Преди няколко дни в Рочестър се проведе концерт, посветен на Джон Колтрейн. Тази година светът празнува 100 години от рождението на великия саксофонист и композитор. Събитието беше в негова чест и в основата му беше Джо Ловано. Във въпросната концертна вечер имаше и българско участие в лицето на басиста Петър Славов, който специално за Jazz FM разказва за преживяното, в което се преплитат и смесват различни елементи, времеви пластове, гениалност, история и настояще.
„Групата се състоеше от лидера Джо Ловано със специални гости Джери Бергонци, Джордж Гарзон, Томи Смит и в последния момент прибавихме и легендарния Франк Тайбери. В ритъм секцията бяхме Лео Дженовезе на пианото, Отис Браун на барабаните и аз на контрабаса. Като по едно време големият барабанист Адам Нусбаум също се присъедини към нас, така че беше едно голямо парти, с което почетохме великия Колтрейн.“ – разкрива Петър Славов и посочва: „За мен беше огромно удоволствие и чест да свиря с тези музиканти. Всъщност аз съм свирил с почти всички тях и извън този проект, но да се съберем на едно място беше като едно голямо парти и едно подобаващо почитане на Колтрейн и на Съни.“ Освен Джон Колтрейн концертът почита и друг голям саксофонист – Съни Ролинс, с когото се простихме в края на месец май.
Снимка от фейсбук страницата JazzRochester
Трибютът за двамата големи музиканти се проведе в Kodak Hall. „Ние свирихме в един много красив стар театър в Рочестър. В Америка има много такива места от 20-те и 30-те години на миналия век, театри в стил арт деко, изключително екстравагантни, с мрамор и злато, с орнаменти, много пищни. И самото място беше чудесно.“ – обяснява басистът и също така уточнява, че в Рочестър се провежда фестивал, в който той е участвал вече няколко пъти.
В празничната концертна вечер като специален гост се включва живата легенда Франк Тайбери. „Той е само с две години по-млад от Колтрейн и от Майлс Дейвис. На 98 години е, но свири феноменално и умът му е остър като бръснач.“ – разказва Петър Славов и разкрива нещо много любопитно, което предстои да стане и наше достояние: „Тайбери е от Филаделфия и когато Колтрейн се е връщал от Ню Йорк вкъщи във Филаделфия, той е имал един или два любими клуба, където е пробвал нови неща. Младият Франк Тайбери е криел лентов магнетофон в чантата си и е успял да запише 30 часа музика с Колтрейн за периода от 60-та до 65-та година. И сега през есента тези записи ще бъдат издадени.“
Снимка от фейсбук страницата JazzRochester
„За мен Колтрейн е най-идеалната версия на това, което един музикант трябва да бъде: като етика на работа, като непрекъснато вдъхновение и желание за развитие, за намиране на нови звуци, на нови начини на свирене и същевременно комбинирайки с това една лиричност и красота, която той всъщност никога не изгуби. Дори когато свиреше съвсем авангардна музика, има моменти на красота и лиричност и се усеща неговата човечност.“ – така Петър Славов описва величието на Джон Колтрейн и продължава: „Той никога не беше студен и никога не загуби връзката с примитивното, в най-добрия смисъл на думата, както и с най-човешкото, с блуса. В неговото свирене имаше една топлина и именно заради това той увлече толкова много хора. Не само, че е най-добрият саксофонист на всички времена, но в неговата музика и подход имаше нещо, което резонира с много хора извън джаза. Нямам представа колко хора знаят, че всъщност много от ранните рок групи са вдъхновени от Колтрейн. Неговото влияние се простира много извън джаза. Той е много повече от само джаз саксофонист. Той е огромна фигура не само в джаза, но и в музиката като цяло, а си е отишъл само на 40 години. Но какво е оставил!“
Цялото интервю на Таня Иванова с Петър Славов може да чуете чрез плейъра под основната снимка.
