През последните няколко години Петър Славов все по-често свири в родината си за радост на публиката тук, като неговото присъствие осезаемо обогатява джаз сцената у нас. Последният престой на басиста в България продължи над месец, по време на който той изнесе няколко концерта на различни сцени и се включи в записите на два албума.
Поводът за завръщането на Петър Славов беше представянето на неговия Специален квартет на Bansko Jazz Festival в началото на август. Супер групата беше с участието на Владимир Кърпаров (саксофони), Христо Вичев (китара) и Димитър Семов (барабани). За първи път четиримата свирят заедно в този състав, но ярките им таланти, единомислието по отношение на музицирането и споделената любов към музиката превърнаха формацията в бляскав ансамбъл, издигнал фестивалната програма на друго ниво и преобразил площад „Никола Вапцаров“ в място за взаимно израстване и културно развитие. Специалният квартет на Петър Славов изпълни изцяло оригинална музика на басиста, открояваща се с характерните за него естетика на хармоничния език и лиризъм, музика, която затвърди неговата роля на композитор със солиден потенциал.
Други две от събитията в България, които представиха Петър Славов в различна светлина, са участието му в горския концерт „Тайният живот на дърветата“ и изявата му с Васил Спасов трио по време на Празници на изкуствата „Аполония“ в Созопол. „Тайният живот на дърветата“ се проведе на 19 август в местността Вековни секвои до село Богослов. Вдъхновен от известната книга на Петер Волебен „Тайният живот на дърветата“, барабанистът Мартин Иванов става автор на музикалната концепция и структурата на проекта, спирайки се на най-подходящите съмишленици за осъществяване на своята идея: тромпетиста Росен Захариев – Роко и басиста Петър Славов. Окрилени от красотата на природата и полета на творческия дух, тримата създаваха музика на момента, превеждайки ни през седемте стадия в развитието на едно дърво. Горският концерт наподобяваше тайнството, събрало публиката сред изумителните в своето величие и устойчивост секвои. Преживяването беше плътно, провокативно и отвъд думите, успявайки с лекота да размие и оплете границите между култура и природа.
Финалната изява на Петър Славов в България преди прибирането му в Ню Йорк беше по време на Празници на изкуствата „Аполония“ заедно с триото на пианиста Васил Спасов. Другият член на групата е барабанистът Атанас Попов. В програмата беше музика, написана от Васил Спасов и изпълнена от брилянтни инструменталисти, чиято близост е белязана и от дългогодишното им приятелство. Триото очарова публиката на „Аполония“, а продължението очакваме в албум.
За престоя му в България и джаз сцената тук разговаряхме наскоро с Петър Славов в ефира на Jazz FM. Сред останалите теми са различните негови сътрудничества, връзката му с природата, ролята на изкуствения интелект, спомен за гения на Уейн Шортър и др. Целия разговор на Таня Иванова с басиста може да чуете чрез плейъра под основната снимка, а по-долу да прочетете акценти от интервюто.
Специалният квартет на Петър Славов
За сцената в България
Според мен нещата се променят в една много положителна посока. Вече има достатъчно добри форуми и места за свирене, както и музиканти на световно равнище. Вече има доста повече информирана публика. Това само по себе си създава предпоставки за изяви на хора, които носят съвременната музика със себе си и означава, че има кой да слуша и да разбере за какво става въпрос. Отчасти това се дължи на факта, че едно цяло поколение български музиканти учиха в чужбина, после се върнаха в България и много вдигнаха нивото. Преди това, когато аз израствах, имаше може би не повече от 5-6 джаз музиканти на световно равнище и след това стана някакъв вакуум. Докато сега има достатъчно на брой много добри музиканти, които са информирани, свирят на световно ниво и също има хубави места, където да свирят. Това създава сцена. Ако имаме сцена, имаме музикален живот. Това възпитава естетика у публиката и означава, че имаме и публика.
Петър Славов на Банско джаз академия
За положителните отзиви на колегите му за неговата музика
Като музикант за теб е важно музиката ти да се харесва на публиката, от една страна, но по друг начин е важно да харесва на твои колеги, които също се занимават с такава музика, с композиция, защото те виждат нещата по малко по-различен начин и е много ласкаещо. Имал съм случаи добри музиканти да ми казват, че са вадили мои парчета, на което аз се смея, защото мога да им ги изпратя. Разбира се, това е много приятно – някой, когото уважаваш, да те признае.
Петър Славов на Банско джаз академия
За приобщаването на публиката
Аз обичам да разказвам на публиката какво стои зад заглавието на дадена композиция, защото така давам на хората дори и малка информация, която пък им дава храна за размисъл, която пък ги кара да слушат по-внимателно и някак си осмисля за тях пиесата. Мисля, че този тип обяснения са добра форма на комуникация между артист и публика. Според мен така приобщаваш публиката към музиката по още един начин.
„Тайният живот на дърветата“ – мистичен концерт №2 за джаз трио и природа при трите секвои“
За засилващата се роля на изкуствения интелект
Специално що се отнася до изкуствата и до музиката не виждам нищо положително в изкуствения интелект, но за съжаление парите диктуват всичко в нашите индустрии и се опасявам, че трудно ще го спрем. Доколкото виждам, изкуственият интелект има и някакви положителни черти – например може да се използва в медицината, в диагностиката, но според мен изкуство не може да е нещо направено от нечовек. Генерално аз имам доста противоречиво мнение за изкуствения интелект и не смятам, че това е революция, от която аз лично имам нужда като човек, който се занимава с изкуство.
„Тайният живот на дърветата“ – мистичен концерт №2 за джаз трио и природа при трите секвои“
За развитието на младите музиканти
(Темата е провокирана от началото на видео поредица в социалните медии, в която Джон Патитучи споделя за наученото от сътрудничествата си с големите имена в джаза, като по този начин иска да окуражи младите музиканти. В първото видео той говори за ролята на въображението за създаването на тази музика и колко е важно да запазиш духа на дете-откривател, за да поемаш рискове, да опитваш нови неща и да не спираш се изненадваш.)
Не трябва да се прави грешката да се разчита само на въображение. Трябва все пак човек да си научи инструмента, за да може в даден момент да се върне пак към първичното, детско усещане, но с възможността да го предаде по един добър начин на другите хора, защото иначе става самоцел. Ако смяташ, че ти ще се осланяш само на въображението си и ще създаваш нещо ново без да си свършиш домашното, няма как да се получи. И най-големите гении са хора, които работят върху изкуството си и работят за това да обуздаят своя талант, така че да им служи и да успеят да предадат нещо на хората. Моят съвет е и на двете неща да се обръща внимание. Джон Патитучи е много прав, защото често в процеса на изучаване на трудна материя, каквато е например джазът, или в изучаването на даден инструмент, генерално е много лесно да забравим за кефа и въображението и прекалено много да се концентрираме върху технически задачи и цели. Трябва човек да знае да свири, да владее инструмента си, за да може да предаде това, което му е в главата. Инструментът не може да стане продължение на твоето тяло, не може да стане още един твой крайник, ако ти не си положил някакви часове скучен труд върху това да се усъвършенстваш, за да го познаваш добре, за да имаш моторните умения, за да имаш мускулна памет при струнните инструменти и т. н. Има ги и двата аспекта. От момента, в който имаш идеята за това към какво отиваш и към какво се стремиш, вече си на следващото стъпало. От момента, в който имаш нещо като цел, преследвайки я, ти ставаш по-добър. Важно е да имаш цели, независимо че някой път може и да не ги постигнеш. Може би човек трябва да балансира скучното с приятното.
Петър Славов като член на Васил Спасов трио
За гения на Уейн Шортър
(По случай 90-ия му рожден ден на 25 август в The Hollywood Bowl се състоя голям концерт в негова чест, а в Amazon Prime вече може да се гледа документалният филм за Шортър Zero Gravity, сниман в продължение на две десетилетия.)
Още от малък, дори преди да започна да слушам джаз, Уейн Шортър винаги е присъствал в живота ми заради моя баща, който беше голям негов почитател. Когато Уейн почина, за мен беше все едно откъснаха нещо от сърцето ми, защото това е човек, от когото почти всички съвременни джаз музиканти са много повлияни. Първо, той е един от най-големите композитори, абсолютно гениален композитор, който е написал безброй парчета, някои от които са станали джаз стандарти и които са във всякакви стилове. Уейн Шортър беше човек, който е цяла вселена. Който гледа филма Zero Gravity, ще разбере, че той всъщност беше и философ. Беше добър и в други изкуства – издаде комикси, които е рисувал. Като саксофонист беше много различен другите. Дори има хора, които смятат, че не е бил добър саксофонист, което за мен е безумие. Шортър не беше очевиден виртуоз, но той знаеше много добре да свири на инструмента си и търсеше нещо напълно различно. Както казваше Хърби Хенкок: „Когато свири Уейн Шортър, аз не чувам саксофон, аз чувам Уейн Шортър.“ Неговото свирене, неговият начин на импровизиране беше такова, каквито са и неговите композиции – много логичен, но с негова си логика, неочакван, с изненадващи ходове, свирене, което по-скоро напомня за диалог във филм, отколкото някакви мелодични линии и всъщност той е бил страхотен фен на филмите - изгледал е хиляди филми. Горещо препоръчвам документалния филм за него Zero Gravity. Той хвърля светлина и върху личния му живот, който се оказва, че никак не е бил лесен. Но ето че в живота си на артист той никога не се отказа, винаги беше като едно присъствие в музиката на абсолютно различно ниво, никога качеството на това, което прави, не пострада и в крайна сметка наистина трябва да сме благодарни, че сме живели по едно и също време с него и с Хърби Хенкок.
Петър Славов като член на Васил Спасов трио
