Проф. Георги Янков, ректор на Националната художествена академия, откри юбилейната си изложба „Неоренесанс“ в галерията на СБХ „Райко Алексиев“ в София. Експозицията включва произведения от метал, стъкло и знакови за художника плакати, поставени върху въртящи се афишни колони. „Радвам се, че тези, които ме познават, а и тези, които не ме познават, видяха неща, които за първи път показвам в различни техники и посоки на търсения.“ – казва проф. Янков е ефира на Jazz FM. След по-малко от два месеца той ще навърши 60 г., но през годините е успял да съхрани любопитството си към света и младежкия си дух. Споделя, че се зарежда от младите хора около себе си и от своите приятели, с които обичат да се шегуват за нещата от живота. „Това, което ме държи в кондиция непрекъснато, са моите студенти. Това е едно непрекъснато обновление и не дава възможност да се отпуснеш и да изпаднеш в съзерцание.“ – допълва не без чувство за хумор Георги Янков. Целия разговор на Таня Иванова с него може да чуете чрез плейъра под основната снимка, а по-долу може да прочетете избрани акценти от интервюто, както и да разгледате снимки, предоставени от художника. Изложбата му „Неоренесанс“ може да разгледате до края на месеца в галерия „Райко Алексиев“.
„Една такава годишнина е етап в човешкия живот, в който си даваш сметка, че може би е важно да видиш какво си направил назад във времето, за да се представиш най-добре. Имах една година, за да мисля за тази изложба и да я реализирам. В началото бях решил, че трябва да включа по-значими неща от минали периоди, което се оказа доста трудно, защото не помня къде са много от произведенията и така назря идеята да направя изложба, която условно можем да разделим на две части. Едната е ретроспективна – това са плакатите ми през годините, и втора част, която е със съвсем нови работи. В разговор с моята кураторка Десислава Зафирова стигнахме постепенно до тази идея за едно ново начало, един нов ренесанс, нова посока в моето изкуство.“
„Реших в кореспонденция с името „Неоренесанс“ да започна както един класически художник. Опънах картони и започнах да рисувам, докато си изясня нещата. Тръгнах естествено от детайла, характерен за онзи период – за архитектурата на Ренесанса, за витража на Ренесанса и лека-полека пречупени през моята сетивност останаха линии, които бих казал, че са по-скоро асоциативни, абстрактни.“
„Ренесансът е нещото, което ни е отворило тогава – получило се е обръщане на човека към неговата същност, духовност, към човешкото, нормалното общуване. Чувството за хумор е много важно, както е важно и да се изслушваме един друг, така че се надявам този, който влезе в галерията, да усети една пауза от това, което е навън, пауза от притискащите ни отвсякъде изнервеност и притеснение.“
