„Пътуването ме прави щастлива. Аз съм номад.“ Символ на тези думи на Инди Зара е нейната музика, признава изпълнителката пред Джаз ФМ радио. В откровения си разговор с Таня Иванова Инди Зара споделя за номадството като начин на живот и начин на мислене, за детството си, за специалните моменти, в които създава музика, за щастието и за бъдещето. Интервюто можете да чуете тук.
Какви са музикалните Ви влияния?
Те са толкова много, защото аз съм родена в Мароко и съм отраснала с различни стилове – традиционна мароканска музика, но и западна музика – „Бийтълс“, „Лед Цепелин“, също така слушах и Боб Марли. Живеех заедно с чичовците си, които са музиканти, и те имаха колекция от плочи със западна музика.
Какво ще кажете за джаза? Обичате ли джаз?
Да, разбира се, че обичам джаз. Открих джаза чрез филмите от Холивуд, които показваха по телевизията в Мароко. В началото бях шокирана, защото начинът, по който се пееше, беше нещо ново за мен и нямаше нищо общо с музиката, която познавах, нямаше нищо общо с ориенталското звучене.
Имате ли любима джаз певица?
Да, Ела Фицджералд. Обичам я, защото тя използва гласа си като инструмент, което е нещо рядко срещано в музиката.
Да поговорим за Вашата музика. Как пишете песните си – използвате ли личния си опит като вдъхновение или усещането, моментът са по-важни от всичко останало?
Мисля, че и двете неща са важни. Аз обичам да експериментирам с историята, но и моментът е важен, ще ви дам пример с песента „Imik Si Mik“, която беше импровизация. Ние свирехме с марокански музиканти и мелодията се появи от нищото. Това беше свързано с мига, който споделях с тези музиканти.
Една от най-красивите песни в албума Ви е „Beautiful Tango“. Каква е историята й?
Историята е много проста. Написах текста на „Beautiful Tango“ на една хартийка и я бях захвърлила някъде из студиото вкъщи. Един ден изпълнявахме конкретен риф на китарата. Аз реших да свиря линията на баса. През цялото време текстът е бил на масата до нас, аз го погледнах и запях „Beautiful Tango“, което много вървеше с рифа на китарата. Бързо написах мелодията около тези думи и след 5 часа вече имахме песента „Beautiful Tango“.
Видеоклипът към песента също е много хубав. Има толкова много цветове в него...
Ние направихме видеоклипа заедно с режисьора Тони Гатлиф. Той реши да свърже визията с мароканската култура. Ако отидете в Мароко, ще видите всички тези цветове. Това е много пъстра държава и ние наистина използваме много цветове. Тони искаше да включи всичко това във видеоклипа, а аз му казах, че искам да го заснемем в Мароко и така заминахме за там.
Разкажете ни за Мароко, за детството си там, за дома, където сте отраснали?
Това е нещо специално. По някакъв начин историята е много интересна, защото аз съм родена в северно Мароко, но съм от южната част на страната. Причината бе работата на баща ми – трябваше да се местим в различни градове. Никога не съм живяла само на едно място. Сега, когато съм на турне, аз изживявам отново живота от детството си. Местя се от едно място на друго и ще бъда откровена с вас – ако ме заведете някъде и ми кажете, че трябва да остана там, ще полудея, защото не мога да приема този факт. Откакто дойдох в Париж, където живея от 10 години, съм се местила вече 10 пъти. Сега от две години съм в един апартамент, но в същото време пътувам по целия свят. Това ме прави щастлива. Такава е същността ми. Това съм аз - аз съм номад. Моята музика символизира всичко, което вече описах. Искам, когато хората я чуят, да поемат по пътя, да изчезнат нанякъде. Исках албума да прилича на пътешествие – да преминава от емоция в емоция, от цвят в цвят, от стил в стил. Това е в основата на албума.Музиката Ви е много нежна и позитивна.
Какво Ви прави щастлива?
Животът. Музиката ме прави щастлива, забавленията с приятелите ми. Обичам да се смея. Искам музикантите, които свирят с мен, да се забавляват. Аз наистина оценявам живота – храната, срещите с нови хора. За мен е важно да виждам красивата страна на живота. Това те учи да оценяваш мига, да правиш живота си по-дълъг, отколкото всъщност е. Харесвам медитацията и съзерцанието, защото обичам природата. Обичам да се връщам в Мароко, там живея в провинцията, в планината. Това е важно за мен. Ето защо ме прави щастлива.
Вашият албум се нарича „Handmade“. Обичате ли да създавате неща със собствените си ръце?
Освен певица аз съм и художничка. Интересувам се от цветове, форми, занимавам се със занаяти – шия дрехи, обичам да си правя бижута. Отраснах с жени около себе си – моята майка, лелите ми – те постоянно правеха нещо с ръцете си – бродираха, приготвяха храна, шиеха. Отраснах с този красив начин да се концентрираш, защото, когато работиш с ръцете си, ти трябва да си много съсредоточен. Тогава забравяш за всичките си грижи. Изпадаш в нещо като творческа медитация.
Да се върнем на темата за музиката. Как върви турнето ви?
Невероятно е! Ние сме на турне от 2 години. Много е вълнуващо. Музиката ни търпи промени, влияят й хората, с които се срещаме. Свиренето ни е вдъхновено от това, което ни дава публиката. Това се отразява положително на музиката ми.
Имате ли планове за нов албум?
Преди всичко имам планове да си почина. Беше толкова интензивно. Искам да си почина няколко месеца преди да започна работа върху нов албум. Искам да се върна в Мароко, да поживея там, имам идея да отида до Берлин и да се установя там за известно време. Много съм впечатлена от всичко, което се случва в този град. Ако искаш да създадеш нещо, трябва да го изживееш. За мен един албум идва след натрупания опит. Аз искам да опитвам нови неща и да видя какво ще се случи след това с музиката.
Идвате за първи път в България. Какво ще ни поднесете по време на вашия концерт?
Ще свирим песни от моя албум, но ще има и импровизации, защото аз обичам да се случва по нещо ново на всеки концерт, за да споделя специални моменти с хората. Ще изпълним песни като „Kiss & Thrills“, „Set Me Free“. Репертоарът ни включва около 15 композиции. Ще има и изцяло нови песни, които създадохме по време на турнето, така че ще ги чуете на концерта в София.