Тя от дете обича пианото, а днес е лидер на формация, представяща фламенкото като традиция и нов звук. Наричат Росарио Монтоя Циганската кралица, а нейните музикални инвенции, нестандартни идеи и технично свирене я правят дълго чакан гост на концертните сцени. Звездата идва за първи път в България за концерт на 19 октомври от 19:30 ч. в Софийската градска художествена галерия. Поканата отправя Людмил Ангелов – артистичен директор на основания от него нов фестивал „Камералия“.
Росарио Монтоя свири само свои оригинални пиеси, защото за нея фламенкото е чистото предаване на чувствата на интерпретатора. Тя го определя като страст, а свиренето – като свое призвание. У нас Росарио Монтоя идва с трио проекта „Страст по теб“. „Докато свиря на пианото, се разкриват два вида съблазън – едната е „лошата, дяволската“, а другата е „добрата, ангелската“. Цигуларят в триото ще изразява опасното, греховното. Певецът, който изпълнява красивите романтични текстове, ще бъде облечен в бяло и чрез усмивката си ще демонстрира блаженото, ангелско излъчване. Никой обаче няма да знае какъв ще бъде финалът – дали подчинен на греховната съблазън на цигулката или на красивата страст на певеца. Тогава излизаме зад кулисите и често изпадаме в смях. Именно тогава ще решим как да завършим концерта. Така че не знам каква страст ще ме обземе в България – дали ще заложа на цигуларя или на певеца. Ще видим.“
Интервю на Георги Митов от Класик ФМ с Росарио Монтоя – проникновение за фламенкото, за събирането на класика, народна традиция и импровизация, както и за пътя от детската страст към музиката до световните сцени.
Как се роди прякорът ви Циганската кралица?
Този псевдоним се появи, когато бях малка. В писмата ми до Тримата влъхви, които носят коледните подаръци на децата в Испания, винаги пишех, че искам един роял, бижута и диаманти – все неща, които харесват момиченцата от 4-годишна възраст нататък. Искам колие с перли или диамантена огърлица, т.е да приличам на принцесите от приказките. Израснала съм в скромно семейство на село и съм най-малката във фамилия със 7 деца. Ето защо написаното в писмото щеше да се изпълни така, както е според финансовите ни възможности. Първият път получих като подарък играчка пиано, на която белите и черните клавиши са залепени, а също кукли и бижута-играчки, изработени от пластмаса. Когато ми поднесоха това малко пиано, което пазя и досега, защото го обичам, но което беше играчка, започнах да се оплаквам на Тримата влъхви. Благодарих, че са ми донесли това пиано, но аз исках истински концертен роял. Родителите ми се смяха много. Впоследствие написах второ писмо, в което изразявах радостта си от подаръка на Влъхвите, но казвах, че бих искала да получи действително един роял, както и истински диамантен пръстен. Тогава баща ми заяви, че не мога да искам такива подаръци, имайки предвид какво получават моите братя и сестри. Каза ми: „Ти за коя се мислиш? Да не си Циганската кралица?“. След това се оплаках на майка ми, обяснявайки й, че съм поискала от Влъхвите да сбъднат мечтите ми. Понеже съм била малка, не съм разбирала, че Влъхвите са били моите родители. Роялът така и не идваше. Купиха ми синтезатор за високата сума за своето време в размер на 120 евро – представете си каква е тя за семейство със скромни доходи! Баща ми забеляза, че настоявам да стана пианистка. На следващата година той говори с братята и сестрите ми, които се съгласиха да не получат подаръци за Коледа, а парите да бъдат дадени за покупката на пианото. Най-накрая получих такъв инструмент, но когато постъпих в Консерваторията, бях сред 14 кандидати в дългия списък с резерви. Интересът беше огромен. Затова цели 3 години изучавах „Теория на музиката“ в очакване да вляза в специалност „Пиано“. И отново изчаквайки, обогатих музикалните си познания, като започнах да уча фламенко китара. Бях на 16 години, когато професорът ми каза: „Росарио, вече ти предадох целия материал. Ако искаш да бъдеш артист, ще бъдеш. Защо не се наречеш Gypsy Queen?“ Попитах го: „А това какво е?“. Той отвърна: „Циганската кралица“. Това съвпадна с казаното от майка ми, когато бях на 4 години. Именно заради това избрах да остана с артистичния псевдоним, който ми дадоха майка ми и професор Хуан Хункера.
Вие сте и първата жена от ромски произход, която получава званието професор по пиано и инструменталист в Испания, нали?
Да, така е. Когато завърших, беше странно, че в музикалните учебни заведения нямаше нито един циганин. Получих поздравленията на ректора, както си му е редът, и той сподели: „Приветствам те отново, защото потърсихме и други пианистки с ромски произход в цяла Испания, но не открихме.“ Бях изненадана. Все още няма друга, а аз съм единствена. Надявам се да се вдъхновят и други като мен.
Учили сте в Консерваторията в Кадис, където завършвате висшето си образование….
Първите 4 години следвах в Херес де ла Фронтера, а после се прехвърлих в Кадис. От концертиращия артист Хосе Мануел Диего получавах частни уроци, тъй като не можех да си позволя да плащам високите такси в Консерваторията. Той ми преподаваше класически репертоар и продължих да изучавам партитурите във висшата степен на обучение, което той провеждаше.
Как повлия класическата музика върху оформянето на вашия стил? Имате ли предпочитания към определени класически композитори, които са по-специални за вас или са обект на извънреден интерес?
Да, обичам много Шопен, но преди него е Бетовен. Бетовен ми помогна много в нюансите. Той променя класическата музика и клавирното изкуство. Според мен пианото е най-трудният инструмент, за да представиш нюансите в една творба. Не е като духовите инструменти, при които твоята въздушна струя произвежда звук. Китарата държиш близо до сърцето си и свириш, докосвайки струните. Цигулката пък стои на рамото ти. При пианото механизмът се състои в натискането с пръстите на клавишите, които са свързани с чукчетата, които от своя страна удрят струните. Така че да изразиш нюансите е сложна задача за пианистите.Трябва да вложиш душата си, но ти помагат гении като Бетовен. Неговият темперамент ми напомня на този на фламенкото. Сега разучавам един български композитор – Милко Коларов. Очарована съм. Разучавам негово „Скерцо за флейта и пиано“, което мога да изпълня в дуо. Не само че преподавам, но от класическата музика получавам техниката, която мога да включа във фламенко композициите ми, които нямат нищо общо с класическия виртуозитет, но поддържа формата ми. Обожавам това, защото хармониите остават. Класиката остава в ума ти и когато започваш да композираш, си даваш сметка, че можеш да използваш тази техника.
Кога се достига до „дуенде“ на пианото?
Това, което наричам „дуенде“, представлява вдъхновението. Стигнах до заключението, че вдъхновението идва, когато си концентриран. Тогава душата ти се отваря. Мисля, че с концентрацията ми се отпушва енергиен канал, отваря се едно измерение сякаш от света на ангелите. Това е една енергия, която идва отгоре и това наричам „дуенде“. Това е вдъхновението – свързваш се с друго измерение, от което получаваш послания, ако си концентриран. Публиката също оказва влияние върху теб. Особено това се отнася за енергията на публиката, която е предразположена да те слуша или да те критикува. Това се отразява на всеки музикант. Ако се концентрираш и искаш да дадеш всичко от себе си, тогава се появява „дуенде“, вдъхновението.
Какво е вашето разбиране, идея, усещане за фламенко?
Според мен фламенкото е толкова ясно – чистото предаване на чувствата на интерпретатора. Ти можеш да си добър фламенко изпълнител, но ако пееш свой текст, наистина можеш да го предадеш, както трябва. Аз мога да интерпретирам произведения на други фламенко пианисти, но това за мен самата няма да бъде фламенко. Когато ми се обаждат за ангажименти или искат да си сътруднича с други музиканти, които свирят фламенко, заявявам, че искам да изпълняват мои композиции. Защото фламенкото е да предадеш чувствата, които изпитваш в този момент.
В такъв случай, как през личните усещания интерпретирате традицията?
Затова фламенкото е толкова вълнуващо, тъй като усещанията се предават на мига. Ако се запознаем лично, погледът ти, прегръдката ти или усмивката ти ще ми предадат в същия момент нещо, което да ме накара да почувствам и да изразя на пианото. Това може да бъде несподелена любов, влюбване, любов от пръв поглед, но и лошо настроение, ярост, яд. Всичко това може да бъде фламенко и да се представи чрез различните стилове. Например „солеа“ използваме, за да изразим несподелената любов. „Булерия“ е нещо много симпатично, весело, иска ти се да отидеш да празнуваш и да се смееш. „Сегирия“ използваме, когато изразяваме най-дълбоките си болки, които имаме. Например, ако е починал близък човек, използваме „Сегирия“. Имаме различни средства.
Свирите много нежно и красиво, откъде идва тази специфична емоционалност?
Мисля, че Бог ни дава дар и призвание. Призванието ми е да се изразявам чрез клавишите на пианото. В албума си Muchelumbre съм включила всичко. Една от пиесите носи заглавието „Темперамент“, което представлява моят музикален автопортрет. В него съм включила цялата техника от света на класиката в една булерия. Имам и композиции в стил румба латина или рагтайм или самба и там демонстрирам познанията си по хармония. Много обичам мелодията, музикалната фраза. Всеки клавиш притежава свое чувство, а аз имам призванието да го изразя. Ако призванието е дадено от Бог, то лекува теб самия. Изпълненията ми ще се харесат на някои, а други може да не впечатлят – вкусовете са различни. Моята силна страна е да се опитам да изразя онова, което усещам.
Вие съхранявате традицията, но днес забелязваме, че фламенкото се променя, като се смесва с други жанрове. Как оценявате това явление?
Испанският пианист Чано Домингес въведе т.нар „Джаз фламенко“. Този прекрасен музикант използва джаз акорди във фламенко ритъм. Всеки артист има стил. Аз например ползвам румба латина. Времената се променят. С интернет опознаваме музиката от целия свят. Сега възможностите да се обогатим са още по-големи. А защо да не слушаме латиноамериканските звуци в румба латина или гуахира, които идват от Новия свят? Гуахира също е фламенко ритъм, но произхожда от там. В интернет има всичко. Ако чуеш нещо през компютъра, например определен ритъм, той остава в главата ти, защото ти е харесал и е например латиноамерикански. Мисля, че фламенкото се обогатява. Може да го изпълниш с кларинет, с цигулка. За концерта си в България ще дойда с проекта Pasion por ti („Страст по теб“). В триото обикновено има контрабас, перкусии и пиано. В този случай съм поканила един фантастичен цигулар, професионалист в класическата музика, на когото техниката му личи. Добавям и певец, което не е нормално, когато имаш цигулка и пиано, но придава много страст. Мисля, че фламенкото е страст.
Самуел Кортес на цигулката и гласът на Мануел Сарсана ще се включат в този проект, който стъпва върху ваш албум.
Това е формат, който развивам извън албума си Muchelumbre. В Pasion por ti ще предложа произведения от диска, като някои от тях остават задълго в сърцата на слушателите ми. Проектът „Страст по теб“ е много интересен. Докато свиря на пианото, се разкриват два вида съблазън – едната е „лошата, дяволската“, а другата е „добрата, ангелската“. Хората си мислят, че пианистката от Pasion por ti е влюбена и затова свири така, но грешат. Това са двата вида съблазън, които изникват, докато свиря. Твърди се, че цигулката е инструмент на дявола. Затова цигуларят в триото ще изразява опасното, греховното. Певецът, който изпълнява красивите романтични текстове, които не всички ще разберат, но ви уверявам, че са страхотни, ще бъде облечен в бяло и чрез усмивката си ще демонстрира блаженото, ангелско излъчване. Те ще ми акомпанират докато изпълнявам версии на известни музикални произведения, но аранжирани предварително от мен или цигуларя. Ще прозвучат и творби от албума Muchelumbre. Никой обаче няма да знае какъв ще бъде финалът – дали подчинен на греховната съблазън на цигулката или на красивата страст на певеца. Тогава излизаме зад кулисите и често изпадаме в смях. Именно тогава ще решим как да завършим концерта. Така че не знам каква страст ще ме обземе в България – дали ще заложа на цигуларя или на певеца. Ще видим.
В първия концерт от „Камералия“ акцент бе тангото, а след изпълненията на Росарио Монтоя, на 27 октомври ще сме с джаз музиката на полския струнен квартет „Атом“. Фестивалът „Камералия“ се провежда с финансовата подкрепа на Столична програма „Култура“. Артистите идват у нас с помощта на „Институт Сервантес“, Полския институт в София и Посолството на Аржентина.
