Петър Славов с дебютен албум Little Stories: „Щастлив съм да правя музика и винаги да съм вдъхновен“

Петър Славов с дебютен албум Little Stories: „Щастлив съм да правя музика и винаги да съм вдъхновен“

„За мен музиката е най-великото творение на човечеството, най-езотеричното изкуство. Вдъхновението те задържа стабилен във всякакви преживявания, дава сила и посока“ – казва Петър Славов в интервю за Джаз ФМ. Син на барабаниста Петър Славов, ярък басист, работил с най-големите в нюйоркския джаз, той пише музика, откакто е започнал да свири. Преди две години събраните композиции залягат в основата на албум, работата по който завършва сега с подкрепата на общността на любителите на джаза. Little Stories („Малки истории“) ще бъде представен на концерт на Plovdiv Jazz Fest дни след излизането му на 2 ноември в Дом на културата „Борис Христов“.

Малките истории, както се превежда заглавието, са стъпките на нашето развитие – преживяванията, които ни учат. Тази мъдрост след това споделяме със света, за да е полезна за общността. Вие я разказвате по най-хубавия начин – чрез музика.
Това е първият ми албум като лидер. Досега съм свирил в много проекти на други артисти. Тези композиции съм писал през годините и съм изпълнявал само на живо. Всяка от пиесите представя определено вдъхновение, както и момент от развитието ми като музикант. В книжката към тях добавям по една малка история, за да създам цялостно преживяване.

Какво научихте в досегашните партньорства, което ви доведе до увереността и желанието за собствен проект?
Още от студентските си години в „Бъркли“ съм се опитвал да се уча всячески от по-възрастните, по-опитните, по-утвърдените и по-известните – как се ръководи звукозаписна сесия, за да не настане хаос и да са щастливи всички, как се води една група, какво искаш да чуеш от музиката, как да го извлечеш. Това е цяла философия и свиренето с големи майстори, които като млади са свирили с други големи майстори, ти дава опит. Само трябва да знаеш какво да наблюдаваш и от какво да се учиш. Отдавна исках да запиша албум, а една от причините да не го направя е, че бях много зает в проекти на други музиканти и имах прекалено хубави възможности, които не бяха за изпускане. Исках да отделя достатъчно време, за да създам нещо по-специално. Самите истории към музиката също ще допринесат усещането да е такова.

Защо решихте да се обърнете към слушателите за подкрепа в създаването на албума?
Другата причина да го забавя във времето бе финансова. Започнах да правя албума още преди две години. Не исках да се занимавам със звукозаписни компании. В днешните времена на нови технологии за слушане на музика те вече не инвестират истински пари в проектите, а в най-добрия случай си разделяте разходите. А те се натрупаха – имам амбициозни композиции, които включват струнни и различни музиканти. Осъзнах, че ако плащам от джоба си, процесът ще стане много дълъг. Не исках да правя кампания за обществено финансиране, защото има рискове, а и не ми е удобно да искам пари от хората. Но се реших на тази стъпка. Кампанията бе много по-успешна, отколкото очаквах. Около десет дни преди края имах над 120% от поставената цел. И сега оценявам, че това е бил правилният момент да го направя, защото знам повече от преди като музикант и като човек.

Платформите за обществено финансиране правят слушателите съпричастни, защото те участват в създаването на нещо, което мечтаят да се роди. Как тази и емоционална, и финансова подкрепа променя естеството на музиката?
Много е приятно, защото артистите имаме нужда от внимание, да знаем, че някой очаква музиката ни. Това осмисля нашия труд. Бях трогнат от подкрепата на много хора, които познавам, някои от тях – много известни музиканти. Но имаше и участници с малки суми, които никога не съм срещал – те са видели проекта и той им е харесал. Идеята на общественото финансиране е, че всеки си купува албума предварително. Участващите показват, че искат да дадат пари за музика. Те не смятат, че тя е нещо безплатно, което някак си съществува и не го правят хора. Към увереността, която имах, тази подкрепа добави силно вдъхновение.

Като какъв ще ви опознаем чрез тази музика и историите, които разказвате?
Това е един прозорец към това какво ме вълнува и какво ми харесва на самия мен, какво ме впечатлява като преживявания. Но музиката е най-важна. В началото мислех да поканя известни гости. Прецених, че това ще измести акцента. Затова направих албума с хора, с които свиря и са на страхотно ниво. Някои от тях ще бъдат с мен в Пловдив. Дори аз, авторът, нямам толкова много сола. Като басист можете да ме слушате с Джо Ловано, с всеки друг, но Little Stories е моят шанс да се чуят композициите ми.

Какво ще ни разкажат те за живота, който ви носи удовлетворение?
Пиесите са вдъхновени от лични преживявания, от книги, които съм прочел, от места, които съм посетил. Щастлив съм да правя музика и винаги да съм вдъхновен. Тя сега не е на пиедестала, на който беше в годините на детството ми. Но е нещо много важно, подкрепя и все още има хора, на които въздейства. За мен музиката е най-великото творение на човечеството, най-езотеричното изкуство. Вдъхновението те задържа стабилен във всякакви преживявания, дава сила и посока.

Как избрахте хората, на които да се доверите за реализирането на своите музикални идеи?
В Ню Йорк има огромен избор от музиканти, които са на световно ниво. Въпросът бе да намеря тези, които разбират моята музика, какво искам да кажа с нея. Когато пиша, имам много точна идея как трябва да звучи тя. Важно бе да съм работил с музикантите преди и да се разбираме на човешко ниво. Започнах записите преди две години и затова има по няколко участници на един инструмент. Саксофонистите са трима – Джон Елис, когото ще чуете в Пловдив, Мат Маранц и Марк Смол. Сред барабанистите е Марк Маклийн, с когото ще дойда в България. Израснал в църквата, той свири джаз и аренби, работил е с много музиканти, включително с Джордж Майкъл. Убеден съм, че ще ви е интересно и приятно да го видите. Вокалистката Ми Ким участва в няколко песни. Страхотният Ницан Гавриели свири на пиано в по-голямата част от албума. Аз ще дойда с пианиста Лорънс Фийлдс, с когото бяхме в класическия квартет на Джо Ловано. Заради натоварените ни и разминаващи се графици той не можа да участва в записите. Щрайхът в албума се води от моя много добър приятел Енчо Тодоров. Той е от Пловдив, от 25 години живее в САЩ и е номер 1 сред цигуларите в Ню Йорк за мюзикъли и класика.

Какво нямате търпение да преживеете, когато идвате тук след толкова години далеч от българската сцена?
За мен най-важното е това, че в България има фестивал на такова високо ниво като Пловдив Джаз Фест. По-хубаво от това няма! Като човек, свирил на почти всеки голям форум в Европа и САЩ, ми е изключително драго, че в България се прави селекцията, на която аз бих се спрял. Удовлетворението, че Plovdiv Jazz Fest го има, е огромно. Изключително се радвам и зная, че ще се чувствам много добре!

  • Интервюто на Светослав Николов с Петър Славов можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

„Пловдив джаз фест“ се организира от Мирослава Кацарова чрез Blue M. Той е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата – 2019 и се провежда с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Повече за основната програма можете да научите на сайта ни тук, а тук са подробностите за съпътстващите събития.