Миналата седмица от 16 до 19 юни в швейцарския град Базел за 47-ми път се проведе едно от най-престижните изложения в света за модерно и съвременно изкуство Art Basel. За трети път наш кореспондент от мястото на събитието е Иво Парушев от студио „Тангерин“. Интервю на Таня Иванова с него може да чуете в „Аудио“, а по-долу публикуваме откъси от впечатленията на Иво. Негови са фотографиите, които са разположени в публикацията, а още снимки, които той ни предостави, може да разгледате чрез бутона „Галерия“.
Hans Op de Beeck, The Collector’s House (2016), Art Basel, Unlimited
„Тазгодишното издание беше интересно, както винаги. Art Basel никога не ме разочарова. Събитието беше много мащабно. Участваха 286 галерии. Като казвам галерии, това са най-добрите, най-големите и известни галерии в света, галерии от 33 страни, бяха представени 4000 артисти. Секциите бяха същите както преди, с изключение на това, че Unlimited – секцията на Art Basel за голямоформатни работи, тази година представи повече творби от всякога – цели 88 произведения и предложиха едно много високо музейно ниво. Другото, което беше много особено тази година е, че времето беше ужасно. Изобщо в самото начало на Art Basel бяха надвиснали сиви облаци в буквален и в преносен смисъл. В буквален – дъжд валеше почти по време на цялото изложение, а в преносен – имаше много лоши новини от пролетните търгове на модерно и съвременно изкуство в Ню Йорк – над 60 % спад на продажбите и повечето галерии и организаторите подходиха с голямо притеснение в началото, но всички тези опасения не се оправдаха и всъщност беше един много успешен Art Basel.“
Bernar Venet, Effondrement: Arcs (2016), Art Basel, Parcours
„Профилът на колекционерите малко се променя. Това, което всички отчитат като нещо позитивно е, че няма спад на интереса на колекционерите от Азия. През последните години търговският успех се крепеше най-вече на навлизането на колекционери от Азия. Притесненията бяха, че ще има отръпване вследствие на икономическия спад в Китай, но нямаше такова нещо – те бяха една от водещите сили. Променя се малко профила на колекционерите в смисъл, че заради световната криза колекционерите вече стават по-предпазливи, особено колекционерите от Запад. Те търсят известни творби, на които да заложат, и както се изразяваха много от галеристите, те вече не купуват импулсивно. Правят много по-преценени покупки. В неделя следобед почти всички галерии бяха извадили шампанското. Интересното е, че галериите започнаха да докарват неща, които са по-достъпни и разчитат повече на по-дребните колекционери, но това отново е във връзка с променящия се профил на купувачите.“
.jpg)
Paul McCarthy, Tomato Head (Green) (1994), Art Basel, Unlimited
„Тенденциите на Art Basel са в две посоки. Едната е, че тази година галериите заложиха на по-знакови творби. Бяха показани повече творби на модерното изкуство. Става дума за изкуство до 60-те години на миналия век. Другата тенденция беше за по-достъпно изкуство. Наблюдаваше се засилено представяне на творби малък формат, работи на по-неизвестни артисти и също така се наблюдаваше едно по-засилено представяне на фотографията в сравнение с предишни издания на Art Basel.“
Christo, The Floating Piers (Project for Lake Iseo, Italy) (2016), Art Basel, Galleries, Annely Juda Fine Art
„По принцип в Art Basel има нещо, което е като закономерност. Те се опитват да бъдат актуални и да отразяват събития от света на изкуството, които се случват в момента. Може би поради тази причина артистът от български произход, който беше представен на Art Basel, е Кристо. За първи път от всичките ми посещения на изложението виждам толкова много творби на Кристо. Той беше представен в секцията Unlimited със своята инсталация от началото на 60-те г. Store Fronts Corner. Това е една инсталация, която той е правил с Жан-Клод, когато са заминали от Париж за Ню Йорк. Едно от нещата, което ги е впечатлило, са били витрините на магазините там. Той се е опитал да пресъздаде тези витрини, като в неговата работа те са покрити с платове и хартия. В секцията от галерии беше показан колаж от неговия последен проект „Плаващите кейове“ на езерото Изео. Интересът към колажа беше много голям.“
