания нощен живот, непресъхващо любопитство, възможност да се справят във всякакви сигуации, желание да опознаят света, да го направят свой – това е характерът на котките, това са и джазмените от 20-те години на миналия век, които по аналогия се наричат точно така – Cats.
Jazz Cats – новият проект на Христо Йоцов, изразява всичко това. Като звучене той е изследващ и разнообразен, богат. Като емоция е и вглъбен, и общуващ. Тази седмица проектът ще има две срещи на живо с публиката – в София и в Пловдив. Ще го чуем в „София лайв клуб“ на 1 ноември от 21 ч. и на „Пловдив джаз фест“ на 2 ноември от 20 ч., точно преди концерта на Дони Маккаслин, който ще излезе на сцената на Дом на културата „Борис Христов“ с проекта, вдъхновен от работата му с Дейвид Боуи.
Всеки негов албум изразява пълноценно част от неговия характер. Всички те са много различни, но са общи в своето богатство и в своята многозвучност в общуването с публиката. Те са цветни и пъстри! „Котките – освен прозвище, с което се разпознават джазмените по света, са в личен план част от моя живот – като общуване с тези любопитни създания. Естествено, тези две неща се свързаха в главата ми. Другата страна на въпроса е чисто музикалната. Когато преди две години на концерт на Биг бенд „Брас асоциация“ чух саксофонист, който силно ме впечатли, попитах кой е той. Отговориха ми, че е испанец, който е дошъл тук. Веднага се запознах с него в гримьорната и бях сигурен, че следващото нещо ще бъде с негово участие. Много скоро събрах Арнау Гарофе Фарас с Любо Цанев – пианист, който завърши „Композиция“ в Бостън, и добре познатия басист Димитър Карамфилов. Проектът тръгна като клубно удоволствие за нас четиримата, защото веднага стана ясно, че бибопът ни е страст. Той не се свири много у нас, защото и немного от музикантите са добре запознати с този стил, а за мен това е най-джазовият вид на джаза, музиката, която най-много изпълва представата ми за джаз. Видях, че нещата могат да се развият повече, между нас се създадоха подходящи отношения – и човешки, и музикални – и съвсем естествено отидохме в посока към писане на оригинална музика и записахме албума.“ – разказа историята на концертния и албумен проект Христо Йоцов.
През изминалите месеци Jazz Cats няколко пъти бе представян в София, гостува на джаз фестивалите във Варна, в Хасково и в Бургас, на „Аполония“… „Обиколихме и доста клубове в страната. Опитвам се да откривам нови места, където да се свири джаз и хората да видят, че музикантите си правят труда да отидат там и да свирят, очевидно не за пари. Правя това с мисълта едните да започнат да ентусиазират другите.“ – споделя Христо Йоцов.
Биобопът изследва и изучава, по много по-различен начин говори на чувствата, защото ги разравя много надълбоко. Тази дълбочина е примамваща, но изисква и слушателят да бъде честен към себе си, да се свързва със своите чувства, да се свързва с музикантите, да е емоционален участник в музиката. „Всяка добра музика налага активно отношение от страна на публиката. Това е смисълът й – да има общо преживяване, което не е базирано само на първичния ритъм. Публиката също е активен участник. Независимо дали познава исторически и стилово дълбоко това, което свириш, ако то се прави искрено, с емоция и завладяващо, тогава хората без да усетят биват въвличани в преживяването. Така стана на Джаз фестивала в Хасково – създаде се страхотна атмосфера в залата на театъра. Така че ние сме длъжни да го правим по възможно най-искрения, честен и убедителен начин.“ – обясни основата на изразителността Христо Йоцов.
Ако този свят, прегърнал ни с албума Jazz Cats или на концерт по представянето му на живо, стане наш – това е свят на непрестанно търсене, на движение. Поемаш напред, не знаеш къде ще те изведе този път, но знаеш, че трябва да продължиш, да изследваш и да опознаваш, да чувстваш света с всичко, което има в него. Това дава спокойствие и удовлетвореност, дава живот. „Нямам какво повече да добавя, освен надеждата, че в „София лайв клуб“ и на Джаз фестивала в Пловдив тези неща ще се случат.“ –завърши Христо Йоцов гостуването си в студиото ни, а интервюто можете да чуете чрез бутона „Аудио“. Там сме публикували и заглавната пиеса от албума.
Снимка: „Булфото“.
