Конкретни, каквито са преживяванията ни, абстратктни, както остава неуловим в пълнота отпечатакът им върху нас и върху света. Рентгенов поглед във вътрешната структура на скелета, който ние обличаме в тленна плът.
Какви са тухлите, с които сме градили? Какво сме издигнали, харесваме ли го или ще започнем отначало, преживели и по-мъдри?
Мигът на сътворението е силното чувство, което разпръсква в космоса частиците на нашата същност с блясъка на фойерверки.
Любомил Драганов открива днес изложба акварел в галерия „Академия“ на Националната художествена академия. 25-те творби са създадени за кратък период от време в началото на тази година. Вернисажът е от 17 до 19 ч., а изложбата продължава до 16 октомври.
В произведенията си Любомил Драганов изследва реакциите на съзнанието и на душата, когато се сблъскат с емоция: „Вълнуваше ме най-вече духовността – да се абстрахирам от материалността и да видя това, което е невидимото, което човек усеща и то съществува. Има много неща, които са до нас и независимо, че са големи и ярки, ние не ги виждаме, докато сме склонни да виждаме неща, които не са толкова важни.“
Ето така се затваряме, гледаме към своя блян през прозорец, от който сме направили възможното да скрием картината на мечтаното. Красивото е тук, то ни очаква и е предназначено за нас, можем да го видим само с чистотата на нашите чувства. В момента, в който се създаваме, правим това с разбиране, любов, внимание и грижа.
„Любов, внимание, грижа. Нека от там да тръгнат нещата. Вярата, разбира се, и най-вече – искреността на човека, честността, добротата. На това залагам, смятам, че те са хубавите неща в живота. Това е правилната посока, в която вървим. Трябва да си дадем сметка, че всяко изречено нещо се запечатва на този свят, то остава и трябва да бъдем положителни, да се радваме на живота си във всеки един момент, да сме щастливи в положението, в което се намираме. Обратното е трагично за мен. Човек, когато иска да постигне чистота, първо трябва да се обърне себе си, да изчисти себе си.“ – отваря перспективата Любомил Драганов в интервю по Джаз ФМ.
Изложбата му има формален повод – неговата 50-а годишнина. В творбите виждаме миналото в Първичния взрив и библейския мит за Вавилонската кула, но и антиутопии от бъдещето за заробващи структури. Всичко това можем да прочетем през живота си сега – създаващи история, докато градим бъдеще. „В тези работи едно от най-важните неща е времето. То е изключително важен фактор, който е седял в съзнанието ми. За един миг се случват неща, които променят абсолютно всичко. Този миг е кратка частица време и е същевременно безкрайността.“ – казва авторът, като насочва вниманието към момента на зараждане на Голямото, което с всяко действие творим.
Своите творби Любомил Драганов създава в общуване със студентите си, работата с които определя като едно от най-прекрасните неща: „Рисувах тези картини във времето на ковид изолацията. Часовете се провеждаха онлайн и през цялото време студентите ми изпращаха своите работи, а аз споделях хода на моята. Затова съм толкова щастлив, че изложбата е точно в галерия „Академия“.
Той прекрачва прага на Националната художествена академия като осмокласник в Художествената гимназия. „Чувството ми тогава беше, че пристъпвам в храм – свято място. Дори не съм си представял, че ще уча там, но също – и че може да не уча там. За моя голяма радост тази връзка не се прекъсна до този момент. Влязох и почти веднага след дипломирането си започнах да преподавам. Изпитвам изключителен респект и любов към Академията. Тя е част от мен самия. Не си представям, че мога да имам друг живот.“ – казва художникът.
