Писателят Димитър Динев: „Личността създава историята, връзката с другия ни прави хора“

Писателят Димитър Динев: „Личността създава историята, връзката с другия ни прави хора“

Историята не като обобщение на събития, а като резултат от действията на осъзнатата личност – пълноценна сама по себе си, реализираща се единствено във връзка с Другия. На тази основа живеещият в Австрия писател от български произход Димитър Динев създава своя роман „Ангелски езици“ (Ciela), чието второ издание на български език ще бъде представено довечера от 18:30 ч. в DaDa Cultural Bar в София. Книгата е описана като трагикомичен портрет на България и Европа, а като историческо време обхваща периода на целия изминал век. Действието се развива в различни градове по света, основно в Пловдив и Виена – съответно, където е роден и където живее авторът.

„При мен историческото е фон, на който се развива личната трагедия или личното щастие на фигурите. То не е такова като теория, а е опитът да се раздроби този монопол на Историята да описва събитията. В този случай показва, че историята е много по-сложна от това, което се опитват да го синтезират и да ни го дадат като материал, върху който да градим идентичност и най-различни конструкции. Те просто служат на определена идеология.“ – описва основата на романа Димитър Динев.

„Ангелски езици“ е книга за личността в събитията. „Самата личност прави историята, която не е абстрактна. Личността е обектът на изследване, дали голяма като Наполеон или простия войник, но в същото време тя е и тази, която прави историята. Игнорирането на личната история при разказването на определени събития създава потенциала на голямата лъжа.“ – описва Димитър Динев механизма на манипулация.

Неговата перспектива обективизира историята, прави я конкретна и резултат от действията на една личност. И така авторът ни натоварва с отговорността да живеем с мисълта, че всеки от нас е създател на историята. „Ние можем да преживеем историята като отговорност единствено чрез другия, към когото сме пряко отговорни. Ако сериозно си възприемем това като наше задължение, тогава и историята ще се развие по друг начин. Защото точно нашата връзка с Другия е най-силната. Това е много важно и вярно за нас като хора.“

Как се съпоставят връзката с другия и връзката със себе си? „Това е основната дискусия във философията. Хайдегер, например, издига като най-основна и най-силна връзката към битието, към собствената екзистенция. Ако тя е най-силната, то ние ще сме абсолютни изроди, защото ще сложим нашия живот над другия. Обаче има и още една линия – за връзката с Другия, на когото дължим всичко. Без Другия няма да ни има и нас, което даже в биологичен смисъл е така. Във всеки религиозен текст или във всеки опит да се създаде морал и етика връзката с Другия е най-важната. Тя ни прави хора, без нея сме само живи организми. И това е голямото престъпление на всички диктатури. Тоталитарните общества се опитват да разрушат тази връзка, доверието. И тогава вече можеш да правиш с хората, каквото си поискаш.“

Защото оставаме самотни, откъснати и несъществени. „И с голям копнеж да не сме сами. Те използват този копнеж и го запълват с нещо, което ти казват: Това е.“ Не съседа и приятеля, а манифестацията. „Която е конструкция.“ Тя се появява там, където няма автентично преживяване, но това просто не сме ние. „И служи да се облагодетелства някой друг – дали ще е върхушка, клика, партия. Но от там нататък вече сме инструменти, опредметени. И това е голямото престъпление – човекът никога не може да е средство.“

Дебютния роман на Димитър Динев „Ангелски езици“ днес в присъствието на автора ще представят поетесата Мирела Иванова и писателите Захари Карабашлиев и Владимир Зарев. Музика на живо ще изпълни Венци Благоев и тя е много важна за преживяването. „Когато чета в немскоезичния свят, съм придружаван от Братя Владигерови, а представянето на втората ми книга се състоя в джаз клуб „Порги и Бес“ във Виена. Музиката създава този момент, в който слушателят може да си почине, да си подреди нещата, които е чул. И става прекрасно съчетание. То си е било така – двете изкуства имат един извор, започват заедно, самата литература е ритмична. Самата публика се отпуска. Има пиетет, който понякога сковава присъстващите и те не могат да реагира автентично, не се доверяват на спонтанността. За мен като автор е много важно да усетя истинската реакция на публиката. В комбинацията с музика се преминава към друго измерение на вечерта. От самото начало хората знаят, че са на едно място, което е извън действителността, но всичко, което ще разберат, има нещо общо с истината.“

Премиерата е от 18:30 ч. в DaDa Cultural Bar на ул. „Бенковски“ № 10, а входът е свободен.

  • Интервюто на Светослав Николов с Димитър Динев можете да чуете чрез бутона „Аудио“.