В две поредни вечери – на 19 и 20 април, кубинският пианист Роберто Фонсека свири със своето трио в „София лайв клуб“. Фонсека се завръща в България 8 г. след последното си посещение у нас. За този период той казва: „Предишният път, когато бях в България, бях впечатлен от българската фолклорна музика и създадох една тема - Bulgarian, която включих в албума си Akokan. Впоследствие направих няколко сътрудничества с различни музиканти. Винаги ми е харесвало да композирам. През последните 8 г. написах множество композиции и придобих нов опит, разбира се, издадох и нови проекти.“
Всичко случило се през тези 8 г. се отразява на музиката, която Роберто Фонсека изпълнява днес, и която представя пред българската публика. Той определя проекта си като „специален“ и твърди, че не е лесно да се свири в трио, защото „все пак трябва да има една изключително здрава, интензивна връзка между музикантите“. За щастие той е открил точните хора за това в лицето на басиста Янди Мартинес и барабаниста Рамсес Родригес, за които казва: „Наистина се сработваме добре както на сцената, така и извън нея.“ Относно програмата, която изпълняват, Фонсека споделя: „Идеята е да направим една програма с много емоция, с много енергия, с много дух и, разбира се, с много лудост. Така че ще имате възможност да чуете най-доброто от нас. Ще свирим с огромно желание за българската публика.“
Въпреки че през годините мнозина кубински музиканти напускат родината си в търсене на творческа свобода и по-големи професионални възможности, това не е личната история на Роберто Фонсека. „Никога не съм се чувствал като затворник или пленник, защото все пак имам семейство, което винаги ме е подкрепяло и ми е помагало в интересите, които имам.“ – казва пианистът и обяснява: „През 1995 г. започнах да пътувам. Първият ми албум излезе, когато бях на 20 години. Аз не идвам от музикално семейство - баща ми е Роберто, майка ми - Мерседес, това е една скромна фамилия, едно семейство, което винаги ме е възпитавало да уча повече, и да осъзная, че това, което зависи от мен, е да бъда успешен музикант.“
Фонсека става известен на широката публика с включването си в състава на прочутия оркестър Buena Vista Social Club. Големия успех, световния фурор на състава пианистът обяснява така: „Всъщност истината е, че кубинската музика винаги е била популярна по света, но в един момент като че ли традиционната кубинска музика изчезна от пазара. Изведнъж обаче се появи проектът Buena Vista Social Club с прекрасни, традиционни теми от Куба, с музиканти, които имат много истории за разказване както например Рубен Гонсалес, Качаито Лопес, Омара Портуондо и Ибрахим Ферер. Това са музиканти, които винаги са свирели или пеели съвсем открито, честно, емоционално и това е, което публиката получи.“
Роберто Фонсека заявява, че за него Buena Vista Social Club винаги ще бъдат едни от най-големите икони на кубинската музика. „Когато аз постъпих в този формат, разбрах, че не е важно колко си известен, колко си популярен, няма значение колко страни си обиколил, важното е откъде произлизаш, откъде идваш.“ – спомня си пианистът и се връща към наученото от Ибрахим Ферер: „Той знаеше, че аз харесвам джаз, соул и различни музикални стилове, но винаги ми казваше да наблягам на кубинското звучене. Изнасяхме концерти, превехме различни спектакли, той ми даваше много съвети и това ми помогна да се превърна в музиканта, който съм днес.“ За легендарния Ибрахим Ферер пианистът разказва още: „Той беше един обикновен човек, той, разбира се, беше и супер звезда, но никога не се е държал по този начин, точно обратното - винаги ме питаше дали е пял добре, дали се е получило, дали публиката е харесала концерта. Винаги съм давал съвети как да подобрим нещата и той ми е давал съвети на мен, така че е много хубаво това - да почитаме такива имена като Ибрахим Ферер.“
Работил с Buena Vista Social Club и натрупал опит като соло артист, Роберто Фонсека не крие кои са ценностите, които го движат напред: „В музиката, която правя, най-важно е обединението, съюзът, единството и също така добрият фийлинг, добрата вибрация. Никога не ме е интересувало това да свиря с музиканти, които искат да демонстрират себе си, да покажат, че са супер музиканти, нито пък да свиря с музиканти, които забравят, че са с други хора на сцената. Така че за мен музиката е още едно продължение на обикновения, ежедневния живот.“
Завладяващата енергия и силната емоция са две от отличителните характеристики за музиката на Роберто Фонсека, която въздейства с дълбочината си и завладява публиката с лекота. Най-докосващото нещо, което е чувал за музиката си, кубинският пианист обобщава така: „Винаги ми е харесвало, че публиката се отдава. Едно от нещата, които най-много са ме докоснали, е, когато бях на един джаз фестивал, а след концерта няколко души се доближиха до мен и ми казаха, че не харесват джаза, но след като са слушали нас, ще се поинтересуват повече за този стил. Това са много хубави неща, тъй като да правиш специфичен вид музика е нещо, което помага да продължиш пътя си. Винаги са ми казвали много хубави неща, например, че си спомнят за детството или че нашият концерт е бил някакъв вид подарък за рожден ден или за сватба. Има хора, които са се запознавали на мой концерт и впоследствие са станали двойка, а след това и съпрузи. Това са наистина много приятни и красиви неща.“
Целия разговор на Таня Иванова с Роберто Фонсека може да чуете чрез бутона „Аудио“. Преводът е на Георги Митов - Геми от Класик ФМ.
На снимката: Роберто Фонсека по време на концерта в „София лайв клуб“ вчера. Фотография: Георги Величков.
