Музиката свързва земята и небето на фестивала „Джаз под звездите на Деветашкото плато“. На зелената, изпъстрена с цветя поляна край пещерата Гарваница между Кърпачево и Горско Сливово...
... А също и в двора на къщата за гости „Онгъл“, в която е превърната изоставената някога сграда на бившето училище...
... На фона на песента на птиците и сред кристалния въздух се носи красив джаз.
Приказното място и гостоприемните домакини ни приютяват в свят на вълшебство. Вече трета година сдружение „Деветашко плато“ провежда събитието, а радетелят за популяризиране на джаза Венци Благоев организира музикалната програма.
Мечтите се сбъдват. „Започнахме да работим в района на Деветашкото плато преди 10-ина години, откривайки невероятната красота на това място, което като че е забравено от Бога. Тук се намират Деветашката пещера, Крушунските водопади, от другата страна на платото е Къкринското ханче. Всички тези обекти бяха познати, но никой не ги свързваше.“ – разказа в студиото на Джаз ФМ Ива Таралежкова – председател на Управителния съвет на сдружение „Деветашко плато“.
От 1952 до 1990 г. комунистическите власти превръщат удивителната Деветашка пещера в склад за гориво, в който са монтирани 15 гигантски цистерни. След това те са премахнати от там и приказната пещера отново вдъхновява за красота и нежност.
На платото има десет села, като до Кърпачево, с което Ива Таралежкова е родствено свързана, никой не се отбива – просто няма повод да стигне до там, за да открие райската му красота. „То е на 6 км от Крушунските водопади, но никой не идва тук. Хората виждат водопадите и си отиват след два часа. Тогава се замислихме как можем да накараме хората да видят и нашето село, в което живеят 80 души.“
 |  |
Ентусиастите създават сдружение „Деветашко плато“ и амбицират местни хора да отворят къщи за гости – сега в Кърпачево те са вече 7, такива има и в Крушуна, и в Къкрина, и в Крамолин, и в Горско Сливово...
„Най-важното е, че работим с хората – в сдружението сме 130 души. Когато заработихме с тях, те започнаха да се чувстват като съавтори на развитието на своите села. Лека-полека започнахме да правим от това географско понятие туристическа дестинация. Само в Кърпачево има 7 къщи за гости – когато се напълнят, туристите стават повече от местните.“
 |  |
А местните хора се радват да ги посрещнат – жената, която държи магазина в центъра с маса за срещи пред него категорично заявява, че ще работи, докато има хора по улиците. Два детски парка на метри един от друг очакват малчугани и родители. А гостите на фестивала толкова бързо се чувстваме като у дома си, че с увереност насочваме дошлите току-що към джаз поляната, към местните забележителности, към местата за хранене, към кътчетата на красотата.
Но преди това има много труд, огромно желание и големи мечти. „В един момент си казахме, че тук трябва да се правят и събития. Така възникна идеята за джаз фестивал.“ – продължава разказа си Ива Таралежкова: „Венци Благоев веднага склони да организира творческата част. Той е толкова отворен, той е мисионер. Той вярва, че джаз трябва да се свири навсякъде. Той е всеотдаен! Срещайки нашата енергия с енергията на отдадени на музиката хора, се получи фестивалът. Затова вече трета година тази магия се случва.“
Точно когато слънцето грее с най-меката си светлина, след като цял ден е показвало и подчертавало красотата на района – Деветашката пещера, Крушунските водопади и зеленината, зеленината, а също и пламъците на цветовете на смрадликата... Тогава, редом с песента на птичките, в трептящия от чистота и аромати въздух се понася джазът.
Музиканти, които слушаме в София, музиканти, които слушаме в София, но са от този, от ловешкия регион, местни музиканти – всички те са заедно. Както каза Венци Благоев от сцената – тоест – на поляната: „Джазът не е да дойдем и да посвирим, а да се съберем.“ А по-рано в интервю по Джаз ФМ за „Джаз под звездите на Деветашкото плато“ посочи: „Свирим по по-друг начин, с голяма енергия.“
Събират се хора, които наистина имат нужда от тази музика – идват от Ловеч, Русе, Габрово, Левски, Летница. Това е нашата мисия – да свирим на всякакви места. Свирим по по-друг начин, с голяма енергия. Местните жители усещат най-важното – обезлюдяват се села и градове, а тук става обратното – културата идва при хората. Мисля, че това е правилен подход, правилна политика, защото ги зареждаме. Когато правехме плановете преди малко повече от три години с Ива Таралежкова, тя ми показа района. Малко преди това се бях върнал от дългите си пътешествия по целия свят – какво ли не видях от Аляска до Австралия. Когато видях Деветашката пещера, си казах: „Виж какво богатство имаме тук!“ Страхотно е! Страхотно е!
Във фестивала тази година участваха Милица Гладнишка, Боряна Йорданова, Цветомир Цанков и Петър Терзиев – вокали, Венцислав Благоев – тромпет и водещ, Арнау Гарофе – саксофон, Невилиян Гемижев – кларинет и вокал, Георги Агатов – тромпет, Александър Борисов – цугтромбон, Васил Спасов – пиано, проф. Владимир Радулов – пиано и вокал, Шибил Бенев – китара и пиано, Димитър Благоев – китара и банджо, Влади Михайлов – виола и контрабас, Михаил Иванов – Мишо – контрабас, Димитър Узунов – туба, Стефан Кожухаров, Невена Григорова и Георги Гарнизов – ударни.
„Джазът е едно от най-съвършените достижения на музиката. Но той е и фокусиране върху определена група хора – с чувство към естетиката, към красотата и към свободата. Искаме такъв тип хора да привличаме в нашите села. Това не е комерсиален фестивал, той има по-дългосрочна мисия – искаме чрез интелигентни събития да обърнем вниманието на институциите и на държавата към българското село.“ – разказва Ива Таралежкова.
А по пътя радетелите за общото благо даряват щастие на докосналите се до тяхното дело: Ива с усмивка разказва как един от местните хора – Жоро Бояджиев, е хванал отново хваналия прах тромпет, когато е научил за първото издание на „Джаз под звездите на Деветашкото плато“. Бабите от с. Горско Сливово с желание се включват във фестивала със специално написани за публиката нови песни, като в едно от изпълненията си тази година разказаха за любимия роден край.
Развитието продължава. Третото издание на събитието бе съпътствано от първи „Плашило фест“. На оградата над пещерата Гарваница бяха облегнати десетки плашила, изработени от студенти от Университета по строителство, архитектура и геодезия в София и от обучаващи се в специалността „Дизайн“ на Великотърновския унивреситет.
„Вече е трето издание, така че от тук нататък е традиция.“ – с тези думи точно преди началото на празника тази година с желание за нова среща през 2018 г. към Ива Таралежкова се обърнал Венци Благоев. Всичко е налице – мечти, желание, възможности, подкрепа на спонсори, благодарение на която входът винаги е свободен.
Снимки: авторът
