Преди няколко дни в студиото на Jazz FM гостува един много талантлив пианист, композитор и бендлидер от новото поколение. Борис Петков е само на 26 години, но зрялото му отношение към музиката дава своето силно отражение и тласък върху творческия му път. Тази година пианистът направи дебюта си като лидер на голямата сцена на Bansko Jazz Festival, името му свързваме с десетки проекти с негово участие, а наскоро по покана на самия Ангел Демирев беше на една сцена с групата на китариста. „Има музикантска приемственост във фамилията ми, но никога не ми е била натрапвана. И се радвам, защото с джаза успях да намеря своя път, нещо, което е изцяло мое. Така и трябва да бъде с музиката - човек трябва да вижда себе си в нея.“ – казва Борис Петков в предаването „Следобедни импровизации“.
За слушателите на Jazz FM той изпълни три музикални произведения, илюстриращи различни етапи от пътя му до този момент. Първото изпълнение, което препраща към връзката му с класическата музика, беше Прелюд No. 4 Op. 28. на Фредерик Шопен. Втората интерпретация беше на джаз стандарта Younger Than Springtime – песен, написана от дуото Ричард Роджърс и Оскар Хамърстайн II през 1949 г. за мюзикъла South Pacific. В изпълнението като специален гост се включи басистът Владислав Мирчев – великолепна илюстрация, че джазът е диалог и увлекателно общуване. Финалът беше с въздействащата авторска балада на Борис Петков „Молитва“, много лична, дълбоко преживяна пиеса.
Цялото интервю на Таня Иванова с пианиста може да чуете чрез плейъра под основната снимка, а по-долу - да прочетете акценти от разговора. Този специален проект на Jazz FM беше осъществен с техническата подкрепа на Владислав Мирчев и Петър Пейков. Автор на снимките е Николай Лазаров.
За джаза като космос
Според мен джазовото мислене някъде го е имало в класиката, но се е загубило през вековете. Това е моя конспиративна теория. Тя все пак стъпва на база данни, но това не го пишат в официалните книги. Джазът е един космос, който е безкраен, необятен и много красив. Той е като един телескоп, през който може да разглеждаш различни съзвездия, може да учиш, да се озоваваш в различни микро и макровселени. Много е интересно и особено, когато свириш на пиано. Фаворизирам този инструмент, не само защото съм пианист. Това, за което говоря, може да се усети чисто нагледно и човек да си обикаля с космическия кораб в различните галактики.
С какво друго го привлича джазът освен с импровизацията
Джазът е много социална музика. Това е моментът, който на мен много ми харесва, защото джазът би трябвало да бъде музика, в която хората са общност, в която свирят помежду си, учат се взимно, обсъждат различни неща. Според мен не би трябвало да бъде по другия начин. Така че този социален момент много ми харесва, защото джазът е разговор. Разговаряш, както ние с теб в момента си говорим, така разговаряме чрез музиката, когато се съберем без значение дали се познаваме или не, дали сме свирили заедно или не.
За полета в музиката и колко често го преживява
Бих казал, че ми се случва доста често, което е хубаво. Това зависи от много неща - зависи от нас самите като музиканти. Някой път просто не се получава и да го насилиш не става. Много зависи от музикантите, с които свириш, зависи и от публиката също така. Много хубаво се свири пред жадна публика. Въпросът не е тя да бъде образована, но да чува, да слуша, да възприема. Възприемащата публика е нещо много важно. И мисля, че когато всички тези планети се подредят, когато човек се позволи да се отпусне в това състояние, както и музикантите около него, тогава се получава един обмен между колеги и публика. Когато тези отделни звена се слеят в единно цяло, тогава според мен се лети най-високо и свободно.
За ценностите, на които ни учи джаз музиката и тяхното приложение в живота
Едната ценност е уважението към отсрещната страна. Джаз музиката е една от малкото, в които границата между солист и акомпанимент е много по-размита. Тук това е едно цяло, тук всичко се случва на момента. Акомпаниментът се променя и взаимодейства със солиста. Това е музика, в която, разбира се, че има моменти, в които някой е по-важен от другия, но в общи линии е съвместно изкуство. Това е едната ценност, която джазът ни дава. Той не би трябвало да бъде егоцентрична музика. Другото, което ни дава, е много хубав контакт с публиката, по начин, по който публиката е много по-освободена в джаза. Аз смятам, че не е нужно да се спазва тежка и строга етикеция относно това какво трябва да се случва, стига да не пречиш на околните, което позволява музицирането да бъде съвместен процес, а не да бъде някаква издигната на пиедестал стъкленица, както е в много други музикални направления. Другото на джаза е свободата на мисълта, възможността да се експериментира, да се правят грешки, да няма страх от грешките. Джазът е жива музика и човек винаги може да оправдае в бъдеще дадено за момента недобро решение. В развиването на музикалната форма това решение би било уместно и е позволило музикалната форма да стигне до нещо ново, до което човек нямаше да достигне, ако кара по стандартния начин, т.е. грешките в джаза са нещо задължително. Има много гениални музиканти, които свират малко като аптека, което не е лошо, но е по-предвидимо. Смятам, че грешките в джаза са начин да се учим и да не се страхуваме, че това, което представяме е недостойно.
За начина, по който пише музика
При мен става дума за мисъл и вдъхновение. Опитвам се да намеря история, която искам да разкажа чрез цветовете в музиката, чрез хармонията, атмосферата, мелодията. При мен лично няма как да не кажа, че има и много занаят в цялото нещо, тоест има теория, има определени алгоритми, които се учат, алгоритми, които съм изследвал как звучат, защо звучат по определен начин. Това е палитра от боички, които се опитвам да обогатявам, да добавям много нови цветове към нея. Но бих казал, че за мен е важна симбиозата между вдъхновението, психеделичното, между субективното и личното и между занаята.
Планове за дебютен албум
Имам представа как искам да звучи. Искам да е концептуален със сигурност, да бъде субективна музика. Реално аз вече съм събрал пиеси, които могат да бъдат издадени в албум, но това ще бъде по-скоро сборник. А на мен ми се иска нещо много конкретно, което да се направи, но това ще изисква още малко време.
