В края на месец март у нас гостува мексиканската писателка София Сеговия, която се срещна с българските си читатели във Варна, Шумен и София. Тя представи своя роман „Шепотът на пчелите“, излязъл на български език от каталога на издателство „Лемур“ в превод на Рада Ганкова. През 2024 г. преводачката беше удостоена с наградата за ярки постижения в областта на превода на художествена литература от Съюза на преводачите в България за работата си по „Шепотът на пчелите“.
София Сеговия е родена в Монтерей, Мексико през 1965 г. Тя е писателка и сценаристка. Завършва журналистика в Университета в Монтерей и публикува първия си роман Noche de Huracán през 2010 г. През 2015 г. излиза романът El murmullo de las abejas („Шепотът на пчелите“), който ѝ печели призванието „литературно откритие на годината“ и влиза в класацията с най-продаваните книги в Мексико.
В анотацията към „Шепотът на пчелите“ четем: „Един ден старата семейна бавачка се изгубва из хълмовете. Когато я намират, тя държи двa вързопа: в единия носи изоставено бебе, а в другия пчелна пита. Бебето, намерено от нана Реха остава в семейство Моралес. Симонопио пристига покрит с жива пелена от пчелите, които ще го придружават цял живот и ще му помогнат да промени историята на семейството, което го е приелo, както и на целия регион. Преди това той трябва да се изправи пред страховете си и да надвие врага и заплахите, който го дебнат. На фона на Мексиканската революция, испанския грип и сблъсъците между тези, които ламтят за чужда земя и онези, които защитават собствеността си с цената на всичко, София Сеговия ни разказва една трогателна история за предаността към семейството и за братската обич, но също за предателството и подлостта, които могат да сложат край на всичко.“
В бележките на авторката се посочва, че книгата „Шепотът на пчелите“, е базирана на истинска история. По време на гостуването си в ефира на Jazz FM мексиканската писателка обясни: „Историята се случва по време на Мексиканската революция в едно село в Северозападната част на Мексико. Това е регион, който не се среща често в литературата и дори в историята на Мексико. Така че става дума за фикция, за художествен измислица, но романът е написан така, че действието се развива по време на реален исторически момент за Мексико.“
За написването на „Шепотът на пчелите“ София Сеговия извежда водещата роля на вдъхновението. В разговора си с Таня Иванова по Jazz FM писателката коментира вдъхновението така: „Някой казваше, че вдъхновението съществува, но ние сме тези, които трябва да го уловим. Не помня дали това са думи на Пабло Пикасо или на Габриел Гарсия Маркес. Смятам, че вдъхновението съществува, но ние трябва да го усетим в самите нас. И освен това някой казва, че то трябва да ни изненада, докато работим и така да открием къде живее. Според мен то се намира в стомаха, защото там са инстинктите ни. Освен това наскоро разбрах, че в тази част от човешкото тяло има един невронен слой, който е много свързан с мозъка. И мисля, че там се появява тази искра на вдъхновението и че тя е инстинктивна. Важно е да не позволим на всички съмнения, които идват от мозъка ни, да я пресекат. И да - мисля, че вдъхновението е искра, на която ние просто трябва да се поддадем и не трябва да позволяваме на мозъка да ни казва, че не правим нещата, както трябва. Всъщност този критичен глас живее в главата ни, а вдъхновението пък идва от стомаха и трябва да му позволим да съществува. Струва ми се, че много хора вече са отдалечени от този инстинкт. И те като че ли просто не могат да възприемат вдъхновението и креативността си. В този случай трябва отново да се свържем със самите себе си и да се вслушаме повече в този вътрешен шепот, да му се подчиним. Откъде всъщност идва вдъхновението? То идва, когато отворим очите и душите си широко. И когато вече е при нас, не трябва да му позволяваме да ни напусне.“
Освен с лекотата, с която се чете, и с красотата на езика, с която е написана, „Шепотът на пчелите“ оказва силно въздействие върху читателя с мъдрото и смиреното си отношение към живота. В силен изрез на това се превръща фразата „Животът продължава“, която се повтаря няколко пъти в романа. София Сеговия коментира това с думите: „Тази фраза се появява при една от героините в романа. Тя е отчаяна, защото избухва войната. Но след това лека-полека започва да осъзнава, че животът може и да не дава гаранции, но понякога предоставя възможности или подаръци. Животът не чака никого и смъртта взима всички ни. Това е една универсална истина, в която също можем да намерим вдъхновение, защото животът не е вечен за никого. Ние трябва да го живеем, тъй като на всички нас в един момент ще ни изтече времето.“
Цялото интервю на Таня Иванова с мексиканската писателка София Сеговия за романа „Шепотът на пчелите“ може да чуете чрез плейъра под основната снимка. Изказваме благодарности за превода в ефир на Светослава Славчева.
