Българската художничка Ода Жон, която през последните 10 г. живее и работи в Париж, се завръща в родината си за ретроспективна изложба на 22 ноември в Националната художествена галерия и за представянето на пътуващия скулптурен проект „Прегръдката“, който от 1 септември ще бъде показан първо във Варвара, а след това и на други места в България. През декември очакваме „Прегръдката“ в двореца „Врана“.
Родена през 1979-та г. в София, Ода Жон живее и твори в Париж от 2008 г. В София завършва Художествената гимназия, а на 18 години вече е част от класа на проф. Йорг Имендорф в световноизвестната Художествена академия в Дюселдорф. Носителка е на голямата награда за живопис на фондация „Пиер Карден“. Нейни творби са показвани на десетки изложби в Европа и са част от международни музеи и лични колекции, между които: Национален фонд за съвременно изкуство (FNAC) Франция; фондация „Антоан дьо Галбер“(La maison rouge), Париж, Франция; фондация „Франсис“ (Francès Foundation), Санлис, Франция; Център на изкуствата (Maison particulière), Брюксел, Белгия; колекция BOROS, Берлин, Германия; JP Morgan Chase&Co Art Collection, Ню Йорк, САЩ. (от официалната пресинформация за художничката)
Ода Жон
Скулптурата е нов етап в творчеството на Ода Жон и вече е сбъдната мечта, след като през годините художничката е наблягала основно на живописта и акварела. „Прегръдката“ произлиза от идея, която Ода е имала отдавна и тя е преминала през различни фази. В интервю за Джаз ФМ радио Жон посочва някои от моментите, които са я провокирали за създаването на произведението. Сред тях е снимка от Близкия изток на забулена в черно жена, прегърнала наранен гол мъж в момент на пълно безсилие по време на война. В разговора Ода си спомня и за силното въздействие, което с темите за вината и човешката съвест е оказал върху нея филмът „Адио, Рио“, който е гледала, когато е била 10-годишна. Сред основните вдъхновения за създаването на „Прегръдката“ е и гениалното произведение „Пиета“ на Микеланджело, за което Ода споделя: „Това за мен е едно от най-големите постижения, които човек е създал тук на Земята и следа, която е оставил след себе си. Може би това е най-красивата скулптура, която някога съм виждала.“
„Прегръдката“ на Ода Жон е излята от бронз тук в България. При по-близко вглеждане в нея се откриват детайли, свързани с обема, сенките и светлината, които въздействат по различен начин. Двете глави на скулптурата са поставени в ситуация на близост, приличаща на срастване и създаваща усещане за целувка. Същевременно работата е покрита с воал, който обгръща като мембрана. Ода Жон разказва за всичко това, но предпочита всеки, който види произведението, сам да открие детайлите и да го почувства по свой собствен начин.
„Тази скулптура е направена за вечността. По принцип мечтата на всеки един, който създава, е, ако може произведението да го надживее.“ – казва художничката и споделя още: „За мен това беше един процес, в който достигнах много от собствените си граници. Това не беше свързано само с физическото, с този обем, който първоначално подцених, защото когато рисувам, понякога картините ми стигат до 4 метра и знам пред какво се изправям. Но тук в пространството това беше нещо, което никога не съм чувствала в такава степен и беше толкова трудно за мен самата, че разбрах колко ми беше важна вътрешната причина да бъде създадена тази скулптура - за да устоя, да продължа и всичко това да се случи. Работата по нея за мен лично беше като едно пътуване.“ Ода Жон твърди, че е вложила над 100 % от енергията си за създаването на „Прегръдката“ и описва творческия акт така: „Всяко създаване е един вид раждане, свързано е и с мъки, с мечти, с надежди и това беше един подобен процес.“
Работата по „Прегръдката“ е заснета от самото начало и може да бъде проследена в документален филм на известния български режисьор и оператор Емил Христов. Лентата предстои да бъде завършена, а кадри от нея може да видите в официалната фейсбук страница на пътуващия скулптурен проект. Във филма се усеща както трудоемкият момент, свързан с физическата работа, така и магията на творческия процес, която е отвъд думите.
„Идеята е тази скулптура да се появява и изчезва. Да не е нещо, което може да се задържи, да се поръча или да се притежава, а да е нещо, което има свой собствен живот и всеки сам за себе да реши каква е причината да поиска да я види.“ – разказва Ода Жон. С екипа й, който включва Елена Филипчева, Краси Генова и кураторката Христина Бобокова, е трябвало да намерят подходящите места, където да изложат скулптурата. Тези места са подбрани с оглед на това да могат да издържат произведението поради тежестта му, да позволят лесното му транспортиране и монтирането му с кран. „Едно от нещата, което обединява избора на тези места, е необятното небе. Някак скулптурата се докосва до него. Ситуацията тук във Варвара е едно безкрайно море, един хоризонт, който се слива, един много изчистен терен на поляна с изгоряло сено в златисто. Много съм щастлива за избора на място.“ – казва Ода. Първата среща с пътуващата инсталация „Прегръдката“ е на 1 септември от 18:30 ч. на скала над морето в района на село Варвара. Скулптурата ще остане там в рамките на 3-4 седмици и ще бъде достъпна за всички, които имат желание да я видят. След това произведението ще поеме към следващото място.
Монтиране на „Прегръдката“ във Варвара
Ода Жон не разкрива засега кои са другите спирки от пътешествието на скулптурата, но загатва, че някои от останалите места са нависоко, обгърнати от дървета, където особена роля ще има и вятърът. „Местата са много различни едно от друго. Сами по себе си те ще се преобразяват спрямо живата природа, спрямо всичко, което се променя и диша наоколо. Това не са музейни стени, галерии, няма нищо, свързано с авторитети. По-скоро е свързано с нещо, което търси вечното – това, което съществува от много време и това, което ще продължи да съществува.“ – пояснява Ода.
Докато са монтирали скулптурата във Варвара, хората на плажа са видели крана и са се приближили да проверят какво се случва. „Никога не съм виждала такава реакция, съвсем искрено ви го споделям. Бях много докосната.“ – казва художничката и допълва: „Това ме изпълни с много учудване, радост и щеше да е добре, ако можех да се скрия някъде, защото предпочитам да не присъствам, но така станах свидетел на тази ситуация и това ми дава надежда, че може би наистина се е получило нещо, което ще даде, което няма да отнеме, а ще даде. Това е едно от най-хубавите неща, които могат да се случат на човека, създал дадено произведение.“
Монтиране на „Прегръдката“ във Варвара
В интервюто за Джаз ФМ радио Ода Жон споделя, че е голям почитател на прегръдката: „Няма нищо по-хубаво от нея. Тя е извън границите на много неща, сближава хората, свързва ги ведно.“ Художничката разказва за вярването как преди много години хората са били същества, създадени от два човека – с две глави, 4 ръце и 4 крака, и как са били толкова щастливи и завършени, че боговете отгоре започнали да се притесняват и решили да разделят хората на две. „Но ни е останало чувството, че нещо ни липсва, че не сме цялостни. Така си обяснявам цялата тази жажда да притежаваме неща, да ставаме по-големи в това, което строим, по-големи по отношение на къщите, колите, по-големи в яденето – да се заситим, да станем по-кръгли. Може би тези телефони, които държим в ръцете си и които ни позволяват да се свързваме един с друг, а същевременно ни отдалечават, са някакво такова търсене как да бъдем заедно, как да станем пак едно и да сме щастливи. Физическата прегръдка не може да бъде заместена и няма сравнение с всички останали неща, които правим. Тя е най-близкият път към другия човек.“ – казва художничката.
Цялото интервю на Таня Иванова с Ода Жон може да чуете чрез бутона „Аудио“. С Ода ще ви срещнем през есента, когато на 22 ноември ще бъде открита нейната ретроспективна изложба в Националната художествена галерия в София. На 1 декември ще гледаме документалния филм „Коя е Ода Жон“ (Wer ist Oda Jaune ) на режисьорката Камила Пфефер. Лентата беше показана на филмовия фестивал „Берлинале“ през 2016 г.
