В песните си Мирослава Кацарова винаги приятелски ни кани в свят на любов, топлина и красота, в който сме светли, сме себе си. Този свят не е изкушение, на което се поддаваме, а е нашата реалност, в която сме щастливи заради всичко, което преживяваме и с отворени към света сетива прегръщаме. „Искаш ли отново да си ти...“ – първата песен от новия албум, който Мира подготвя, тя описва като част от тези възхитителни, лични открития, които ни карат да се превърнем от изгубени и объркани в открити хора. Тя определя като най-болезнен пътя към себепознанието, но той е единствен, за да живеем истински. „Понякога е трудно човек да установи контакт със същността си. Животът ни е пълен с изкушения, със знаци, които могат да ни объркат, да заглушат истинския звук на теб самия, на твоя смисъл, на смисъла на хората около теб, на любовта, която си изпитвал или която може би изпитваш, но не можеш да откриеш пътя до края“, описва Мира това, което осъзнаваме и преживяваме, за да продължим напред. Препъваме се в опитите си да разчетем знаците в живота, вместо да ги почувстваме и да ги направим част от нас. „Аз си мисля, че е много важно човек да се отдава на състоянията си и, когато намира сила и време за това – да бъде пълноценен в общуването със себе си. Тогава човек е пълноценен изобщо за всичко. Понякога това, което ни се случва в живота, е едно отклонение, но всеки път, когато се потърсим и потърсим хората до нас, сигналите са ясни – те са на ниво чувствителност, не са свързани с нашите разсъждения. Те наистина трябва да се чувстват“, споделя Мирослава Кацарова в интервю по Джаз ФМ радио.
„Искаш ли отново да си ти...“ не е въпрос нито за нея, нито за слушателя. Песента е взаимно откровение – почувствана и преживяна. „Когато нещо е имало да става, то се случва с лекота, то е узряло да се случи“ – това е обяснението на Мира за естественото споделяне на мислите и чувствата в тази песен. Двамата с Явор Димитров я създават само за няколко часа – той е автор на музиката и свири на пиано, тя е автор на текста и на кантото. Като фантастични определя Мира барабаните на Димитър Семов. „Той ги изсвири по начина, по който ги чувства“, описва тя. Финалът на песента с монолозите на изсвирени извън такт ударни и прегръщаща вокална импровизация е емблемата на живота ни – любовта, с която можем да приемем всичко неочаквано, което ни се случва. Предопределяме го ние с любовта си към живота.
„Никога не бива да се отлага нищо, защото животът е поезия, реалността е пълна с процепи към други светове и ти си длъжен непрекъснато да надничаш – и да се радваш на тези възхитителни моменти“, вярва Мира. Тя не призовава, а разкрива този хубав свят, в който можем – и ще изберем, да живеем пълноценно.
