Приятели в джаза – вокалистът Войчех Мирчек и пианистът Павел Томашевски музицират с взаимност и гостуват на Sofia Jazz Peak

Приятели в джаза – вокалистът Войчех Мирчек и пианистът Павел Томашевски музицират с взаимност и гостуват на Sofia Jazz Peak

Носителят на Голямата награда и на Наградата на публиката на конкурса Shure Montreux Jazz Voice Войчех Мирчек и пианистът Павел Томашевски – виртуозен изпълнител на джаз и класическа музика, ще гостуват за концерт в тазгодишното издание на фестивала Sofia Jazz Peak, организиран от агенция „Кантус Фирмус“ и Джаз ФМ. Двамата музиканти от Полша ще представят своя албум Love Revisited, с който печелят редица награди и предизвикват интереса на публиката и критиката. Стилната програма на диска е съставена от песни от репертоара на Ела Фицджералд, Нат Кинг Кол и Франк Синатра, създали класическата традиция в джаза. Това е и музиката, която ще чуем в Sofia Live Club на 10 юни от 20 ч. в концерт, организиран със съдействието на Полския институт.

Войчех Мирчек и Павел Томашевски се запознават в Консерваторията в Катовице, където и двамата са студенти, а след завършването си – остават преподаватели. Идеята за дует глас и пиано, в който няма лидер, а взаимност в музицирането, им хрумва от любовта им към подобни дуети – Тони Бенет и Бил Евънс, Джон Колтрейн и Джони Хартман, Боби Макферин и Чик Къриа. „Решихме да запишем албум, който разбива стереотипа, че вокалистът е водач, а пианото звучи като фон. Записахме музика, в която да сме равноправни. Когато представяш тази музика като дует, имаш свободата и пространството да развиеш звука, за който мечтаеш.“ – сподели творческата концепция на дуото Войчех Мирчек в интервю на Светослав Николов и колегата от Класик ФМ Георги Митов.

Двамата изпълнители умеят да водят музикален диалог, показват своята концепция с активна импровизация, с моменти на размишление и винаги добавяйки и малко чувство за хумор. Павел откроява потенциала на Войчех да третира гласа като инструмент, а като реципрочност е оценен заради това, че качествено подкрепя пеенето с красивия звук на пианото си. Важен елемент от тяхната работа е развитието на вътрешни динамики – както в песента, така и в изграждането на албума и на концертната програма, която ще чуем в София. „За всяка песен имаме определена идея за вътрешно развитие. Когато някой слуша целия албум, няма да се измори от постоянно повтаряне на едно и също. Целият ни албум разказва една история, а не всяка песен поотделно.“ – казва Павел Томашевски в интервюто, което можете да прочетете като текст по-долу и да чуете чрез бутона „Аудио“ към снимката. Разговора на Светослав Николов и Георги Митов с двамата музиканти ще излъчим в понеделник в 8:40 ч. в „Джаз ден“. В оригинал можете да го чуете на англоезичната версия на сайта ни тук.

Войчех Мирчек е роден през 1987 г. в Полша и израства в семейство на музиканти. Първоначално учи виолончело и пиано. По-късно се насочва към джаза и взема уроци по пеене в Музикалната академия в Катовице, където впоследствие се дипломира. Мирчек развива своята вокална техника като комбинира инструменталния подход и класическата джаз традиция с изпълнение на стандарти и импровизации. Певецът получава признание в Монтрьо през 2013 г., където печели Голямата награда и Наградата на публиката на конкурса Shure Montreux Jazz Voice. След това започва работа над албума Love Revisited, реализиран през 2014 година. Междувременно партнира на една от легендите в джаза – Майкъл Patches Стюарт.

Павел Томашевски е роден през 1983 г. и завършва Музикалната академия в Катовице с магистърска степен в две специалности: пиано и композиция. Като водач на джаз формацията Томашевски трио той става носител на награди от редица важни джаз конкурси в Полша, сред тях конкурсите в Краков и Вроцлав. Развива активно своята кариера и свири с музиканти като Мария Шнайдер, Найджъл Кенеди, Ерик Мариентал, Дийн Браун, Ярек Сметана и много други.


Георги Митов: Здравейте Войчех и Павел! Благодарим за това интервю!
Павел Томашевски: Благодарим и ние! Здравейте!

Георги Митов: Как се открихте за музиката и от кога работите заедно?
Павел Томашевски: Запознахме се в Консерваторията в Катовице, където и двамата учехме: аз – пиано, а Войчех – вокали. Той е малко по-млад от мен. Когато завърших, станах преподавател в академията. И така известно време той ми беше студент – акомпанирах му в класовете по пеене. След като и той завърши, също остана да преподава в консерваторията. Останахме си близки, често се срещахме… И решихме да създаваме музика заедно.

Светослав Николов: Каква е идеята за музиката, която ви събра като дуетни партньори?
Войчех Мирчек: Исках още от началото да направя такъв проект. Слушах подобни албуми, като дуетите глас и пиано на Тони Бенет и Бил Евънс. Вдъхновен от това, споделих с Павел своята идея и решихме да запишем албум, който разбива стереотипа, че вокалистът е водач, а пианото звучи като фон. Записахме музика, в която да сме равноправни. Понякога аз водя, след това води Павел. Когато представяш тази музика като дует, имаш свободата и пространството да развиеш звука, за който мечтаеш.

Светослав Николов: Затова и споменах думата „партньори“, защото така звучите. Но много типично за вас е влечението към импровизацията. Вие сте различни като възприемане на света, но в импровизациите тези визии се сливат по много красив начин. Как постигате единението толкова изящно във вашите импровизации?
Павел Томашевски: И двамата получихме обща музикална основа в консерваторията в Катовице. Като част от обучението ни изпълнявахме много джаз стандарти. Когато учиш езика на джаза, започваш да го възпроизвеждаш. Така и двамата бяхме подложени на едни и същи влияния – обичахме да слушаме дуетите на Джон Колтрейн и Джони Хартман, на Тони Бенет и Бил Евънс, или от по-ново време – на Боби Макферин и Чик Къриа. И двамата споделяхме еднакво силна страст към тази взаимност в изразяването. Тя разпали желанието да общуваме един с друг чрез музиката, затова и споделяме такова общо разбиране, когато импровизираме и музицираме.

Георги Митов: Какво е най-важното качество, което цените един в друг, и какво не харесвате?
Павел Томашевски: Много ми харесва концепцията на Войчех да третира гласа като инструмент. Когато пее, той често мисли като инструменталист – познава хармонията, езика, би бопа – това, което инструменталистът трябва да познава. Затова ни е лесно да създаваме музика. Харесва ми неговият подход към музиката и отвореността му към публиката. Това са основните неща, които харесвам в него.

Войчех Мирчек: Харесва ми, че Павел е чудесен инструменталист, но той също така толкова добре разбира ролята и на двамата в изпълненията. Като чудесен импровизатор, той много качествено подкрепя пеенето ми. Налага ми се да пея с различни пианисти, които често са върховни солисти, но не усещат цялостното звучене на музиката. А Павел има това качество – и то много помага за издигане на нивото на нашите изпълнения. Второ: страхотният красив звук, който той създава и който прави толкова приятно да се пее с него. Понякога пианистите развиват звучене, което не помага на вокалистите. А с Павел е лесно да се пее. Сега Павел може да разкаже какво не харесва в мен.

Павел Томашевски: Не ми харесва това, че Войчех е винаги звездата. Той е вокалист, микрофонът е в неговите ръце... И след концертите получава повече лайкове във фейсбук от красиви дами!

Светослав Николов: А ние можем да кажем, че много ви харесваме, защото толкова се забавлявате заедно и сте толкова прекрасни приятели. В музиката ви има много топлина. Всяко ваше изпълнение започва с въведение, което ни приканва да споделим неговата емоция. Как постигате този ефект – да ни поканите в песента, след това да развиете вашата перспектива с красива музика и чудесни импровизации и накрая да обобщите всичко по толкова вълшебен начин?
Павел Томашевски: Благодаря! За всяка песен имаме определена идея. Ето например, първата песен My One and Only Love започва само с вокал – и от там нататък я развиваме. Концепцията на тази песен е, че когато започна солото, леко излизам от формата – излизам от хармонията, променям посоката, след това се завръщам и отново се срещаме. Във Freedom Jazz Dance има толкова много неща! Започвам със свободна импровизация на пианото, а Войчех пее текста на песента. След това преминавам към груув, а Войчех пее основната тема, след това отново аз свиря като фон, а Войчех пее думи, които той е добавил към песента, допълвайки текста й. После той ми акомпанира на бийтбокс под импровизациите. Така че всяка песен е различна. Когато някой слуша целия албум, няма да се измори от постоянно повтаряне на едно и също. Целият ни албум разказва една история, а не всяка песен поотделно. Всяка песен е различна – и това е много характерно за нашия албум, който в никакъв случай няма да ви измори.

Светослав Николов: Това ли е концепцията за концертната ви програма тук, в София?
Павел Томашевски: Да, но не само. Добавили сме и песни, които създадохме в хода на нашите концерти. Като цяло – ще изсвирим албума и ще добавим изненади.

Концертът на една от най-интересните полски джаз формации от фестивала ни Sofia Jazz Peak е в програмата на Европейския музикален фестивал – част от календара на културните събития на Столичната община и провеждащ се със съдействието на Столичната община и Министерството на културата. Официална банка на фестивала е „УниКредит Булбанк“. Двата форума – Sofia Jazz Peak и Европейски музикален фестивал, бяха отличени в края на май със знака на платформата „Европа за фестивалите, фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.

Билети за концерта на Войчех Мирчек и Павел Томашевски могат да бъдат закупени от касата на „Кантус Фирмус“ в зала „България“, онлайн на www.ticketsbg.com, както и на мястото на събитието 1 час преди концерта.

Sofia Jazz Peak се организира за първи път през 2003 г. Негова основна цел е да бъдат представени на българската публика най-интересните изпълнители на съвременния джаз и други близки до него стилове. Концепцията на фестивала се опира на максималната свобода в дефиницията за джаза. Повечето от гостуващите музиканти са изпълнители от световна класа. Сред тях са Ал Жеро, Джордж Бенсън, Маркъс Милър, Даян Шур, Мейсио Паркър и други, както и много български майстори на джаза като Милчо Левиев, Камелия Тодорова, Христо Йоцов, Теодосий Спасов, Ангел Заберски и др.