Питър Бенс, известен като най-бързия пианист в света, има специална връзка със своя инструмент. Бенс е виртуозен музикант, с впечатляваща техника, а за него пианото е възможност да говори любимия си език и постоянно да разширява своите музикални хоризонти. „Невероятно е колко много можеш да направиш с едно пиано.“ – казва Бенс в интервю за Джаз ФМ радио. „Хубаво е да импровизираш, но през цялото време трябва да държиш пред погледа си голямата картина. В една, примерно 4-минутна песен, трябва да разкажеш цялата история. И да съобразиш – тук да сложиш малко емоция, там – нещо интересно, което да прикове вниманието на слушателя. И всичко това да се случи като поток в песента, без да оставиш усещането, че нещо не е наред. Това е като да оформиш скулптура – отнемаш материал, докато не стигнеш до фигура, която е съвършена.“ – споделя Бенс. Талантът и отношението му към музиката предизвикват голям интерес в цял свят – публиката пълни концертните зали, а неговите изпълнения в YouTube са с над 250 милиона гледания.
Музикантът се завръща за две изяви у нас – на 13 ноември в Зала 1 на НДК и на 15 ноември във Фестивален комплекс, Варна. Събитието в столицата е част от програмата на Новогодишен музикален фестивал на НДК и се организира от Loud Concerts, а организатори на изявата във Варна са First Class Show. Джаз ФМ е медиен партньор.
Как пианото говори на душата Ви?
За мен то дори не е просто инструмент, а средство да говоря свой любим език, наравно с майчиния ми – унгарския. Дори мисля, че проговорих на езика на музиката чрез пианото още преди да започна да говоря. За мен пианото е и безбрежен океан на възможности. То дава безкрай възможности да създаваш различни звуци. Пианото отваря нови граници, отвъд които постоянно искам да премина. Невероятно е колко много можеш да направиш с едно пиано.
Как се появява импулсът за звука? Вие използвате много различни техники за произвеждането на звук от пианото, не само свирите на него. Как разбирате, че това е точният звук в точния момент на точното място?
Много е трудно – то е като химия. Това е въпрос на баланс и на това да свириш със съзнанието на композитор или аранжор. Хубаво е да импровизираш, но през цялото време трябва да държиш пред погледа си голямата картина. В една, примерно 4-минутна песен, трябва да разкажеш цялата история. И да съобразиш – тук да сложиш малко емоция, там – нещо интересно, което да прикове вниманието на слушателя. И всичко това да се случи като поток в песента, без да оставиш усещането, че нещо не е наред. Това е като да оформиш скулптура – отнемаш материал, докато не стигнеш до фигура, която е съвършена. Най-лесното е да напишеш 90% от песента или да поставиш основата на аранжимента. Но най-важното и отнемащото най-много време са оставащите 10%, върху които трябва да работиш седмици наред, докато не почувстваш, че е станало съвършено. Но ти никога не можеш да стигнеш до това усещане – приключил си работата по творбата, завършваш я, отдалечаваш се от нея, но след време можеш да се завърнеш отново и да поработиш още няколко седмици.
Какво дълбоко Ви интересува по отношение на музиката?
За мен музиката е като храната. Както тялото има нужда от храна, така душата има нужда от музика. Виждам толкова много прилики, може би и защото толкова много обичам да готвя и се посвещавам с часове на това занимание. Затова правя тези паралели и много мисля за връзката между тези две мои любими занимания. Ето няколко общи неща. Когато готвиш, приготвяш ястие за някого – разбира се, можеш да приготвяш и храна само за себе си. Но в другия случай първо опитваш гозбата, преди да я предложиш на останалите, за да си убеден, че е точно както трябва. В крайна сметка я предоставяш на хората и ги храниш – те може да ти се усмихнат или да възкликнат: „Божествено вкусно!“ В споделянето е красотата на преживяването. Същото е с музиката, с изключение на това, че ти отнема много повече време – не час-два, а седмици и месеци. Дегустираш ястието и когато си убеден, че е съвършено, го споделяш с хората. Тогава виждаш тяхната реакция на радост и възторг. Толкова е хубаво да вдъхновиш някого, да го накараш да се обърне към чувствата си. Музиката е храна за душата.
Преживявате ли чрез музиката нещата, които Ви се случват в живота? Влияе ли тя на начина, по който възприемате ставащото около Вас? Предполагам, че да, но как точно се случва това?
Много интересен въпрос. Като се замисля, мога да кажа, че се случва и обратното – светът влияе на начина, по който мисля за музиката. Чудесен въпрос! Да, наистина, заради музиката възприемам нещата от живота по съвсем различен начин. Постоянно мисля за нови и нови идеи за музиката. Живея съвсем обикновен живот. Но този живот силно влияе на начина, по който възприемам музиката. Много е интересно – доста често се замислям, че всичко е толкова е прекрасно и съвършено. Докато се разхождам и съзерцавам залеза, си мисля каква би била музиката за това преживяване. И никога, когато тя идва от външния свят, няма да е идеално подходяща за това състояние. Ти можеш да слушаш в този момент песен от „Спотифай“ или от някъде другаде, но тя няма да е точната за този момент. И тогава музиката започва да се пише в главата ми. Нея обаче няма как да я уловиш, защото си в момента, любуваш се на залеза, чуваш музиката в главата си и в следващия миг вече е различно.
Вие заслужено сте известен като най-бързия пианист в света. Какво обичате да правите бавно и с протяжна наслада?
Всъщност обичам и бавното свирене и спокойните импровизации. И точно това правя, когато не мога да заспя. Много ми харесва тази меланхолична, мека и нежна музика на пианото. Доста често импровизирам така. Но какво обичам да правя бавно? Спя бавно!
Какво е Вашето обяснение за успеха Ви? На какво го отдавате?
Честен съм към себе си и на посвещението си на изкуството и музиката. И, разбира се, влагам много страст, която естествено извира от мен. Нищо не правя насила и това е страхотно. И също така любознателността е много важна, защото тя е извор на творчеството. Не се страхувам да стъпя в неочаквана посока и да направя нещо необикновено. Любознателността и пламъкът на страстта са много важни за мен. И да бъда щастлив и никога да не се задоволявам с постигнатото. Винаги знам, че има и още една стъпка напред, винаги. Никога не си казвам: „Е, това е съвършено!“ Така съм във всяко едно отношение, не само за музиката. Това усещане много ми харесва. Точно осъзнаването на това, че можеш и още, води до развитието на човечеството. Трябва да не харесваш сегашното, за да го оправиш за бъдещето. Така че и понякога харесвам, и друг път не харесвам нещата около себе си. Когато не си доволен от нещо, го превръщаш в добро. И това е страхотно усещане.
И тогава правиш следващата стъпка. Тя отново ще Ви доведе в България.
Спомням си предишното си гостуване в София, колко беше прекрасна публиката! Запазил съм много топли спомени. Така че нямам търпение да се върна. Разбира се, ще изсвиря песните и кавърите, които хората очакват да чуят – тези, които са толкова популярни в YouTube. Ще има и мои оригинални композици, които все още не са издадени, но ще ги включа в новия си албум, който ще излезе скоро. Така че публиката ще ги чуе преди всеки друг. Самият аз много се вълнувам от това. Ще чуете оригинали, кавъри и може би една-две изненади.
Снимка: от фейсбук страницата на Питър Бенс
