След новината за смъртта на Куинси Джоунс се свързахме с басиста Петър Славов, за да поговорим за наследството и величието на американския музикант, композитор, аранжор и продуцент. Джоунс почина на 3 ноември на 91-годишна възраст. Случилото се е както повод за тъга от раздялата, така и възможност да погледнем към несметното богатство, което ни завеща Куинси със своя пълноценен живот и изключително творчество.
Обърнахме се към Петър Славов, защото през годините професионалният му път нееднократно се пресича с този на Куинси Джоунс. За това как започва всичко, Пепи разказва в ефира на Jazz FM: „В един хубав ден през 2009 г. ми се обади барабанистът Франсиско Мела и ми каза: „Искаш ли да свириш с един кубински пианист, който току-що е избягал от Куба и е дошъл тук в САЩ? Музиката му е малко трудна, но мисля, че ти си човекът, който може да се справи.“ Този пианист е Алфредо Родригес - протеже на Куинси Джоунс. „Когато започнах да свиря с Алфредо, Куинси искаше да го представи на света, да му даде едно рамо и навсякъде, където изнасяхме концерти, той пътуваше заедно с групата и излизаше на сцената, за да ни обявява и да се показва с нас и така да скъси пътя на Алфредо и неговото трио към известността и успеха.“ – спомня си още басистът. По-късно той участва в записи на Алфредо Родригес, продуцирани от Куинси Джоунс, включително и във версията на Guantanamera, номинирана за награда „Грами“.
Пепи Славов е свирил и в сборната формация на Куинси Джоунс – Global Gumbo, а през 2012 г. участва в миниконцерт в хотел Plaza в Ню Йорк, където се връчват Atlantic Council Global Citizen Awards и Куинси Джоунс е един от отличените. Миниконцертът е подарък от него за Атлантическия съвет. Първите две от снимките, които публикуваме тук, са от събитието, а третата е от вече несъществуващия джаз клуб в Лос Анджелис The Blue Whale.
По-долу може да прочетете акценти от разговора ни с Петър Славов, а цялото интервю може да чуете чрез плейъра под основната снимка.
„През тези години много чести си говорихме, имахме възможност да общуваме с него на лично и човешко ниво. Той беше много магнетичен човек, изключително симпатичен и топъл, от тези хора, които могат да се държат хем на равнището на това, което са, хем да са абсолютно човечни и отворени към всички. Страхотен комуникатор, умееше да говори с всеки. Като се запозна с мен, ме попита откъде съм. Отвърнах му - „От България“, и той ми каза: „Много обичам „Мистерията на българските гласове“. Уредих им първо участие на Джаз фестивала в Монтрьо, където те откриха за Майлс Дейвис.“ За професионализма на Куинси Джоунс няма какво да говорим. Аз, който съм му почитател, не мога веднага да се сетя за абсолютно всичко, което е направил, защото и в дебела книга не могат да се поместят всичките му постижения.“
„Първо, повечето хора го знаят като велик продуцент, какъвто беше, но той е един от малкото продуценти, който можеше да пише и за оркестър. Куинси Джоунс е преди всичко страхотен музикант. Израснал е с Дизи Гилеспи, Майлс Дейвис и с всичките величия на джаза. С когото и да е работил, винаги неговите най-любими истории, най-любимите му спомени, бяха свързани с джаза, винаги се връщаше към тях. Винаги говореше за Майлс, за Колтрейн, за всички тези хора, които останаха неговите герои.“
„Куинси Джоунс не е само продуцент на Майкъл Джексън. Той е и продуцент на много важни телевизионни предавания, като например „Принцът от Бел Еър“ и преди това през 70-те г. е продуцирал телевизионни предавания, в които за първи път главните герои са чернокожи. Той е автор на филмова музика, той е велик аранжор, той е един от главните аранжори на Франк Синатра. Това е саундтракът на XX век. И това е само музикалната част, да не говорим за филмите, да не говорим колко млади таланти откри и подпомогна.“
„Куинси Джоунс може би заедно с Хърби Хенкок и още много малко хора е един от артистите, които в кариерата си са много гъвкави, но без това да е с цената на по-лоша музика. Той можеше да отива към по-популярната музика, но винаги това, което произвеждаше като продукт, беше изключително качествено. Това е много голям урок за всички музиканти, че човек може да е гъвкав без да принизява или продава нивото си. Просто трябва да знае как да го направи.“
